Чесънът е една от най-популярните култури, но въпреки своята непретенциозност, той може да бъде изложен на различни стресови условия. Една от тези заплахи е пролетното застудяване, поради което листата на чесъна пожълтяват.
По време на пролетните студове, когато температурата на въздуха падне около 0 градуса по Целзий или по-ниско, растенията изпитват стрес. Въпреки че зимният чесън е студоустойчива култура, резките температурни изменения водят до увреждане на тъканите, което се проявява като пожълтяване на листата.
При замръзване в клетките се образуват ледени кристали, които нарушават целостта на клетъчните стени. Чесънът губи водния си баланс и правилната обмяна на веществата. В резултат на това листата пожълтяват, стават хлорозни, защото растенията не могат да усвояват хранителните вещества. Това е особено актуално за азота, който е необходим за образуване на зелена маса.
Пролетните студове, съчетани с преобладаващо облачно време, влияят негативно на фотосинтезата, което също се отразява на цвета на листата на чесъна.
Пожълтяването на листата не бива да се пренебрегва, а да се търси спешно решение, защото те са основните „фабрики“ на растенията, в които се извършва фотосинтезата. Увредените листа не изпълняват функциите си ефективно, а това оказва отражение на реколтата – луковиците остават дребни. Освен това растенията стават по-податливи на инфекции, което е още един минус за качеството и количеството на чесъна.
Как да се справим с проблема?
За да сведем до минимум отрицателните ефекти от повратните студове, желателно е да наторим чесъна с тор, съдържащ повече азот. Това ще помогне на растенията да се възстановят. В тази ситуация е най-добре да се използват азотни торове в течна форма, които се усвояват по-бързо от растенията.
Подходящи са:
– Амониева селитра (20-25 g на 10 литра вода);
– Урея (карбамид) (15-20 g на 10 литра вода).
Органичните торове също ще помогнат за възстановяване на чесъна.
Оптимално решение на проблема е прилагане на комбиниран подход – кореново подхранване с последващо разхлабване на почвата и листно торене за по-бързо отстраняване на азотния дефицит.
Директното внасяне на хранителните вещества в почвата осигурява по-дългосрочен ефект и намалява риска те да бъдат отмити от дъжд или поливане. Корените на чесъна са разположени в горния почвен слой и хранителните вещества ще започнат да се усвояват бързо.
Ако пожълтяването е много силно изразено, няма да навреди листно торене с азот за незабавна помощ на растенията. В условията на стрес, когато почвата е много мокра и не позволява да се разрохква, листното подхранване може да бъде по-ефективно от почвеното.
Препоръчва се използването на специализирани листни торове, които съдържат и микроелементи. Те се усвояват лесно и решението на проблема е по-бързо.
Разхлабването на почвата около чесъна след пролетно застудяване е важна агротехническа мярка, която подпомага възстановяването след стреса. Ако едновременно с тази операция се добави компост или угнил оборски тор, тогава ще се подобри достъпа на въздух и влага до кореновата система.
Разрохкването се прави повърхностно (на дълбочина 3-5 см) с помощта на малко градинско гребло, за да не се повредят корените.
В междуредията, ако са по-големи, почвата се разрохква по-дълбоко – на 5-10 см.
