За поредна година типичните за Гърция 40-градусови летни горещини се изместиха към нашите територии. Но като това лято, когато синоптиците предупреждават за оранжев код с необичайно високи горещини в продължение на цяла седмица, не е било. В тези горещини потърсихме за коментар производителя от град Раковски и председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив Людмил Работов. За когото няма почивка, защото веднага след жътвата беше в подготовка да изплаща рентите, „защото по договор ние имаме ангажименти към собствениците на земя, а част от този наем изплащаме и в зърно“, обясни фермерът.
Работов не е свикнал да се оплаква, но поредната ситуация с безводието и необичайно високите температури вече трудно може да се окачестви като начин за преодоляване на кризите. Още след горещините през юни колегите му в Южна България прогнозираха тежка реколта при пролетните култури. Голяма част от посевите още тогава не успяха да бъдат опрашени, което беше отчетено в цялата страна и за маслодайното семе, и за царевицата.
„Ако дневните температури се задържат без промяна и тази седмица с максималните 40-41 градуса, със сигурност още следващата седмица ще се наложи да жънем слънчогледа“, посочи фермерът. Ще припомним, че нормалните срокове за прибирането на маслодайното семе е август, но стресовите горещини са непреодолимият фактор, който за пореден път ще остави земеделците без доход. Защото максималните добиви от ранната жътва ще бъдат около стотина килограма от декар, при 340-360 килограма в нормални условия. Дори статистиката от миналата година, която също беше трагична като добиви при слънчогледа, все пак беше по-добра, защото средно от декар бяха ожънати по 198 кг от декар.
Позицията на Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите
И Работов като мнозина от колегите му отдавна предупреждават, че климатичните промени се превръщат в огромен проблем за българското земеделие. Питаме го дали след жътвата на есенниците би могъл да покрие част от загубите на пролетните култури, защото за разлика от 2024 година, когато пшениците в Южна България бяха с доста ниски добиви, това лято жътвата обнадежди стопаните. От декар в Пловдивско добивите това лято се движеха между 400 и 550 килограма, докато през 2024 г. количествата бяха едва 250-300 кг от декар. „Природата ни пощади с прекрасна реколта като добив и качество, само че разходите ни вече са твърде високи. А цената на хлебното зърно е катастрофално ниска, като световните наблюдатели не дават надежди за вдигане на котировките до края на годината“, обясни земеделецът. „Дори при тези добиви от декар губим по 10 лева, защото изкупните цени при нас са около 340 лева за тон, което е с 25-30% под нивата от миналата година. Тогава в началото на жътвата пшеницата се изкупуваше по 410-420 лева за тон и отчасти компенсираше слабите добиви“, припомни браншовикът.
Ситуацията с пазара на ечемика, където добивите също удариха високи нива, не е по-различна от тази при хлебното зърно. От декар това лято са ожънати по 600 кг, но изкупуването в южните части от страната се движи на цени между 270 и 280 лева за тон. „Хората масово продават, защото след жътва погасяват дълговете си към доставчици и банки. Към този момент върви нормална търговия и на ечемик, и на пшеница“, посочва фермерът.
На въпроса за алтернативите, които биха извадили сектора от повтарящите се кризи, Работав отново наблегна на необходимостта от държавна намеса, защото специално за региона на Пловдив и Пазарджик изходът е в напояването. Неслучайно още през пролетта браншовият съюз проведе многократни срещи с представители на трите министерства – на земеделието (МЗХ), на околната среда (МОСВ) и на енергетиката (МЕ), с искането водата от язовир „Пясъчник“, която се отклоняваше за водноелектрическите централи ВЕЦ-те, отново да се пренасочи към селското стопанство. Тогава държавните служители обещаха да намерят средства за възстановяване на разрушената помпа, с която водите от язовира да се върнат към тракийските полета. Мерки, които според Работов е важно да се приложат бързо и по отношение на цялата страна, защото единствено печелившите стопансства към този момент са тези с активно напояване.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
