Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
01.03.2018 г.

Как да отгледаме здрав и силен разсад

Полезни съвети
Как да отгледаме здрав и силен разсад

Отглеждането на разсад със собствени сили на пръв поглед изглежда почти елементарно, но за да порасне здрав и силен са необходими доста грижи. Целта обаче е напълно постижима, ако се придържаме към няколко основни принципа.

Най-напред трябва да определим в какви съдове ще садим семената. Ако пикирането ни изглежда само излишно създаване на главоболия, най-добре да засадим веднага семената поотделно. За разсада от краставици, чушки, тиквички и патладжани пък това е направо наложително, тъй като кореновата им система е особено чувствителна към наранявания и пикирането се оказва проблематично. В случая подходящи са готовите пластмасови касетки за разсад или саксийки с пробити дупки в дъното, а най-удобни са тези, които се разлагат в почвата след пресаждането (изработени от торф или пресовано оризово брашно). За дребните семена дори яйчни черупки ще свършат работа. Могат да се използват и кофичките от кисело мляко или пригодени пластмасови бутилки от минерална вода.

След съдовете идва ред на избора на почвена смес за разсада. Разбира се, най-добре е да я забъркаме сами, но сравнително малко са градинарите, които се справят успешно с тази задача – на останалите се налага да се примирят с готовите почвени смеси, продавани в магазините. Тяхното предимство е, че – поне на хартия – съдържат всички микроелементи, необходими на разсада. Проблемът е да не се окажат пък в прекалено големи количества, което ще доведе до активен растеж на разсада и до прекаленото му издължаване при недостиг на светлина.

За онези, които държат на самостоятелното приготвяне на почвените смеси за разсада, ето няколко варианта от практиката. За разсада от домати, чушки, патладжани и зеле се смесват 1 част чимова пръст (или компост) с 2 части прегорял оборски тор и 1 част пясък. На кофа от тази смес се добавят 2 чаши дървесна пепел, а за зелето – и 100 грама гасена вар. От минералните торове се сипват 3 кибритени кутийки суперфосфат и 1 кибритена кутийка калиев сулфат. За краставиците пък се смесват в равни части чимова пръст с прегорял оборски тор или компост, като отново се добавят дървесната пепел и минералните торове.

Качествата на почвената смес могат да бъдат подобрени и с използване на вермикулит или перлит, които осигуряват насищането й с кислород и поддържат водопропускливостта, като по този начин понижават вероятността разсадът да загине. Ако пък не сме убедени, че ще успеем да осигурим редовно поливане, можем да вложим в почвената смес хидрогел, който ще задържа излишната влага и ще я отпуска в момента, в който растенията имат нужда от нея.

С почвената смес се пълнят подбраните съдове така, че до ръба им да остава около 1 сантиметър, след което тя се „трамбова” (може да се използва буркан, с чието дъно се натиска почвата), за да не остават кухини. След засаждането семената на повечето култури се покриват с тънък слой почва (до 2 пъти височината на семената).

Някои семена обаче се оставят открити, тъй като за успешното им прорастване се нуждаят от светлина – например тези на ягодите и някои цветя. И изобщо висококачествен разсад можем да получим само с допълнително осветяване (освен ако не сме закъснели доста със засаждането на семената). Подходящи са луминисцентните лампи. Не трябва да се забравя редовно да въртим съдовете с разсада, за да бъде осветяването равномерно.

Препоръчва се семената да се оставят да пробият при температури между 22 и 25 градуса по Целзий, а поотрасналият разсад да се отглежда при 15-18 градуса (за топлолюбивите култури като краставици, чушки и патладжани – 20-24 градуса). По-ниските температури във втората фаза забавят до известна степен процеса на растеж, но разсадът става по-силен, устойчив и закален. Веднага след пробиването на почвата обаче температурата трябва да се понижи до 8-10 градуса за една седмица – това ще забави растежа на надземната част на растенията, но ще ускори развитието на кореновата система. И когато повишим температурата до 16-20 градуса, разсадът ще започне буен растеж и ще страда по-малко от сечене. Температурата се регулира с обикновена нощна лампа, която се включва, когато не достига топлина. Трябва обаче да внимаваме да не изгорим листата на разсада.

За да расте здрав и силен, а да не започне да вехне, разсадът трябва да бъде подхранван редовно. Моментът за това настъпва при появата на втората двойка същински листа. Тук обаче чувството за мярка е от изключително значение – не разтваряме повече от супена лъжица активно вещество в 10 литра вода. Първите едно-две подхранвания правим с карбамид или селитра, а следващите – с комплексни (комбинирани) торове, но при прекалено избуяване или хилави растения заменяме последните със суперфосфат, чието действие може да се допълни с пръскане с калиев сулфат. След това преминаваме към периодично подхранване през седмица до 10 дни.

Когато разсадът достигне височина между 3 и 5 сантиметра, трябва да го разредим чрез пресаждане (пикираме), ако не го отглеждаме в индивидуални съдове. Избират се по-силните растения, на които осигуряваме повече пространство, хранителни вещестав и светлина, за да получат възможността да развият силна коренова система и надземна част. Важно е разсадът от чушки и патладжани да не се зарива по-дълбоко от семеделните листа, докато при доматите и зелето можем смело да го засипем „до ушите”, особено ако се е поизтеглил.

След пикирането прекратяваме подхранването за 8-10 дни, за да дадем възможност на растенията да се прихванат. След това подновяваме подхранването к комплексни торове, а последната преди пресаждането в откритата почва правим със суперфосфат.

Оттук нататък грижите за разсада се свеждат до редовно умерено поливане и закаляване на растенията преди пресаждането им на открито. Закаляването започва 2-3 седмици преди пресаждането с често проветряване на помещението, в което расте разсадът. После растенията се изнасят за по 2 часа на свеж въздух на сянка. На следващия етап разсадът се оставя на неотопляем балкон, но не и при големи студове. Седмица преди пресаждането се изнася за постоянно навън през топлите дни, стига времето да не е ветровито.

Преди пресаждането на открито растенията се поливат обилно, след което се пренасят много внимателно с буца пръст, като се стараем да не ги държим за стъблата и да не нараним кореновата им система.

Можем да определим отгледания разсад като качествен, ако притежава развита коренова система и неиздължено, масивно и право стъбло, както и компактна зелена маса. Такъв разсад се прихваща бързо и расте добре.

Как да отгледаме здрав и силен разсад
17191

Последни материали
Виж
Заповед на министъра на земеделието
Окончателно ставката по СЕПП е с 2,73 лв. над платеното през декември 2018 г.
БАБХ
Отхвърлени са слухове за наличие на зехтин с халогенирани разтворители в търговската мрежа
Защита
За един месец се забранява ловът на бели пясъчни миди в Черно море
Решения на Министерския съвет
Държавата дава 300 хиляди лева за покупка на 83 дка имоти в Старозагорско
При чести и силни валежи маната плъзва за 2-3 часа
Не бъркайте маната с оидиума
Съвети за градинари
Да откъсваме ли цветовете на картофите за по-високи добиви?
Свързани материали
Виж
Подготовка и условия
Да засадим доматите
Вижте дългосрочната прогноза за времето, преди да засеете краставиците в градината
Практика
Защо е задължително да досипваме пръст при разсада на краставиците
Важно за градинаря
Пипер – правилно и ефективно подхранване на разсада
Практика
Какво да правим, ако разсадът с домати е цъфнал, но е рано за засаждане навън
Седмицата на гората
Разсадникът в Локорско ще подава по 1,4 милиона фиданки за държавните гори
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам