Начало » Новини » Интервю
12.01.2023 г.

Работов: Качили сме се в колата на новата ОСП, но без правилник за движение по пътищата!

Председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдивско
Работов: Качили сме се в колата на новата ОСП, но без правилник за движение по пътищата!

sinor.bg

Към тройната преса, под която се намират българските зърнопроизводители от средата на миналата година, действащи в условията на хиперинфлация, дъмпингов внос на зърно от Украйна и блокиран вътрешен пазар, се добавя и огромната несигурност от прилагането на новата Обща селскостопанска политика. Как земеделците ще се преборят с този натиск и дали ще получат нужната подкрепа от държавата - с тези въпроси се обърнахме към председателя на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдивско Людмил Работов, за да разберем какви са очакванията на сектора за 2023 г.

Г-н Работов, изискванията на новата Обща селскостопанска политика чукат на вашата врата, но дали браншът се чувства подготвен за тяхното изпълнение?

Преди да отговоря, искам в началото на годината, когато всеки от нас си пожелава здраве, успехи и добра стопанска година, да повярваме в своите сили и да се справим с проблемите – както винаги досега сме го правели. Колкото до въпроса ви, ще припомня, че целият земеделски бранш нееднократно е заявявал колко трудна за нас ще бъде първата година от прилагането на Стратегическия план. Но не, защото не искаме да изпълняваме новите екологични изисквания, а защото те силно ще засегнат доходността на стопанствата. Като добавим и типично нашенските си неуредици, свързани с традицията политиките у нас да се правят „на парче”, няма как да гледаме оптимистично. За да онагледя как се ръководи сектора в България, ще го сравня с шофирането на автомобил. В момента имаме законодателство, какъвто е новият Стратегически план, и от нас като фермери се иска да се качим на новия автомобил, само че без да познаваме Правилника за движение по пътищата. Толкова много промени и кръпки имаше в този Стратегически план, толкова на парче се работеше, че днес никой от нас няма пълната яснота какво ни очаква. А в същото време само след 2 месеца – през март ние трябва да започнем да прилагаме новите изисквания. Без да е ясно как ще изпълняваме примерно изискванията за покривните култури.

Според вас това ли бъдат най-трудните за изпълнение задачи, свързани с екологичните схеми?

Към момента всички ние сме засели с есенни култури минимум 50% от обработваемата си земя. Но има и стопанства, където разнообразяването (диверсификацията) на посевите все още не може да се прилага според новите изисквания за най-малко три вместо досегашните два вида култури. От друга страна има проблем и с покривните култури. Не мислете, че колегите не искат да изпълняват новите изисквания, те ще бъдат затруднени да го правят заради климата, особено в Южна България, където засушаването се превръща в сериозна пречка.

Припомнете за читателя точно откъде идва притеснението по отношение на покривните култури?

Основната цел на покривните култури е да предотвратяват почвената ерозия, да правят сянка и запазват полезните бактерии и микроорганизми в земята. Досега чувствителният период за сеитба с покривни култури на площите с под 10 градуса наклонени терени беше за 30% от земята, която фермерът обработва. С новите изисквания обаче от Министерството на земеделието ни беше съобщено, че срокът за тези култури ще продължи от първи юни до 31 октомври. И в този период всички ние трябва да докажем, че имаме растителност (покривни култури) върху 80% от декларираната от нас земя. Така че увеличението е с цели 50%, но при големите суши през тези месеци покривните култури няма как да поникнат. По отношение на наклонените терени над 10%, където сроковете са от първи ноември до 15 февруари, също ще имаме проблем – защото тогава преовлажняването ще пречи на обработката.

За двойния аршин, с който мерят в Брюксел

Затова питаме, при положение, че обективните условия няма да позволяват да изпълняваме това изискване, как  администрацията ще ни контролира? Засега обаче отговор не получаваме. Именно затова колегите са притеснени от това, което ни очаква.

Кои от другите мерки ще бъдат непосилни за изпълнение?

Като земеделци сме изключително отговорни хора и досега винаги сме изпълнявали правилата, налагани от Европейския съюз. Но се пораждат доста съмнения, свързани с диверсификацията на културите. Ясно е, че задължително трябва да имаме минимум три вместо досегашните две култури, с които да разнообразяваме сеитбата – така се щади почвата. Ако при по-големите площи това няма да създава проблем, то за по-малките фермери третите култури ще се окажат изпитание, най-вече защото трябва да намерят правилната зърнена, маслодайна или протеинова култура, за която има пазар. Със сеитбата на третите култури реално земеделците ще намалят площите за основните култури, които досега са им носели най-голяма доходност. Необходимо е време, за да може всеки от нас да намери правилното съотношение на културите към общата обработваема площ. Затова според мен, трябваше да ни се даде повече време за приспособяване и подготовка към новата ОСП, така че напасването да стане по-плавно.

Очевидно, че блокираният вътрешен пазар на зърно също ви носи притеснения?

Така е. Всички видяхте какво се получи с вноса на пшеница и слънчоглед от Украйна, който буквално заля българския пазар миналата година. При отворените „транспортни коридори”, които трябваше да бъдат транзитни, вместо зърното да отива в държавите с дефицити, каквато беше идеята на ЕК, почти целият украински слънчоглед попадна в складовете на българските преработвателни предприятия. Резултатът от влизането на по-евтиното украинско зърно ни докара дотам, че вече трети месец вътрешната търговия с пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик и рапица е замряла. Цените паднаха, а да продаваш под себестойност в днешни дни, когато суровините продължават да поскъпват, е равнозначно на самоубийство. Хората едва успяха да намерят пари да засеят през есента. За да се разплатят с доставчиците и да платят рентите, повечето от тях взеха нови кредити, които ще трябва да се връщат. Нужни са им оборотни средства, но не могат да ги постигнат заради спада в цените. При това положение, дано не съм пророк, но фалитите са неизбежни. И на този фон от нас се иска да прилагаме новото европейско законодателство. Е, как да стане това, като целият бранш не успя да реализира произведеното през 2022 г.!

Има ли раздвижване в цените, както обикновено се случва в началото на всяка година?

Не, борсите продължават да спят. По време на жътвата миналото лято цените все пак бяха приемливи – говоря и за пшеницата и за слънчогледа. Сега обаче тон маслодайно семе е под хиляда лева, пшеницата е под 500 лв., а царевицата – между 520 и 580 лв. В същото време всичко поскъпва – торове (двойно), горива (два пъти), семена (с 30%), фонд „Работна заплата”, лихвите по кредитите и какво ли още не. Цялото производство, което тепърва ни очаква да правим от февруари натам, е поскъпнало в пъти. Прогнозите за пролетната сеитба и себестойността през тази година не вещаят нищо добро, така че ще има сериозен натиск върху земеделската общност.

След засушаването при есенниците в края на миналата година и валежите през декември, които отчасти спасиха положението, какви са пораженията от топлата зима върху посевите?

Добре, че бяха валежите от последните два дни, особено в района на Пловдив, където паднаха от 10 до 30 литра на квадратен метър. Посевите имаха крещяща нужда от тази влага. Преди това, в резултат от по-късното поникване на пшениците имаме забавена вегетация. Специално в моите полета имах частично изсъхване на посевите, което ми се случва за първи път от 20 години, откакто се занимавам със земеделие. На други места, където в по-ниски места имаше шарена влага и пшениците поникнаха, колеги се оплакват от друг сериозен проблем – появата на пшеничената муха и осите. Трудно се хваща летежът на тези вредители, така че борбата е доста сложна. За този проблем сигнализираха колеги от Бургаско, Старозагорско, Пловдивско и Пазарджишко – районите около Предбалкана. Ако трябва да обобщим, целият бранш се надява да има валежи, така необходими за влагозапасяемостта на земята, за да извършим нормално пролетната сеитба.

В същото време наближава и Кампанията по директните плащания – дали този път администрацията ще осигури добра организация при очертаването?

И тук като че ли се повторят проблемите със Стратегическия план. Вече трета година слушаме как ще има опростяване на процедурите при кандидатстването, но обещания – големи, изпълнения – половинчати. Всичко се усложнява и вместо да сме на полето и да се грижим само за посевите, каквато е основната ни дейност, голяма част от времето ни отива да решаваме административни проблеми. Последните няколко години свикнахме вместо от първи март тази кампания да започва реално в края на месеца. Надяваме се този път министерството да покаже добра воля, организация и висок професионализъм от страна на експертите, пряко ангажирани в процеса, за да се спази тримесечният срок, както е по закон. Само че по мълчанието, на което сме свидетели, не сме оптимисти. Всеки бизнес се нуждае от прогнозируемост и адекватна информация, подадена навреме – само това искаме. Разбираме, че контролът и наблюдението от страна на държавата трябва да е висок, затова е важно процедурите да бърат по-опростени.

Градинарят Радев за климатичните промени

Какви са очакванията ви от Националния план за възстановяване и устойчивост - и там е легнала една информационна мъгла..?

Ако наистина се работи в посока за конкурентно българско земеделие, както се обещава, държавата отдавна трябваше да създаде условия за насърчаване на поливното земеделие. При тази разрушена инфраструктура, дори да искаме да инвестираме в напояване с лични средства, става невъзможно, защото никой от нас не знае дали „Напоителни системи” има капацитетът в даден район да подава вода. Много са неизвестните. И язовирите и централните канали са разграбени, но до този момент само даваме примери със съседните държави колко са напред, а ние тъпчем на едно място. И Турция, и Румъния, и Сърбия, и Северна Македония имат изградена сериозна поливна инфраструктура, затова и техните зеленчуци изместиха нашите от пазара. Не може само у нас да се върви към разрушение и пълно блокиране.

Видяхме, че в плана за възстановяване има заложени едни бюджети – общо 382 млн. лева за земеделие. Но на този етап от министерството нищо не се чува – нито за наредби, нито за методики при кандидатстването. Има някакви 120-130 милиона лева за поливно земеделие, но дали ще се усвоят до края на следващата година, не е ясно. Утре може да обявяват фалит на „Напоителни системи”, тогава съвсем ще оставят земеделието без вода. Крайно наложително е държавата  най-после да възстанови инфраструктурата – за да имаме сигурност и самите ние да инвестираме в собствени поливни системи!

Интервюто взе: Екатерина СТОИЛОВА

Работов: Качили сме се в колата на новата ОСП, но без правилник за движение по пътищата!
8453
 

Последни материали
Виж
Средствата са за Кампания 2023
ДФЗ утвърди над 70 милиона лева национална преходна помощ за тютюн
Предстои да се изготвят указания за кандидатстване за помощта
ДФЗ одобри 3 млн. лева за застраховки на продукцията в сектор „Растениевъдство“
От 20 март стопаните кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна
Откриват официално държавната лаборатория за пестициди от Турция
Още практика
Действието на минералните торове зависи и от почвата
Споразумение
Европейската инвестиционна банка безвъзмездно ще консултира екоминистерството
Свързани материали
Виж
Вместо обзор на годината
Работов и Русалов обобщават кризата в зърнопроизводството през 2023 година!
Интервю с Людмил Работов от Пловдивския съюз на зърнопроизводителите
За качествено зърно фемерите се молят дъждовете да спрат
Позиция
Людмил Работов: Нужна ни е сигурност с поне петгодишни договори за ползване на земята
Първи прогнози след жътвата
Сривът при пшеницата това лято е и като количество, и като качество
Прогнози
Първите оферти „на зелено” при пшеницата се пробват на цена от 380 лв. за тон
Людмил Работов, председател на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите:
Таванът от 60 хиляди евро при плащанията би разрушил окрупненото земеделие в България
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини