Какво ли не използват градинарите за отглеждане на разсада – от кофички за кисело мляко и бутилки за минерална вода до фина керамика. Не всички съдове обаче са подходящи, тъй като прекалено тесните и дори прекалено широките могат да унищожат разсада.
Задължително условие за съдовете за отглеждане на разсад са дренажните отвори, откъдето да се оттича излишната вода. На дъното е желателно да се положи керамзит, мидички или орехови черупки, а и натрошени тухли и дори дребен чакъл ще свършат работа.
За да не рискуват да си повредят первазите, мнозина градинари поставят растенията в съдове без дренажни отвори, като се стараят при поливането да не прекаляват с овлажняването на почвената смес и поливат разсада само след като горният слой изсъхне. В долната част на съда обаче почвата е останала влажна и вкисва, а това се отразява пагубно на растенията.
Друга честа грешка е наличието на дренажни отвори, но много малки. Обикновено те бързо се задръстват с почва и престават да пропускат водата. Най-добре е да са колкото диаметъра на молив – и излишната вода ще се оттече, и отворите няма да се задръстят.
Особено големи са дренажните отвори в пластмасовите касетки и корените на разсада често се показват през тях. Не е беда – можем просто да ги отрежем с ножици. Често този метод се използва вместо пикиране.
Няма смисъл от дренаж обаче, ако съдът с разсада стои в подложка, от която водата не се оттича. В този случай трябва да намалим поливането и да изливаме водата от подложката или пък да подложим летва от някоя страна – тогава водата ще се оттича сама.
Много градинари се чудят кой съд е най-удобен за разсад. При наличен дренаж най-надеждни са пластмасовите касетки – в тях почвата не пресъхва бързо, а са достатъчно здрави и леки.
