В момента пивоварният ечемик е една от основните печеливши полски култури, отглеждани при неполивни условия

25-08-2008 г. - Г-жо Котева, каква е основната дейност на Института по земеделие – Карнобат? - Институтът по земеделие в Карнобат е създаден през 1925 г. с царски указ като опитно поле. Неговото научно развитие е преминало през много етапи. Той обаче винаги е бил много близо до селскостопанските производители, до селскостопанския бизнес. До 2000-ата година той беше известен в цяла България като Институт по ечемика, поради това, че неговата тясна специализация беше създаването на нови сортове ечемик и разработването на технологии за тяхното отглеждане. В настоящия момент около 90% от всички ечемични посеви в страната са заети със сортове, създадени в нашия институт. Нашите технологии за отглеждането на тази култура до такава степен са приети от практиката, че земеделците ни имат доверие и не се замислят дали да прилагат, или не основните технологични прийоми – подбор на предшественик, срок и норма на сеитба, торене с макро- и микроторове, борба с болести, неприятели и плевели. Освен с наши изследвания колективът от научни работници извършва приложни изследвания на съвременни европейски високотехнологични решения. Ние много бързо подаваме на земеделското производство новостите. Голяма част от стопаните, които отглеждат тази култура, притежават нашата, издадена през 2005 г., подробна технология за отглеждане на ечемик в различните регийони на страната. Още по-доброто е това, че успяхме да разработим и „Технология за отглеждане на ечемик в условия на ниски температури и воден дефицит”. През 2004 г. бързо откликнахме на проблемите, възникващи вследствие на променящия се климат, и подсказахме какви могат да бъдат решенията за смекчаване на негативното им въздействие чрез подбор на подходящ сорт и чрез методите на агротехниката. В Института са провеждани научно-приложни изследвания с лозя, полски и фуражни култури, памук, технически култури за преодоляване на проблема със суховеите и почвената ерозия; за оптимизиране на поливните режими; с овцевъдство и други подобни. Сега се работи по създаване на сортове ечемик, овес и кориандър, гарантиращи получаването на добър добив от качествено зърно; разработване на нови технологични решения и трансфериране на европейски такива за отглеждане на повече от 15 вида култури. В държавно сортоизпитване са голям брой кандидат-сортове ечемик и няколко кандидат-сорта овес. През 2007 и 2008 г. ИАСАС призна за оригинални 4 нови сорта пивоварен ечемик. Ние сме пионери в нашата страна в разработването на технологии за отглеждане на зърнени култури, предназначени за детски и диетични храни, в условия на биологично производство. Вече се обаждат фермери, които проявяват интерес към технологията и искат да закупят семена, произведени по биологичен начин. Също така се занимаваме със съхраняване на генофонд от 3 породи овце и 1 порода говеда. Патентовахме уникалната Карнобатска местна порода овце. Стремим се да докажем устойчивостта й към абиотичен и биотичен стрес, да докажем високото качество на месото и да я внедрим в стопанствата с биологична насоченост. Безусловно считам, че нашият институт е доказал, че чрез създадените сортове, публикуваните технологии, произвежданите семена от високи категории, отглежданите разплодни животни, е един от значимите в системата на Селскостопанската академия. - Освен научна институтът има ли и практическа дейност? - В нашия институт имаме голямо производство на експерименталната база, която задоволява нуждите на земеделските производители от предбазови и базови семена с много високо качество. Извършваме сортоподдържане и семепроизводство на 9 наши сорта ечемик, от които – 5 пивоварен и 4 фуражен, както и на два сорта пшеница – единият (сорт Миряна) е наш, а другият (сорт Енола) е на ЗДИ – Генерал Тошево. Произвеждаме над 1000 тона семена на година. Много сме търсени от цялата страна, защото произвеждаме семена, които имат гарантирано качество. Те се окачествяват по всички критерии на ИАСАС за регистрация и апробация на посевите. Ние не правим никакви компромиси по отношение на семезаготовката и окачествяването на семената. Така, че това, което предлагаме на селскостопанските производители, е с много добро качество. За съжаление не разполагаме с достатъчно земя и материално-техническа база за по-голямо производство. Обикновено през август и септември поради многото заявки, възниква проблемът къде да заминат семената. В този аспект бих искала да се извиня на фермерите, чиито заявки през 2007 г. не успяхме да изпълним. Надяваме се реколтата от семена през 2008 г. да е по-добра и нашите сортове да стигнат до повече стопанства. Имаме потенциал за още по-голямо семепроизводство. През тази година провеждаме „Открита седмица на института”, на която каним земеделски семепроизводители и зърнопроизводители, желаеещи да правят семепроизводство или да отглеждат ечемик. Така можем да покажем посевите от нашите сортове в демонстрационните полета, да направим конкретни договори за сортоподдържане и семепроизводство, което ще даде възможност за задоволяване на нуждата на българския земеделец от повече и по-качествени семена. При взаимоизгодни условия ще използваме обработваемите площи на други семепроизводствени стопанства. Предпочитаме структури, където се прилага съвременна агротехника, и в които има специалисти с опит в семепроизводството, защото никак не е маловажно агробизнесменът да знае какво цели да получи като печалба и как може да го постигне, отглеждайки семепроизводен посев. - Твърдите, че миналата година е имало голямо търсене на семена. Защо? - Защото през 2007 г., която метеоролозите характеризират като „много суха”, се оказа, че ечемикът е много по-сухоустойчив и много по-добре преодоля този стрес. Добивите, които се получиха от него, бяха по-високи, отколкото при пшеницата. Тези стопанства, които бяха отгледали посеви от двете култури, направиха реална преценка на полето. Освен това през миналата година цената на ечемика беше близка до тази на пшеницата, особено на пивоварния ечемик. От тази гледна точка фермерите разбраха, че имат сметка от ечемичното производство и търсенето на семена започна още през юни на 2007 г. Ако в България бяха произведени два пъти повече семена, те щяха да бъдат реализирани. Ненапразно от 1 900 000 дка през 2007 г. ечемичните площи нараснаха на 2 300 000 дка през 2008 г. - Според Вас, какви са потребностите на страната от ечемик при сегашната икономическа ситуация? - Страната има потребност от продукцията, отгледана на около 2 500 000 дка, включително за пивоварни цели и за фураж. Имало е периоди, когато сме достигали 3 000 000 дка и сме надминавали тази граница. Тогава е имало по-голяма нужда от фуражно зърно и съотношението между фуражния и пивоварния ечемик е било почти 50 на 50%. За съжаление в момента нямаме такава ситуация, а и не можем да мечтаем скоро да достигнем тези високи параметри поради няколко причини: животновъдството е силно намаляло; фуражните заводи продължават да влагат хлебна пшеница във фуражните смески вместо фуражен ечемик, който е с доказано по-добра фуражна хранителна стойност; увеличават се площите на рапицата и други енергийни култури, предназначени за биогориво. Увеличава се обаче и износът на фуражен ечемик. Пивоварните заводи се увериха, че в България може да се произвежда качествена суровина за производство на малц и пиво. Единственият проблем, който възниква, е, че има години с ясно изразена суша през юни, през които се получава ечемик с високо протеиново и ниско екстрактно съдържание. Това е естествен климатичен минус за нашата страна, който обаче не се повтаря често, така че пазарът не е много зависим от тази гледна точка. През предходните няколко години пивоварните заводи изкупуваха суровина от българските сортове пивоварен ечемик – Обзор, Емон, Перун, Каскадьор 3 и др. Ето защо считам, че нуждите на страната и за износ могат да се покрият от около 2 300 000–2 500 000 дка ечемик. Това е една нормална площ, което създава малко напрежение на пазара, за да може този, който произвежда ечемик, да постигне по-висока цена. При по-големи обеми, естествено е, че цената ще падне. - Какви са възможностите на страната за експорт? - От няколко години България се отваря за износ на ечемик. Нашите ечемици са с добро качество – зърното е едро, изхранено, с добро протеиново съдържание и хектолитрова маса, отговаряща на световните стандарти. Става дума за ечемика, който се изнася основно за фураж. По Черно море се транспортират доста големи количества, които се използват за хранене на животните. Това е особено изгодно при сегашната световна криза на фуражно зърно. Най-вероятно този процес ще се ускори и разшири. Страната ни има потенциал и за износ на малц, произведен от пивоварен ечемик и предназначен за производство на пиво. - Навсякъде ли в нашата страна пивоварният ечемик гарантира добри доходи за стопаните? - Пивоварният ечемик не може навсякъде в България да гарантира добри доходи, защото има райони, които не са подходящи по отношение на почвено-климатичните дадености и получаваните там добиви са изключително ниски. Или имат много резки температурни амплитуди през зимата и ечемикът измръзва, или имат неблагоприятни почвени условия, или лятото настъпва твърде рано с много висока температура на въздуха, придружена от ниска атмосферна влажност. Основните райони, в които устойчиво и икономически изгодно може да се произвежда качествен пивоварен ечемик, са Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково, Софийското поле, Търговище, Шумен, Разград, Русе и Велико Търново. В тези райони площта на пивоварния ечемик постепенно се увеличава. В нашата житница Добруджа, където пшеницата е царица на полето, ечемикът също постепенно и устойчиво навлиза в нивите на зърнопроизводителите.