Брашнестата мана напада различни зеленчукови, ягодоплодни, овощни и декоративни култури. Причинява се от микроскопични фитопатогенни гъбички, които са се “специализирали” и за всяка група, а даже за отделен вид са различни, но винаги вредоносни. Те имат различен жизнен цикъл, но се развиват оптимално при сходни абиотични условия. Под тяхно въздействие в растителните тъкани възникват процеси, които нарушават структурата и нормалната жизнена дейност на растенията.
Доколко е опасна болестта и как можем да се справим?
Спорите на брашнестата мана се разпространяват лесно по въздуха, смесват се с дъждовната вода, а също посредством ръкавици или инструменти. Най-напред по листата на заразените растения се появяват петна с бял налеп от мицела, приличащ на брашно, поради което е получила наименованието си. Те се разрастват бързо и покриват целите растения, което затруднява фотосинтезата. Обикновено болестта се разпространява отдолу нагоре, като покрива голяма част от засегнатите органи, после леко потъмнява и се уплътнява. Мицелът прониква в растителните тъкани и се храни с тях. Появяват се тъмни точки, предствляващи узрелите плодни тела на гъбата, а капчиците “роса” са течност, която се образува след узряване на спорите.
Няколко дни са достатъчни за брашнестата мана да обхване не само листните пластини, но даже стъблата и цветоносите. Засегнатите листа повяхват и отмират, цветовете опадат, а плодовете се сбръчкват и изсъхват. Наранените части на растенията представляват “отворени врата” за вторични инфекции, вследствие на което към брашнестата мана се присъединяват редица гнилостни заболявания.Ако не се вземат навременни мерки, болните растения в крайна сметка загиват.
Брашнестата мана напада всички тиквови култури, но най-застрашени са краставиците, тиквичките и пъпешите. Плодовете не достигат до свойствените им размери и губят вкусовите си качества.
Кога торовете са вредни за растенията
За поява на болестта способства високата въздушна влажност (75-98%), съчетана с комфортната за развитие на гъбичката температура на въздуха от 20-35 градуса по Целзий. Други причини, благоприятстващи развитието на брашнеста мана са неграмотно кардинално подрязване, гъсто засаждане, затрудняващо проветряването на растенията, слаба осветеност и излишък на азот в почвата, които влияят негативно върху имунитета. В условията на оранжерийно отглеждане може да се добави и лошата вентилация на съоръженията.
Възбудителят на брашнестата мана зимува в растителните остатъци или на самото растение, по конструкциите на затворените съоръжения, а развитието на патогена започва при температури над 5 градуса.
Ефективна борба с брашнестата мана
Разбира се, на първо място, за да се предотврати появата и разпространението на заболяването, важни са превантивните мерки. Винаги е по-добре, по-евтино и по-лесно да се осуети, отколкото да се лекува.
Превантивните мерки включват:
– отглеждане на устойчиви сортове;
– достатъчно разстояние между растенията, позволяващо добра циркулация на въздуха;
– регулярно разрохкване на почвата (особено при влажно време);
– дълбока есенна обработка на почвата;
– своевременно унищожаване на плевелите и растителните остатъци;
– балансирано торене с превес на фосфорните и калиеви торове;
– използване на подходящи поливни системи– дезинфекция на инструментите;
– сезонно обеззаразяване на култивационните съоръжения.
Добро народно средство срещу брашнестата мана е содо-млечната смес. Приготвя се от 0,5 л прясно високомаслено мляко, в което фероглуболинът е активната съставка срещу гъбичките и три равни чаени лъжички сода. Мазнините в млякото благоприятстват фиксцията. Прилагат се и други средства на млечна основа – мляко и вода в съотношение 1:10 с добавка на 30 капки йодна тинктура и течен сапун.
Когато огнището на болестта вече е заело сериозни размери, тогава е наложително използването на фунгициди, но трябва да се има предвид факта, че растенията изграждат устойчивост и е необходимо да се сменят. Подходящи са: Топаз 100 ЕК, Козавет ДФ с активно вещество сяра, Зоксис 250 СК с предпазно, лечебно и изкореняващо действие и др.
Ако вече берем плодове, тогава се използват препарати с къси карантинни срокове: Куадрис (3 дни), Трифмин и Байфидан (7 дни), Индар 5 ЕВ (3 дни) и др.
Фунгицидите се прилагат в дози и брой пръскания съгласно указанията на производителя.
