Илия Проданов е сред младите зърнопроизводители, които поемат семейния бизнес с амбицията да го развиват в условията на модерното земеделие. Началото на производството поставя баща му през 1992 г., когато започва да произвежда зърнени култури в Бургаско. Днес семейство Проданови – баща и двамата му сина, обработват 13 хиляди декара в общините Камено и Бургас. А самият Илия е избран и в ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите, където развива активна дейност. Семеен, с три деца.
Пред читателите на Синор.бг младият фермер представя гледната си точка за изминаващата година и прогнозите за Новата 2023 г.
Г-н Проданов, на фона на кризите, сполетели човечеството след 2020 година, как оценявате изминаващата година?
Заради капризите на времето земеделците никога не са имали сигурност в бизнеса си, но такова струпване на проблеми като тазгодишното никога не сме имали. Като започнем от пазарите, които бяха страшно объркани; минем през чудовищната инфлация, предизвикана не само от високите цени на торовете, но и на препаратите, техниката и резервните части за машините; и накрая завършим с липсата на всякакъв пазар в момента. Всичките тези проблеми с натрупване се стовариха върху нас през последните две години. И докато други години само част от колегите са се оплаквали заради различни трудности или пречки – било то цена или лоша реколта, тази година всеки от нас казва само едно – „НЯМА ПАЗАР!”. На всички зърното стои непродадено, складовете са пълни, оборотни средства няма, а цените на суровините продължават да скачат с всеки изминал ден. Онзи ден отново имаше поскъпване на амониевия нитрат, защото ЕС реши да наложи въглероден данък върху вноса на някои продукти в Европа. Как тогава европейските фермери да се конкурираме с цените на зърното от Украйна, след като торовете ни поскъпват всеки ден! За каква равнопоставеност говорим, за каква конкуренция!
На този фон как премина сеитбата и дали имате сигурност поне за следващата реколта?
Само преди месец заради сушата пшеницата масово не беше поникнала. Но след дъждовете в средата на ноември успяхме да се зарадваме. И след благоприятното време от последните дни пшеницата успя да се развие, което ни успокои. Без тези валежи посевите щяха да останат в критичната фаза на втори лист за презимуване, а това не е добре при силен мраз. След дъждовете вече има полета, които навлизат в братене и трети лист, така че поне за хлебното зърно на този етап не бихме се притеснявали. Специално в нашия регион около Черноморието тази есен нямахме проблеми и с житната муха, което също е добре. В Северозападна България обаче заради дъждовете се получи преовлажняване и колеги трябваше да пръскат срещу нападения от муха. Ако трябва да обобщим, на този етап положението с пшениците в страната е нормално.
Не така стои въпросът с рапицата обаче, която навлезе във фаза покой. На места, където е поникнала, е в критичната фаза на втори лист и трудно ще презимува, ако през януари има мразовити периоди. Само при топли следващи два месеца посевите биха оцелели.
Как през 2023 г. ще посрещнете и предизвикателството с новия програмен период – смятате ли се за подготвени?
Цялата земеделска общност не е запозната в подробности как ще очертава площите по директните плащания в Кампания 2023 г. и това ще бъде проблем, ако Министерството на земеделието не проведе съответните обучения. Обещават ни информационна кампания, затова и ще разчитаме на нея. В момента се подготвят съответните наредби, така че веднага след това е важно да имаме срещи за разясняване при новото заявяване на площите. Технически как ще протече според мен е по-малък проблем, отколкото да се разяснят промените, свързани с интервенциите по Стратегическия план за развитие на земеделието. Новостите са много, очертаването на площите ще се случва по доста по-различен начин от досега прилагания. И няма да има земеделец, на когото да не му се наложи да чете инструкциите подробно, защото изпълнението на този план е твърде усложнен. На този етап дерогацията за угарите малко успокоява нещата по изпълнението на зелените изисквания, но тя важи временно.
Икономическата криза остава проблем номер едно за следващата година. Как според вас, би могло да се помогне на сектора?
Знаете, че основният проблем за нас е вносът от Украйна. Многократно го поставяхме, на различни нива у нас и в ЕС. Преди няколко дни най-после и на еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски му „светна лампичката”, че този дъмпинг е голям проблем за фермерите в Общността. И беше отчетено, че държавите-членки са залети със зърно от Украйна, вместо тези количестгва да отиват към страни извън ЕС, каквато беше идеята с така наречените „траспортни коридори”. Към този момент обаче европейските политици сякаш нямат воля да го разрешат. А това обрича всички нас на финансов колапс, защото без продажби на продукцията си ние сме обречени да не успеем да осигурим ресурс за следващата реколта – а тя чука на врата. Към този момент големи количества зърно не са реализирани. Това са огромни средства, които не са постъпили по сметките на всяка една фирма и е невъзможно нито да отделим средства за покупка на торове, нито за препарати за растителна защита и семена. В същото време цените на тези важни за нас суровини ще поскъпнат поне с 35% и това беше обявено от самите производителите по време на годишната конференция на НАЗ през ноември тази година. Всеки земеделец трябва да е готов с осигуряването на тези над 35%, ако иска през пролетта да се грижи за посевите. Без продажба на пшеницата, царевицата и слънчогледа обаче това няма как да стане. И в този случай никой не може да ни помогне – най-малко държавата, защото финансирането, което ни трябва, е значително.
Очевидно сте в безизходица. Ще има ли стопани, които не разполагат с резерви, за да понесат тежестта от затворения пазар?
В момента цената на тон амониев тор е около 1 330 - 1 350 лв., но никой от нас не купува, защото няма оборотни средства. В края на януари обаче, когато сме принудени да купим на каквато и да е цена, тогава тя със сигурност ще скочи до 1 500-1 600 лв. Не виждам как може да ни се помогне при тази ситуация. Поне вносът на слънчоглед ако беше спрял, щяхме да реализираме нашата реколта. Когато жънахме в края на лятото, тон маслодайно семе се изкупуваше по около хиляда лева, което обаче не ни устройваше като цена – можехме да покрием себестойността при цена от 1 200 лв. Складовете обаче бяха пълни с украински слънчоглед и нямаше пазар. Именно заради това цените се сринаха и днес тон семе се продава за 960 лв. Забележете - това са оферти, под миналогодишните! Подобна е ситуацията и с цените на пшеницата – на световните пазари те са под нивата от декември миналата година. Е, кажете, при тази инфлация има ли друг продукт, чиито цени да падат вместо да растат в момента – няма! Само със зърното е така. При тези разходи няма как да ни излиза сметката!
Ресурсът за акциза ще се увеличи само с редовен бюджет
За мен най-големият проблем остава този, че Европа продължава да си затваря очите, все едно, че те не искат да има зърнопроизводство в Източна Европа. Надяват се, че ние ще издържим на мускули. Единственото, което можеха да направят, за да ни спасят, беше този безмитен транзитен коридор до пристанищата да бъде наистина коридор. Така че зърното да отива само за трети страни извън ЕС – но не го направиха. Освен зърнените храни в Европа навлизат също безмитни количества птиче месо, млека и друга продукция, а това вече сериозно заплашва други държави като Полша, Германия и др. Вярно, за един политик най-хубавото нещо е да осигури храна на ниски цени и те го правят. Но това са краткосрочни мерки, които рефлектират негативно върху всички фермери. Няма как да си унищожим местните производители, за да осигуриш евтин пазар на храни за населението – но за кратко.
Празници идват, за да не завършим така песимистично, какво си пожелавате за 2023 година?
Българският фермер е много жилав, знаете, че сме оцелявали и при доста по-тежки и сложни условия. От сърце пожелавам много здраве на всички българи, а на колегите – устойчивост. Все пак, всички земеделци, които се занимават с този нелек труд, са на пазара не от вчера. Имало ги е и преди 20 години, и преди 30 – и без Европейския съюз, и с него. Така че трудно ще ни повалят!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
