Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
01.03.2018 г.

Как да отгледаме здрав и силен разсад

Полезни съвети
Как да отгледаме здрав и силен разсад

Отглеждането на разсад със собствени сили на пръв поглед изглежда почти елементарно, но за да порасне здрав и силен са необходими доста грижи. Целта обаче е напълно постижима, ако се придържаме към няколко основни принципа.

Най-напред трябва да определим в какви съдове ще садим семената. Ако пикирането ни изглежда само излишно създаване на главоболия, най-добре да засадим веднага семената поотделно. За разсада от краставици, чушки, тиквички и патладжани пък това е направо наложително, тъй като кореновата им система е особено чувствителна към наранявания и пикирането се оказва проблематично. В случая подходящи са готовите пластмасови касетки за разсад или саксийки с пробити дупки в дъното, а най-удобни са тези, които се разлагат в почвата след пресаждането (изработени от торф или пресовано оризово брашно). За дребните семена дори яйчни черупки ще свършат работа. Могат да се използват и кофичките от кисело мляко или пригодени пластмасови бутилки от минерална вода.

След съдовете идва ред на избора на почвена смес за разсада. Разбира се, най-добре е да я забъркаме сами, но сравнително малко са градинарите, които се справят успешно с тази задача – на останалите се налага да се примирят с готовите почвени смеси, продавани в магазините. Тяхното предимство е, че – поне на хартия – съдържат всички микроелементи, необходими на разсада. Проблемът е да не се окажат пък в прекалено големи количества, което ще доведе до активен растеж на разсада и до прекаленото му издължаване при недостиг на светлина.

За онези, които държат на самостоятелното приготвяне на почвените смеси за разсада, ето няколко варианта от практиката. За разсада от домати, чушки, патладжани и зеле се смесват 1 част чимова пръст (или компост) с 2 части прегорял оборски тор и 1 част пясък. На кофа от тази смес се добавят 2 чаши дървесна пепел, а за зелето – и 100 грама гасена вар. От минералните торове се сипват 3 кибритени кутийки суперфосфат и 1 кибритена кутийка калиев сулфат. За краставиците пък се смесват в равни части чимова пръст с прегорял оборски тор или компост, като отново се добавят дървесната пепел и минералните торове.

Качествата на почвената смес могат да бъдат подобрени и с използване на вермикулит или перлит, които осигуряват насищането й с кислород и поддържат водопропускливостта, като по този начин понижават вероятността разсадът да загине. Ако пък не сме убедени, че ще успеем да осигурим редовно поливане, можем да вложим в почвената смес хидрогел, който ще задържа излишната влага и ще я отпуска в момента, в който растенията имат нужда от нея.

С почвената смес се пълнят подбраните съдове така, че до ръба им да остава около 1 сантиметър, след което тя се „трамбова” (може да се използва буркан, с чието дъно се натиска почвата), за да не остават кухини. След засаждането семената на повечето култури се покриват с тънък слой почва (до 2 пъти височината на семената).

Някои семена обаче се оставят открити, тъй като за успешното им прорастване се нуждаят от светлина – например тези на ягодите и някои цветя. И изобщо висококачествен разсад можем да получим само с допълнително осветяване (освен ако не сме закъснели доста със засаждането на семената). Подходящи са луминисцентните лампи. Не трябва да се забравя редовно да въртим съдовете с разсада, за да бъде осветяването равномерно.

Препоръчва се семената да се оставят да пробият при температури между 22 и 25 градуса по Целзий, а поотрасналият разсад да се отглежда при 15-18 градуса (за топлолюбивите култури като краставици, чушки и патладжани – 20-24 градуса). По-ниските температури във втората фаза забавят до известна степен процеса на растеж, но разсадът става по-силен, устойчив и закален. Веднага след пробиването на почвата обаче температурата трябва да се понижи до 8-10 градуса за една седмица – това ще забави растежа на надземната част на растенията, но ще ускори развитието на кореновата система. И когато повишим температурата до 16-20 градуса, разсадът ще започне буен растеж и ще страда по-малко от сечене. Температурата се регулира с обикновена нощна лампа, която се включва, когато не достига топлина. Трябва обаче да внимаваме да не изгорим листата на разсада.

За да расте здрав и силен, а да не започне да вехне, разсадът трябва да бъде подхранван редовно. Моментът за това настъпва при появата на втората двойка същински листа. Тук обаче чувството за мярка е от изключително значение – не разтваряме повече от супена лъжица активно вещество в 10 литра вода. Първите едно-две подхранвания правим с карбамид или селитра, а следващите – с комплексни (комбинирани) торове, но при прекалено избуяване или хилави растения заменяме последните със суперфосфат, чието действие може да се допълни с пръскане с калиев сулфат. След това преминаваме към периодично подхранване през седмица до 10 дни.

Когато разсадът достигне височина между 3 и 5 сантиметра, трябва да го разредим чрез пресаждане (пикираме), ако не го отглеждаме в индивидуални съдове. Избират се по-силните растения, на които осигуряваме повече пространство, хранителни вещестав и светлина, за да получат възможността да развият силна коренова система и надземна част. Важно е разсадът от чушки и патладжани да не се зарива по-дълбоко от семеделните листа, докато при доматите и зелето можем смело да го засипем „до ушите”, особено ако се е поизтеглил.

След пикирането прекратяваме подхранването за 8-10 дни, за да дадем възможност на растенията да се прихванат. След това подновяваме подхранването к комплексни торове, а последната преди пресаждането в откритата почва правим със суперфосфат.

Оттук нататък грижите за разсада се свеждат до редовно умерено поливане и закаляване на растенията преди пресаждането им на открито. Закаляването започва 2-3 седмици преди пресаждането с често проветряване на помещението, в което расте разсадът. После растенията се изнасят за по 2 часа на свеж въздух на сянка. На следващия етап разсадът се оставя на неотопляем балкон, но не и при големи студове. Седмица преди пресаждането се изнася за постоянно навън през топлите дни, стига времето да не е ветровито.

Преди пресаждането на открито растенията се поливат обилно, след което се пренасят много внимателно с буца пръст, като се стараем да не ги държим за стъблата и да не нараним кореновата им система.

Можем да определим отгледания разсад като качествен, ако притежава развита коренова система и неиздължено, масивно и право стъбло, както и компактна зелена маса. Такъв разсад се прихваща бързо и расте добре.

Как да отгледаме здрав и силен разсад
13235

Последни материали
Виж
Пазарът на свине за клане в ЕС
Чорба от свинско месо с домати
Ягода на опора
Бобовите култури наторяват градината
За да разшири дейността си на необятния местен пазар
Kubota прави смесено предприятие с индийски производител на трактори
В края на годината
Матански: 2018 година премина под знака на сдружаването
Свързани материали
Виж
Началото на ноември се залагат семена за разсад домати
Практика
Плодовете на патладжана задължително се режат, не се откъсват
Приключва засаждането на пикираните разсади за ранно производство на домати
Метод на Джейкъб Митлайдер
Какво можем да направим, за да предотвартим прорастването на доматения разсад?
При определянето на площите отдалечеността от сем. Тиквови е важно условие за намаляването на опасността от някои вирусни болести
За успешно начало при производството на домати и пипер
Полезни съвети
Как да забавим развитието на разсада при неблагоприятна метеорологична прогноза
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам