Какво ще се случи със зеленчуците, ако прекалим с подхранването с азот? Надземната част ще се развива прекрасно, с тъмнозелени и големи листа, особено при морковите, цвеклото и доматите. Реколтата ще е богата, а зеленчуците ще са по-големи от обичайното. Устойчивостта на растенията към заболявания и вредители обаче ще намалее, най-вече при зелето, а реколтата ще успее да се запази за по-кратко време. Вкусът на зеленчуците ще се влоши и в тях ще се натрупат повече нитрати.
Не трябва да се забравя, че последното подхранване с азот на зеленчуците, които ще бъдат оставени за съхранение през зимата, трябва да се направи не по-малко от 2 месеца преди прибирането на реколтата.
Фосфорът се използва само през пролетта и есента, тъй като е слабо подвижен в почвата. С него се подхранват само растения, които цъфтят и плододават продължително време, както и всички ягодови култури.
Всеки градинар, който използва печка на дърва, разполага с естествен източник на фосфор – пепелта е ценна фосфорно-калиева тор, което може напълно да замени суперфосфата. Ако обаче се отоплявате по друг начин, най-добрият вариант за елиминиране на фосфорния глад на растенията е гранулираният суперфосфат в доза 20-30 грама на квадратен метър при прекопаването на градината. През следващите години пък на същия участък той се влага в лехите или гнездата при засаждането на зеленчуците.
Наесен преди прекопаването на почвата се разхвърля по 40-60 грама фосфорно брашно на квадратен метър, като по този начин се понижава киселинността на почвата и се подсигуряват необходимите количества фосфор за зеленчуците за следващата година.
Варуването на почвата пък подобрява усвояването на фосфора от растенията и забавя процеса на преминаването му в неразтворимо състояние.
Калият повишава устойчивостта на растенията към заболявания, вредители и кратки засушавания, улеснява поемането на вода от клетките и забавя изпаряването на течностите. Освен това стимулира процеса на фотосинтеза и засилва образуването на захари в листата и придвижването им към останалите органи на растенията. Под влияние на калия ярастенията усвояват повече азот и образуват повече протеини.
При недостиг на химичния елемент тяхното образуване се забавя и се натрупва азот в небелтъчна форма, а при глад за калий се засилва изразходването на протеините и се понижава устойчивостта на растенията към гъбични заболявания. В началния етап на гладуването листата стават тъмнозелени със сиво-син оттенък, по-старите пожълтяват и тъканите в тях умират, започвайки от върха. Това е много характерен признак за силен недостиг на калий и е следствие от слабото преобразуване на азота в аминокиселини. В клетките се натрупва амонячен азот, който действа като отрова за растението, а гибелта на тъканите е следствие от обезводняването им. Освен това при силен недостиг на калий се стига до завяхване на листата, нарушават се процесите на цъфтеж и плододаване, а зеленчуците узряват неравномерно.
