Селското стопанство продължава да бъде повлияно от редица събития извън контрола на земеделските стопани, като например климатичните и геополитическите кризи, които продължават да оказват натиск върху фермерите. Те се отразяват на производителността, търговията, потребителското търсене, цените и в крайна сметка на доходите на земеделските стопани. След последната краткосрочна прогноза (есента на 2023 г.) и въпреки някои благоприятни, но ограничени промени в разходите за производствени ресурси, техните цени, включително на енергията, торовете и фуражите за животни, са значително над нивата отпреди COVID. Несигурност за земеделските стопани пораждат и непредвидимите екстремни метеорологични явления, геополитическите конфликти, които оказват натиск върху селскостопанските пазари, както и икономическите фактори, като например все още високите лихвени проценти и увеличените разходи за труд. Цените на хранителните продукти остават все така високи, което в съчетание с ниските перспективи за икономически растеж ограничава перспективите за възстановяване на потребителското търсене. Това са констатациита в публикувания днес доклад на Европейската комисия за краткосрочните перспективи за селскостопанските пазари на ЕС за пролетта на 2024 г. Доклада представя най-новите тенденции и перспективи за основните селскостопански сектори.
Световната банка: Глобалните цени на зърното падат на фона на изобилното предлагане
Земеделските стопани в ЕС продължават да се сблъскват с многобройни предизвикателства, свързани с разходите за производствени ресурси, които остават в голяма степен над нивата отпреди въвеждането на COVID, въпреки неотдавнашната тенденция към намаляване на някои от тях. Производството на торове в ЕС продължава да се възстановява, но вносът остава на високи нива.
Индексът на производственните цени на земеделските стопани в ЕС е намалял в сравнение с равнището от 2022 г., но това намаление все още не е изцяло предадено на цените на храните за преработвателите и потребителите, което потенциално би могло да доведе до допълнително облекчение за последните. Въпреки че индексът на потребителските цени на храните в ЕС се стабилизира от март 2023 г. насам, той се е увеличил средно с 43 на сто в сравнение с 2015 г. В някои държави от ЕС увеличението е по-значително, като например в Полша (+65 процента) или Литва (+69 процента).
Метеорологичните условия като цяло се оказаха добри за повечето зимни култури и пасища, но влажността може да бъде предизвикателство за някои северозападни части на ЕС. Като се има предвид непредсказуемостта на екстремните метеорологични явления и резките промени, наблюдавани през последната година, към настоящите сигнали трябва да се подхожда предпазливо.
Зърнени и маслодайни култури
През 2024/25 г. се очаква производството на зърнени култури в ЕС да се увеличи до около 278,5 млн. тона (+3% на годишна база), което ще се дължи основно на по-добрите добиви. Валежите се отразиха на производството на зърнени култури през 2023/24 г. и понякога затрудняваха достъпа на земеделските стопани до полетата им за засяване на пролетни зърнени култури. Като цяло вносът на зърнени култури в ЕС през 2023/24 г. (юли 2023 г. - юни 2024 г.) може да остане със 17% по-висок от средния за последните 5 години. Подобрената логистика на черноморския коридор обаче улеснява износа на украински зърнени култури към световните пазари, като в ЕС влизат по-малко украински зърнени култури.
Площите за отглеждане и добивите от соя и слънчоглед се увеличават през 2023/24 г. Производството на маслодайни и протеинови култури се очаква да нарасне през 2024/25 г., което се дължи на увеличението на добивите от соя, грах и бакла.
Вино и зехтин
Производството на зехтин в ЕС се очаква леко да се възстанови през 2023/24 г. (октомври 2023 г. - септември 2024 г.) след рекордно ниската реколта през миналата година. Намаленото предлагане все още води до повишаване на цените. Това кара потребителите да се преориентират към други масла и мазнини или да намалят общия прием на масла. В резултат на това през 2023/24 г. потреблението на зехтин в ЕС може да бъде най-ниското в историята.
Производството на вино в Италия и Испания е намаляло значително през 2023/24 г. (август 2023 г. - юли 2024 г.) поради неблагоприятни климатични условия. Консумацията на вино в ЕС продължава да се понижава, тъй като по-младите поколения предпочитат други видове алкохолни напитки, като бира или коктейли, а освен това покупателната способност на потребителите е по-ниска.
Неблагоприятните климатични условия също оказаха отрицателно въздействие върху производството на ябълки и портокали в ЕС. Очаква се износът на пресни ябълки и портокали от ЕС да намалее рязко, а вносът на портокали да се увеличи, което ще окаже по-голям натиск върху местните производители.
Мляко и млечни продукти
Въпреки непрекъснато намаляващото поголовие от млечни крави (-0,5 %), прогнозите са предлагането на мляко в ЕС да остане относително стабилно през 2024 г. (+0,4 %), което може да бъде подкрепено от нарастващите добиви (+0,9 %). В страните от ЕС се наблюдават контрастни ситуации, повлияни по различен начин от климатичните условия или от текущите структурни промени.
Производството и износът на сирене в ЕС остават силни и биха могли да продължат да се увеличават през 2024 г. Износът на масло от ЕС също може да остане положителен при стабилно вътрешно потребление.
Спада потреблението на говеждо и свинско месо
Животновъдният сектор претърпява структурни промени, предизвикани главно от промяната в предпочитанията на потребителите от говеждо към птиче месо и от екологичните ограничения. Потреблението на говеждо месо на глава от населението в ЕС през 2023 г. ще спадне до 9,7 кг (-4,7% на годишна база). Спадът в потреблението може да продължи с 2,8% през 2024 г. Производството на говеждо месо в ЕС може да продължи да намалява и това да поддържа цените на говеждото месо в ЕС.
Производството на свинско месо в ЕС бележи подобен спад с -6,6% през 2023 г. Намалението може да се забави до 0,4% през 2024 г.
Търсенето на птиче месо, като по-евтин източник на протеини, все още е високо. Потреблението на глава от населението в ЕС се е увеличило с 3% през 2023 г. и може да нарасне с още 2% през 2024 г. Вносът на птиче месо също продължава да бъде висок.
