Най-добрият начин за използване на дървесната пепел в градината е разпръскването й по лехите. Това обаче трябва да се прави с мярка, защото пепелта повишава нивото на киселинност на почвата. Обикновено пепелта се полага директно върху почвата в лехите, като дозата е 50-70 грама на квадратен метър.
Пепелта от широколистните видове дървета е най-полезна и съдържа повече микроелементи от тази от иглолистните. Тази от изгорелите млади дървета съдържа повече калий и други микроелементи, докато в старата дървесина концентрацията на хранителните вещества е по-ниска.
В биологичното градинарство се допуска употребата на пепел от дърва за горене или от необработени дървени трупи. В никакъв случай обаче не трябва да се използва пепелта, получена от изгорял картон и от обработена с боя или лак дървесина, както и с други химикали.
Не пренебрегвайте защитните средства като очила и ръкавици при работа с пепелта, защото дори не особено силен порив на вятъра може да докара големи неприятности.
Никога не смесвайте и не влагайте дървесната пепел заедно с азотни торове като амониев сулфат, карбамид и амониев нитрат – те отделят газообразен амоняк, когато влизат в контакт с вещества с високо ниво на киселинност.
Няма смисъл пепелта да се използва в дъждовно време, тъй като калият, който подпомага формирането на цветовете и плодовете, ще бъде унищожен.
Внимавайте при използването на пепелта близо до цветя като рози, рододендрони и азалии, тъй като можете да ги увредите.
