Синор БГ продължава темата с важните гъбни болести, обединени под името мани, като този път представяме сериозните щети, които могат да бъдат причинени от брашнестите мани, известни още като брашнянки или пепелници.
Името идва от характерния признак - белезникав налеп, който се развива върху нападнатата растителната тъкан. При наблюдение с микроскоп е видно спороношението на гъбата, чрез което тя се разпространява по време на вегетацията. Това са т. нар. конидиоспори, които не са образувани след полов процес, а след вегетативно делене (разчленяване).
Гъбите, причинители на брашнести мани, образуват след полов процес и т. нар. аскоспори. Тези спори са поместени в торбички (аскуси или асци) във вътрешността на затворени кълбовидни плодни тела, наречени клейстотеции. Плодните тела имат характерни израстъци, по които специалистите се ориентират за систематиката на гъбния вид. Плодните тела имат знамение за запазването на гъбата през зимния сезон.
В повечето случаи гъбите се развиват външно (ектофити), но има случаи, когато мицелът може да бъде установен в тъканите на растенията (при род. Leveillula) или в кухината под листните устица (при р. Phyllactinia).
Причинителите на брашнести мани са с голяма екологична гъвкавост. Развиват се както при хладно и влажно време, така и при горещини със засушаване. Много показателни са стойностите на относителната влажност на въздуха, при които поникват конидиоспорите на брашнянката по лозата (Uncinula necator), по пшеницата (Erysiphe graminis) и др., вариращи от 0 до 100%.
Загубите, причинявани от брашнестите мани при различните културни видове, варират от 20 до 40%, но при чувствителни сортове, какъвто е ябълковият Джонатан, коефицентът на вредата достига 97%.
Какво определя загубите?
На първо място е отслабването на най-важния процес – фотосинтезата, при който се образуват хранителните вещества, необходими за растителния организъм. Той е изтощен поради засиленото дишане и изпаряване (транспирация). Добивите намаляват, спада тяхното качество. Гъбите повреждат растителните тъкани и органи (листа, леторасти и др.). Това може да доведе до безплодие, както е при ябълката.
Кои видове са застрашени от брашнестите мани?
Пшеница, тиквови, домати, тютюн, лоза, цвекло, роза и др. могат сериозно да пострадат от брашнянките.
Преди употребата на противогъбни продукти за растителна защита (ПРЗ), известни като фунгициди, земеделските стопани трябва да осигурят оптимално хранене на културните растения, т. е. баланс между азота, фосфора и калия, защото прекомерното азотно торене прави растителните тъкани податливи на гъбните патогени.
Изборът на сорт има решаващо значение. Податливи на брашнести мани са сортовете ябълки „Джонатан” и „Идаред” (Айдаред), прасковите „Коронадо” и „Фортуна”, едролистният тютюн „Вирджиния” и др.
В практиката трябва да бъдат редувани препарати с предпазно и системно действие, за да няма натиск върху патогените, които могат да образуват устойчиви форми. Употребата на фунгициди, избрани от регистрите на Българска агенция по безопасност на храните, трябва да става при строго спазване на указанията на фирмата – заявител под надзора на специалист по растителна защита.
Доц. д-р Антоний Стоев, ИПАЗР „Никола Пушкаров” - София
