Минералните торове могат значително да повишат добивите, но също така са в състояние и да причинят доста неприятности, ако не бъдат използвани както трябва. За да бъдат избегнати, най-напред трябва да се прочетат внимателно инструкциите и най-вече – да се спазват посочените дози. Проблемът е дори по-голям, ако дозите бъдат надхвърлени, отколкото ако бъде спестена известна част, тъй като прекаляването с даден вид тор затруднява поемането на останалите хранителни вещества от растенията.
На второ място са важни сроковете за влагане. Азотни торове могат да се влагат до началото на лятото включително. Бързодействащите и добре разтворими торове се влагат в края на април, а органичните – преди есенното прекопаване на градината.
Трябва да сме наясно, че торовете не могат да бъдат съхранявани продължително – до 5 години, при това само в сухи помещения, където няма да може да се свързват с влагата от въздуха. Но и при добро съхранение те постепенно губят азота, така че трупането на големи запаси просто не си струва.
Важно е торовете да бъдат влагани равномерно, тъй като в противен случай в някои части на градината те ще са в излишък, докато в други няма да стигат. Затова или се разреждат във вода, или равномерно се посипват между редовете и се набиват с мотика в почвата.
При недостиг на азот растенията се развиват по-бавно, зеленчуците са и по-малко, и по-дребни, листата са малки и бледи. Когато бъдат подхранени с азотосъдържащи торове, цветът на листата става тъмнозелен. Излишъкът на азот обаче е опасен, особено в съчетание с недостиг на фосфор и калий. Той може да бъде неутрализиран с поливане и влагане на фосфорно-калиеви торове.
При недостиг на калий спира растежът на филизите и се появява хлороза. При силен недостиг зеленчуците се деформират, а листата вехнат. Ако обаче калиевите торове бъдат вложени в прекомерни количества, корекцията се прави с влагане на амониев сулфат.
При недостиг на фосфор се стига до недоразвити листа, увредени органи за размножаване и слаба коренова система. Тук обаче хубавото е, че на практика е невъзможно да се натрупа излишък на химичния елемент в растенията.
