Малината е една от най-търсените овощни култури в страната и чужбина. Благоприятни условия за нейното отглеждане има на територията на цялата ни страна. Въпреки практически неограниченото търсене на плодовата продукция и ценните хранителни и вкусови качества, които притежават малиновите плодове, все още площите, заети с малинови насаждения, са ограничени. От данните за площите (таблица 1) се вижда, че в периода след 2000 година има известен спад, дължащ се главно на промените в климата, и по-специално продължителните летни засушавания, съчетани с много високи температури, често надвишаващи 35°С и съответно на това, ниски икономически резултати. В последните години се наблюдава тенденция за нарастване на интереса към отглеждането на малини, вероятно мотивиран от възможностите, които предлага схемата за подпомагане на производството на ягоди и малини.
Торенето при малините не е за подценяване
За да е ефективно малинопроизводството, от съществено значение е правилното управление на храненето на културата. Наблюденията в практиката показват, че най-често торенето на културата е небалансирано, внася се предимно азот, докато фосфорното и калиевото торене са до голяма степен пренебрегнати. Не се обръща достатъчно внимание и на микроелементите. В специализираната литература у нас може да се намери информация с примерни препоръки за торене при малините. Липсваха изследвания обаче върху влиянието на формата на калиевите торове, въпрос от съществено значение за ягодоплодните култури.
K+S KALI GmbH – Германия, финансира 4-годишен полски опит у нас
За проучване на ефекта от балансираното с калий торене при използване на различни форми калиеви торове през 2008 година бе заложен 4-годишен полски опит с ремонтантния сорт Херитидж. Опитът бе осъществен с финансовата подкрепа на K+S KALI GmbH – Германия, и реализиран в село Врабево, община Троян, в земеделското стопанство на Георги Игнатов – земеделски производител с дългогодишен опит в отглеждането на малини.
Нормите на торене са определени на база агрохимичен анализ на почвени проби от опитния участък. Азотът и фосфорът са внесени ежегодно като фон, съответно азот – 70 кг/ха и фосфор – 60 кг/ха в активно вещество. Изпитвани са две норми на калиево торене – 80 и 140 кг/ха К2О. Всяка норма на калий е внасяна с 3 форми торове – калиев хлорид, калиев сулфат и калиево-магнезиев сулфат (патенткали). Ефектът от калиевото торене е проследен при сравняване с неторена контрола и с контрола, в която са внасяни азот и фосфор, но не е внасян калий.
Калиевото торене оказва благоприятно влияние върху качествените показатели
Резултатите показаха относително ниски добиви от двете контроли – 2100-2300 кг/ха и не се различават съществено помежду си. При вариантите, торени с калиеви торове, беритбеният период бе удължен с повече от две седмици, в сравнение с неторените опитни парцели, а резултатите показаха значителен ефект от калиевото торене – между 20% и 3 пъти увеличение на добива в зависимост от нормата и формата на калиевия тор. Установени бяха и значими разлики между формите на калиевите торове. По-нисък ефект беше получен от прилагане на калиев хлорид – до 80% увеличение при по-високата норма. Причината е, че малината е култура, при която хлорът оказва неблагоприятно влияние върху качеството – плодовете стават воднисти, ронливи, с влошени вкусови качества. Безхлорните калиеви торове дадоха много по-високи добиви, като най-голямо увеличение спрямо контролите се получи от по-високата норма на калиев сулфат – около три пъти, като в отделните години добивът надмина 6 – 7 тона на хектар. Важно е да се отбележи, че калиевото торене оказа много благоприятно влияние върху качествените показатели – делът на първокласните плодове от 46% при неторената контрола и 50% при азотно-фосфорната контрола нараства на 90% при балансирано NPK торене с използване на калиев сулфат. Калият повиши съдържанието на захари с 1%, а добавянето на магнезий към калия (торене с патенткали) увеличи значително съдържанието на витамин С в плодовете.
Проведеното изследване показва по категоричен начин, че калият е много важен елемент за управлението на добивите и качеството на малините при подходящ фон на торене с азот и фосфор. От съществено значение при калиевото торене е да се използва сулфатна форма на тора.
Запасяващото торене при малините е препоръчително
Тези ефекти на калия и магнезия нарастваха с течение на годините, поради постепенното повишаване на съдържанието им в почвата. Затова се препоръчва запасеността на почвата с хранителни елементи да се регулира още при създаване на малиновото насаждение. Препоръчва се преди създаване на насаждението да се внасят по 200 – 300 кг/ха фосфор и калий в активно вещество, като в този период може да се използва калиев хлорид (или 500 – 600 кг/ха троен суперфосфат и 350 – 450 кг калиев хлорид). В периода на плододаване е добре състоянието на растенията да се контролира с помощта на листна и почвена диагностика и на тази база да се определят торовите норми. При липса на диагностика, за плододаващи малини може да се препоръча ежегодно през есента да се внасят 50 – 60 кг/ха фосфор (110 – 130 кг/ха троен суперфосфат) и 80 – 100 кг/ха калий в активно вещество (160 – 200 кг/ха калиев сулфат). Обикновено малиновите насаждения са на почви, които реагират добре и на калиево-магнезиево торене, поради което е подходящо внасяне на калиево-магнезиев сулфат (патенткали) в количества 250 – 300 кг/ха.
Подходящ период за внасяне на фосфорните и калиевите торове е есента. За по-леки почви (при съдържание на физическа глина под 30%) се препоръчва внасянето на калиевите и магнезиевите торове да се направи през пролетта, за да се избегнат евентуални загуби с есенно-зимните валежи./Веселин Стойков, Маргарита Николова, статията е предоставена от fermera.bg
