Продължително време изнемогвахме от горещините, а сега почти всеки ден има гръмотевични бури, урагани или превалявания. Когато горещото и сухо време се промени в хладно и непостоянно, това се отразява негативно на растенията и върху тях се появява бяло прахообразно покритие. За повечето градинари явлението е добре познато – става въпрос за патогенната гъба, възбудител на брашнестата мана, която е много разпространена болест по растенията. А нейното икономическо значение непрекъснато нараства.
Причинители за маната са около 200 вида гъби, принадлежащи към няколко рода, които имат специализирани форми за различните гостоприемници. Топлите дни и прохладните нощи създават благоприятни условия за развитие на болестта.
Симптоми
Въпреки голямото многообразие от причинители симптомите по растенията са много сходни. Това са хлоротични петна, покрити с обилен брашнест налеп, които бързо нарастват и обхващат целия лист. По-често се образуват по горната повърхност на листата, но понякога и по долната, наблюдават се по младите стъбла, цветните пъпки и плодове.
Заразените части на растенията изгарят и изсъхват преждевременно. При силно заразяване и намаляване на зелената маса фотосинтезата се влошава, което води до намаляване на добивите.
При резки колебания в температурата и влажността на въздуха тургорът на растенията забележимо се влошава. Това улеснява проникването на патогените в тях, защото могат без съпротива да пробиват покривните клетки.
Вятърът и дъждът разнасят спорите на голямо разстояние и могат да покрият целия участък. Листата, стъблата, плодовете и пъпките, засегнати от брашнестата мана, изсъхват и падат. Болестта напада не само овощни дървета и храсти, но почти всички зеленчукови култури – домати, краставици, тикви, тиквички, пипер, патладжан и др. Декоративните растения също страдат от брашнеста мана – рози, флокс, цинии, далии, лупина, делфиниум, мак и вербена са сред най-податливите.
Краставиците могат да се третират с меден сулфат (1 чаена лъжичка на 10 л вода) или калиев перманганат (3 г на 10 л вода). При подхранване се увеличава с малко количеството калиев тор.
При лозите е важна есенната обработка с 3-4%-ен разтвор на железен сулфат или 4-5%-ен разтвор на меден сулфат.
Цариградското грозде и касисът често се покриват с плътна бяла пелена, а за да не се случи това, трябва да се култивират сортове, устойчиви на заболяването.
Създадени са много нови сортове пшеница, грозде, праскови, краставици и пипер, устойчиви на брашнеста мана.
Зимното пръскане е при овощните култури е задължително – в началото на вегетационния период дърветата и храстите се обработват превантивно с млечна суроватка или 4%-ен разтвор на меден сулфат. В резултат на това върху листата се заселват полезни микроорганизми, които се хранят с мицела на брашнестата мана и отслабват нейната вредност.
Естествените защитници срещу вредители
При ранни признаци на заболяване се използва Топаз 100 ЕК, бордолезов разтвор (1%) или друг подходящ системен фунгицид с предпазно и лечебно действие. Важно е препаратите да се редуват – един и същ не трябва да се прилага повече от 2-3 пъти за сезон.
След прибиране на реколтата е необходимо отново пръскане с подходящ фунгицид, а когато опадат листата се изрязват поразените върхове на овощните култури. Растителните остатъци от едногодишните култури, пострадали от брашнеста мана, се почистват качествено и изгарят или изнасят извън участъка, защото патогенът може да презимува в тях. Те не се използват за компостиране.
Причина за развитието на заболяването е не само влажното и горещо време, но и гъстите насаждения – растенията трябва да растат свободно. Важно е да се спазват посевните норми и гъстотата на засаждане. Профилактиката включва и спазване на правилата на сеитбообращение.
Прекомерната и небалансирана употреба на азотни торове е друга причина за податливостта на растенията към заболяване от брашнеста мана.
