Учени от университета в австралийския град Аделаида и от германския институт „Лайбниц” за растителна генетика и изследвания на селскостопанските култури откриха гените HvGsl6 и HvCslD2, които отговарят съответно за натрупването на полизахаридите калоза и целулоза в ечемика, като по този начин увеличават устойчивостта на зърнената култура към брашнестата мана, става ясно от тяхна публикация в списание New Phytologist.
Калозата и целулозата играят важна роля за способността на растенията да блокират проникването на гъбичките на брашнестата мана през клетъчните стени. Ако активността на гените, отговарящи за натрупването на двата полизахарида в клетъчните стени, намалее, уязвимостта към гъбичките нараства, докато натрупването на HvCslD2 води до повишена устойчивост.
В еволюционната битка между растителните видове и патогените първите са се снабдили със сериозен арсенал от защитни стратегии.
Първоначално учените откриха начина за удебеляване на клетките в повърхностния слой на клетките там, където биват нападани от гъбичките, наподобяващо пъпка. Това води до чисто физическо блокиране на проникването на гъбичния патоген и не му позволява да проникне в растението.
При ечемика тези пъпки (папили) съдържат калоза и целулоза, както и други полизахариди, но гените, отговарящи за натрупването на останалите въглехидрати в клетъчните стени, не са открити до момента.
„Нашите резултати показват, че тези непознати досега гени са интересна цел за подобряване на устойчивостта срещу проникването през клетъчните стени на гъбични нашественици при ечемика и вероятно и при други зърнени култури. Сега можем да използваме тези гени за установяването на маркери на молекулярно ниво с цел увеличаване на устойчивостта у съвременните сортове ечемик”, заяви д-р Патрик Швайцер, ръководител на лабораторията за високопатоенна генетика в института „Лайбниц”.
