Освен въвеждане на технологии, щадящи почвите, земеделците се нуждаят все повече от варианти за естествено подхранване на земята, каквото е отглеждането на покривните култури през зимата или разнообразяването на сеитбооборота с протеинови култури, осигуряващи нужния азот в почвата. В интервю за синор.бг Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, представи своята визия за алтернативите, които всеки фермер се опитва да прилага през последните години, крайно необходими за естественото увеличаване на почвеното плодородие.
За пример той даде опита си от последните години със засаждането на грах за зърно, чиято цена не само че покрива себестойността на производството, но помага и за сеитбоорота. През лятото на миналата година например той е получил по-висока рентабилност от протеиновата си култура, отколкото от пшеницата. „И ако миналата година имах 600 декара с грах, през тази планирам леко увеличение на площите до 700 дка“, посочи Работов.
Разговаряме с фермера по време на януарската среща на зърнопроизводителите от региона, на която широко дискутираната тема беше свързана с инвестициите в опазване на водорода в почвите. На вниманието на политиците Работов представи общото становище на бранша, че секторът се нуждае от дългосрочна стратегия и стимули да инвестират в напояване и облагородяване на почвите, защото само така биха могли да отговорят и на новите екологични изисквания, заложени в еврозаконодателството.
„Всяка инвестиция в почвите обаче е свързана с необходимостта всички ние като фермери да имаме прогнозируемост при ползването на земята. Затова през последните две години от асоциацията на зърнопроизводителите настояваме едногодишните договори да бъдат заменени с дългосрочни, които в същото време да гарантират защита на интересите и на собствениците, и на нас като ползватели на парцелите“, посочи Работов. Само със законодателна регулация би могло фермерите да бъдат задължени да сключват минимум петгодишни договори. „За страничния наблюдател трябва да е ясно, че промените с екологизацията не стават като с магическа пръчка само за една година. Нужни са инвестиции в техника, която запазва влагата и съхранява въглерода в почвата, поясни фермерът. И понеже самите практики изискват повторяемост, които да се прилагат в продължение на няколко години, затова и наемането на земята е важно да бъде дългосрочно.
„В същото време поземлените отношения са пряко свързани и с напояването, защото дори, когато искаме субсидиране по европрограмите, от нас се изисква да представим документи, доказващи дългосрочно ползване на имотите“, обясни още зърнопроизводителят. Именно поради това секторът ще изисква бързи промени в поземлените отношения, защото без държавна подкрепа напояването е невъзможно да се случи.
Проблемът в дълбочина е обсъждан на десетки форуми, организирани не само от браншовите организации в зърнопроизовдството, но и от производителите на двата уязвими сектора - „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“. И понеже за Южна България е належащо да се ползват водите от Марица, Места, Струма или Тунджа, държавната администрация от министерствата на земеделието и околната среда очевидно трябва да се вслуша в исканията на сектора за възстановяване на водоподаването в земеделието. Защото засушаването става дълготрайно и необратимо, особено през лятото, което ще настъпи само след 4 месеца.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
