Последната, разработена през 2016 г. от Световната банка (СБ) Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, към днешна дата не отговаря на актуалната ситуация, съответно е неприложима и неефективна. Това ни отговориха от „Напоителни системи“ ЕАД, след като миналата седмица попитахме земеделското министерство на каква фаза е създаването на Стратегия за поливното земеделие. Припомняме, че според стратегията на Световната банка клоновете на държавната фирма трябваше да бъдат заменени от Регионални публични предприятия, в управлението на които да участват частни сдружения за напояване и държавни и общински органи. За съжаление сдруженията за напояване към днешна дата са твърде малко – 20, и участието им във възстановяване на поливната инфраструктура е нищожно. Стратегията предвиждаше до 2030 г. поливните площи в страната да са 450 000 хектара.
Отговорът на „Напоителни системи“
От „Напоителни системи“ посочват три стратегически документи за поливането, които са изготвени от 2000 г. до 2016 г. Последният е Стратегията на Световната банка. Предвидено е тя да се прилага до 2030 г. Целта й е сектор „Хидромелиорации“ да управлява инфраструктурата за предоставяне на напоителни и отводнителни услуги, както и да наблюдава инфраструктурата за защита от наводнения и корекциите на реки, която предпазва земеделските земи от вредното въздействие на водите чрез постигане на общо 4 стратегически цели, чрез прилагане на мерки съответно до 2018 г., до 2020 г. и до 2030 г. Ето и отговора на „Напоителни системи“ЕАД, който побликуваме с малки съкращения:
„Към днешна дата, първият етап на Стратегията, включващ изпълнение на мерки от първите две групи от стратегическите цели (до 2018 г. и до 2020 г.) е приключил. По отношение принципните реформи в сектора, от разгледани няколко възможни варианта за институционална промяна се изпълнява този, без промяна в статуквото, при което „Напоителни системи“ ЕАД запазва правния си статут на акционерно дружество със 100% държавно участие и структура на единствен орган, отговарящ за хидромелиоративните дейности.
Към 2023 г. дружеството бе одобрено за бенефициент по подмярка от ПРСР, чрез което са завършени и отчетени 24 инвестиционни проекта за рехабилитация на хидромелиоративна инфраструктура. Към настоящия момент „НС“ ЕАД е одобрен бенефициент по интервенция от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027. Средствата по ПРСР и СПЗРСР се осигуряват чрез ЕЗФРСР.
По предложение на МЗХ е внесено и прието изменение на Закона за водите, съгласно което услугата „доставка на вода за напояване“ става Услуга от общ икономически интерес и предстои възлагането й на „Напоителни системи“ ЕАД. Това е пример, че ако Стратегията е била приложима към обстоятелствата през 2016 г., то към днешна дата тя не отговаря на актуалната ситуация, съответно е неприложима и неефективна.
Към момента се проучват добрите практики, включително в съседни Европейски държави, планира се подготовката на задълбочен анализ на състоянието и бъдещото развитие на възможностите в сектора, съответно - предстои възлагане разработването на нов, приложим, работещ и отговарящ на действителните обстоятелства стратегически документ.
Съгласно разписаният в нея План за финансиране на стратегически инвестиции, Стратегията идентифицира няколко източника на финансиране, които пряко или косвено подпомагат прилагането на стратегически дейности, предлагани в рамките на Проектостратегията, вкл. финансиране от ЕЗФРСР и ПРСР, самофинансиране и частни инвестиции. Още при разработване на стратегията е оценено, че в национален мащаб, капиталовите разходи за инвестиции в рехабилитация и модернизация на основната инфраструктура възлизат на над един милиард евро.
Независимо от наличието на Стратегия, макар и отчасти неприложима към настоящите условия, но с ясно разписани възможности за финансиране, в последните години фокусът в прилаганите политики от страна на МЗХ е насочен към възстановяване на поливното земеделие в страната, респ. търсене на възможности за осигуряване на финансиране за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура в страната“, отговарят от „Напоителни системи“.
Целите в Стратегията на Световната банка
Синор.БГ прегледа целите, заложени в стратегията от 2016 г., и установи, че наистина има голямо отклонение от тях. Стратегическа цел 1 е изграждане на правен и институционален капацитет, който да проправи път към автономни и самофинансиращи се организации за управление на финансово устойчиви хидромелиоративни системи. В нея се предвижда до 2018 г. чрез законодателство да се създадат 12 Регионални публични предпрятия по хидромелиорации, в чиито управителни съвети участват държавни и общински органи и сдружения за напояване. Съществуващите клонове на „Напоителни системи“ трябва да останат в историята към посочената година.
До края на 2020 г. трябва да са завършени два водещи проекта за модернизация на хидромелиоративната инфраструктура със съдействието на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, пише в целите на стратегията. Очаква се към същата година Регионалните предприятия по хидромелиорации и сдруженията за напояване и отводняване да са достатъчно укрепнали, за да управляват системите в сътрудничество, след като им е възложена пълна отговорност за управлението на инфраструктурата вследствие на изпълнението на Интегрираните планове за модернизация на напояването и отводняването.
До края на 2030 г. правната и институционалната реформа се очаква да е завършена, а Регионалните предприятия по хидромелиорации да са се развили в поне 12 Регионални органа за управление на хидромелиорациите, покриващи цялата площ, в която се предлагат хидромелиоративни услуги в България.
Стратегическа цел 2 е засилване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор чрез осигуряване на дългосрочна перспектива, определяйки инвестиционните приоритети в напояване и отводняване на земеделските стопанства, както и в свързаните услуги. Според нея до края на 2018 г. първата партида от допустима инвестиционна подкрепа за напояване е трябвало да бъде отпусната на ниво земеделски стопанства за цялата територия на страната.
До края на 2020 г. допустимата инвестиционна подкрепа за напояване и отводняване се очаква да е отпусната на фермерите - бенефициери в районите, определени за възстановяване и модернизация на главната канална и тръбна мрежа.
Стратегията предвижда до края на 2030 г. допустимата инвестиционна подкрепа за напояване да е отпусната на фермерите – бенефициери в районите под управлението на Регионалните хидромелиоративни управленски органи. Поливните площи вече да са 450 000 хa, а средните добиви да са нараснали с 30%.
Стратегическа цел 3: Възстановяване на достъпа до хидромелиоративната инфраструктура на земеделските земи и нейното устойчиво използване чрез инвестиции във възстановяване и модернизация:
До края на 2018 г. и с финансовата подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони хидромелиоративната инфраструктура на земеделските земи в районите на водещите проекти, управлявана от Сдружения за напояване, е възстановена и модернизирана, обслужвайки 2 500 хa напоявана площ.
До края на 2020 г. хидромелиоративната инфраструктура под управлението на Регионалните предприятия по хидромелиорации трябва да е възстановена и модернизирана, обслужвайки 25 000 хa напоявана площ. Това е предвидено да се финансира от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони 2007-2013 г.
До края на 2030 г. 70% от хидромелиоративната инфраструктура под управлението на Регионалните хидромелиоративни предприятия/ Регионални органи за управление на хидромелиорациите да е възстановена и модернизирана.
Стратегическа цел 4 се отнася до инфраструктурата за защита от вредното въздействие на водите.
