15-04-2008 г. Развитието на брашнестата мана по пшеницата се благоприятства от редуване на сухи и влажни условия. Заразените тъкани на листата стават хлоротични и престават да фотосинтезират. Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади растения, а по-късната форма намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е редуциран. Умерената степен на нападение от брашнеста мана е допустима. Пшеницата се напада само от специализираната форма tritici на Eryisiphe graminis. Причинителите на брашнеста мана по ечемика или ръжта не могат да заразят пшеницата и обратно. По принцип пшеницата не се напада така силно както ечемика, но щетите могат да бъдат значителни, ако не се води борба. Съществуват редица практики, които до известна степен могат да намалят заразяването с брашнеста мана. Препоръчва се отглеждането на устойчиви сортове. По-редките пшеничени посеви намаляват разпространението на брашнеста мана. Ранната сеитба, високата гъстота на посева и обилното азотно торене благоприятстват разпространението на болестта. Критичен момент от развитието на пшеницата по отношение на заразяването с брашнеста мана е периодът от братене до появата на класа (фенофази 21-59) и особено от появата на първия осил до пълната поява на класа (фенофази 49-59). Третиране срещу брашнестата мана по пшеницата се налага при достигане на икономическия праг на вредност, който е 30-процентна степен на нападение на листната маса. Ако брашнестата мана се среща заедно с други болести, добра растителнозащитна практика е да се използват фунгициди срещу целия комплекс болести съвместно с хербицидната кампания.