Брашнестата мана по краставиците е заболяване, създаващо проблеми на производителите всяка година. Често предприемаме погрешни, скъпи и трудоемки методи, при опитите да се справим с проблема. Стига се и до подмяна на повърхностния почвен слой, което изобщо не е необходимо.
Болестта е настъпила, когато листата на краставиците се покриват с бели или кремави брашнести петна, които в началото са дребни, ъгловати, а впоследствие се разрастват и много приличат на заразени с бактериоза. Нерядко обхващат стъблата, цветовете, а дори и плодовете.
Понякога пораженията от брашнеста мана приемат застрашителни размери и загуба на половината от реколтата поради преждевременното обезлистване на растенията и намаляване жизнеспособността на цветовете. Когато брашнестата мана порази голяма част от листата, растенията отслабват и плодовете съзряват преждевременно. Идентифицирането на ранен етап позволява да се предотврати разрастването в сериозни мащаби.
Тук е важно да се знае, че брашнестата мана не принадлежи към почвените патогени и е съвършенно безсмислено да се дезинфекцира почвата, а още по-малко да се подменя повърхностния слой. Сеитбооборотът също не помага да се контролира заболяването, защото гъбичката не оцелява в почвата.
Условия и разпространение на болестта
Спорите на патогена се разпространяват чрез вятъра, а добрата новина е тази, че ако едно растение е заразено, това съвсем не означава, че непременно ще се разболеят и останалите.
Условията, благоприятстващи разпространението на брашнестата мана включват:
– висока влажност;
– слаба осветеност;
– температурни колебания.
Превантивни стъпки за избягване и минимизиране на риска
1. Избор на устойчиви сортове.
2. Осигуряване на добра циркулация на въздуха, отглеждане на опорни конструкции и на участъци без засенчване.
3. Ограничаване на прекомерното подхранване, особено с азотни торове, като се съблюдават стриктно изискванията на растенията през различните етапи на вегетация.
4. Дезинфекция на инструментите, чрез които се прехвърлят спори от едно растение на друго. Използва е силен оцет или белина в съотношение 1:10.
5. Редовно преглеждане на по-старите листа за инфекция и отстраняване.
Средства за борба с брашнестата мана
При откриване на първите симптоми на болестта отстранете болните листа и ги изхвърлете. Ако се намали поливането и респективно влажността, петната се ограничават и спороносният налеп намалява. Това е много актуално при оросяване на растенията.
В органичното земеделие се използва калиев бикарбонат, който е известен като окислител за вино, но има и добри фунгицидни свойства. Тиморекс 66 СК е ефикасен препарат с екстракт от чаено дърво и няма карантинен срок.
Хлебната сода (натриев бикарбонат) е сред най-известните подръчни разтвори. Тук си струва да се отбележи, че при лабораторни тестове разтворът, съдържащ само сода не показва предимства срещу гъбичното заболяване, а повишените концентрации, нанасят допълнителна вреда на вече заразените растения. Ако към разтвора се добави течен сапун, който ще позволи фиксиране на содата и ще повиши рН на повърхността на листата, това ще затрудни оцеляването на гъбичните спори.
Най-доброто народно средство срещу брашнеста мана се счита содо-млечната смес. Тя се приготвя, като към половин литър мляко се добавят 3 равни чаени лъжички сода и 1 капка течен сапун, разбърква се и се пръскат листата от двете страни.
Доказано е, че млякото работи и без сода – една част мляко на две части вода. За предпочитане е да се използва високомаслено мляко, защото фероглобулинът в млякото е активната съставка срещу гъбичките, а мазнините благоприятстват фиксацията.
Опитните производители предлагат и други народни средства на млечна основа за борба с брашнестата мана, доказали своята ефективност – спрей от млечна суроватка или смес от мляко и вода (1:10), към която се добавят 30 капки йодна тинктура и 20 г сапун.
Ако сме пропуснали благопритния момент и огнището на болестта е обхванало целите растения, тогава изходът е – фунгициди, но винаги трябва да се спазват стриктно указанията на опаковката, както и времето за прибиране на реколтата. Ако вече берем краставици, тогава трябва да прибегнем към препарати с по-къс карантинен срок – Куадрис (3 дни), Байфидан и Трифмин (7 дни) и др. Има системни фунгициди, действащи и срещу кубинска мана.
Ако заразените растения все пак успеят да дадат плодове, то те ще бъдат дребни и безвкусни, но не са опасни за здравето, освен ако нямаме алергия към този вид гъба.
