Начало » Новини » Интервю
11.01.2023 г.

Градинарят Радев: Пустинята вече е у нас, променете технологиите си!

Ради Радев, управител на завод за разсади в Пловдив
Градинарят Радев: Пустинята вече е у нас, променете технологиите си!

Ради Радев показва как да се разреждат разсадите при засаждането им Снимка: Надя Петрова

Когато климатичните промени не просто хлопат на вратата, а вече удобно са се настанили в дома ни, е редно да търсим онези практични решения, които биха спасили бизнеса ни от провал. И понеже в България все още има много добри професионалисти, от които да се учим, Синор.бг публикува със съкращения интервюто с управителя на завод за разсади за зеленчуци в Пловдив Ради Радев, даден за сайта Агропловдив.бг. Експертът е един от най-опитните градинари в страната и дава ценни съвети към всеки българин, рискувал да се занимава с производството на зеленчуци в условията на все по-застрашителното засушаване, предизвикано от климатичните промени. Хубавата новина е, че той гледа оптимистично и търси правилните решения, които ще споделим с читателите.

Като припомня, че пустинята за България е предсказана от експерти още през миналия век, Радев посочва, че „ние вече виждаме вътрешноконтиненталната пустиня у нас. Тези 20-30 градуса денонощна амплитуда са характерни за континенталната пустиня. През 1981 година преподавателката ни по „Агрометеорология“ в днешния Аграрен университет ни каза, че няма да мине много време и ще наблюдаваме тази пустиня между Пловдив и  Пазарджик, и в Добруджа.“ Именно затова и чрез разсадопроизводството може да се реагира на тези кризи, защото „за всяка болка си има билка“, посочва градинарят.

„В по-топлия климат трябва да има по-къс производствен цикъл и при наши условия доматите трябва да се реколтират до 15 юни”. Навремето доматите са се отглеждали на 3-4 китки, а сега западната селекция предлага скорозрели сортове, които правят и по 15 китки заради високия си хабитус. „Всяка промяна на климата означава или да бързаш, или да забавяш. Трябва да ускорим развитието на пролетните култури до определена дата, за да може оранжериите да излязат от пазара, когато идва реколтата на откритото производство“, съветва той.

Според Радев има 60 дни, които вече са критични за земеделието в България. Те са в периода от 15 юни до 15 август. Тези дни са неблагоприятни, защото са горещи. „В тоя период или трябва да се завършва с беритбата на културата или трябва да започва производството на нова култура. Можеш да садиш разсади през юли месец, когато е жега, защото при екстремни условия растенията в разсадна фаза са много по-адаптивни и могат да издържат жегата (или студа). Малките растения оцеляват и се развиват, защото имат по-малко изпарения.“

Ради Радев дава пример от едно посещение преди три години около Анталия в началото на септември. На 1 600 метра надморска височина теренът бил като море от оранжерии, пълни с домати. Беритбата на зеленчуците била през август, септември и октомври. И толкова. През другото време нямало и един стрък в оранжериите. Там държавата обаче дава безлихвени кредити с петгодишен гратисен период за строеж на полиетиленови оранжерии, твърди производителят на разсади. По примера на Турция, той смята, че у нас Самоков може да храни София през юли, август и септември с пресни домати. „Само че там засега няма и един корен домати. За сметка на това в района на Петрич качиха доматите на 800 метра“, критикува Ради Радев. През септември червените плодове излизат на 5 лева за килограм и по вкус надминават доматите, преживели 40-градусовите жеги на равното.

Когато става въпрос за производството на пипер, градинарят препоръчва да се извършва разтеглено разсаждане на полето, така че беритбата да продължи и през ноември. Заради по-топлото време навън вече може целогодишно да се отглежда зеленчукова реколта. В момента например (януари) се реже на полето най-късното зеле, което бе засадено в края на август. До неотдавна се знаеше, че зелето се прибира докъм Архангеловден (8 ноември), за да може до Бъдни вечер да е готово за сарми. Заради климатичните промени и против учебникарските указания, зелето вече се реколтира през зимата.

За сушата при зърнопроизводството

В оранжерията, за да има целогодишно производство, през зимата трябва да се засаждат салати и зеле. Не върви, според Ради Радев, през февруари да отглеждаме български оранжерийни домати при условие, че ЕС си има Кипър. При социализма България беше за СИВ това, което е Кипър за ЕС. Днес обаче не сме изключителни в нито едно отношение.

Когато отглеждаме даден зеленчук, задължително трябва да изхождаме от неговата родина, обяснява Радев. „Преди имахме множество сортоизпитвателни станции, където се изпитваха вносните зеленчукови семена, и едва след три години опити и наблюдения се казваше как да ги отглеждаме. А сега идва селекция от целия свят. В момента например има пипери, които никнат на 32 градуса. Когато градинарят купи такива семена, но не успее да на направи разсад, идва при нас.

Доматите са се появили за първи път в Андите на 3 400 метра надморска височина и това е важно да го знаем, съветва градинарят. България е вторичен формообразователен център на пипера - това го написаха преди много години двама български професора. Пиперът е отишъл в Цариград и оттам е  внесен най-напред в Горнооряховско. Пипер на турски е бибер и има 4 форми: чорбаджи, сиври, капи и долма.

Когато купувате разсад, не питай колко струва, а какво ще ти донесе, защото според градинаря „разсадът не е стока, каквито са семената например, а технология”. Разсадопроизводството е елемент от разхода на производство. То представлява 10% от стойността на произведената продукция с включена вътре цена на семената - само десет процента. „Влагаш 100 лева в производството на разсад, получаваш 1000 лева от готовата продукция. Влагаш хиляда лева, доходът ти става 10 000 и толкова. Не може от разсади за 1 000 лева да получиш реколта за 20 000 лева“, посочи една от аксиомите в градинарската икономика Ради Радев.

„Не питай колко струва нещо, питай какво ще ти донесе“, съветва агрономът, който в практиката си е видял какви ли не клиенти. „Идва при нас човек, който е купил оранжерия за 20 евро на квадратен метър, и решава да икономиса 10 стотинки от корен разсад. Така вместо да получи домат с бутони, той го взима с три листа и го разсажда на 5 март. „Тази криворазбрана икономия не мога да я проумея“, признава си управителят на завода за разсади. Той обаче е направил разчети и производство за всякакъв тип клиенти. За такива, които, като си поръчват кафе, първо питат колко струва. И за другите - за които е по-важно какво е кафето. Защото по-високият разход в разсадопроизводството се компенсира от по-големия добив, по-ранната беритба, по-силната устойчивост на болести и т.н.

„Аз казвам на фермера, че нямам готов ценоразпис. Кажи какви сортове ще сееш, какво очакваш да получиш? При каква технология ще отглеждаш? И тогава предлагаме два или три вида разсад на различни цени от същата култура за същото време. Иди си вкъщи, пренощувай и избери. Ако иска в края на януари разсад от домати, му казвам да си го поръча от Гърция. Ама не от Серес, а от Атина, и още по на юг. От някъде, където е достатъчно слънчево и топло.“

Когато градинарите купуват от Радев салати, той подготвя разсада така, че в четвъртъка преди Великден да може да се изкара на пазара реколта. През това време в завода подготвят разсада от домати, краставици или пипер, така че когато фермерът изчисти салатите, след два дни да започне да засажда доматите. Когато в завода подготвят разсада, се съобразяват с това дали той отива в отопляема или в неотопляема оранжерия, на хидропоника ли ще е или върху земята. За да бъде всичко като за Отличен 6, от предприятието са инвестирали в транспортно средство за доставка на разсадите. То е топло през зимата и охладено през лятото. Преди това в продължение на 7 дни разсадите се подготвят за момента, когато ще бъдат изнесени от завода.

Ако разсадите се произвеждат през декември, те не бива да са с по-ниска от 90% кълняема енергия. А ако тя е по-ниска, производителят трябва да бъде предупреден да вземе повече семена. Преди да закупи стоката, той трябва да поиска от търговеца да му съобщи процента на кълняема енергия, съветва агрономът.

В завода, управляван от Ради, производителите идват със семената, които са си избрали. Предприятието не отглежда самостоятелно разсади, то работи само със стоката на клиентите.

Ради Радев обяснява, че кълняемата енергия ще е 100%, ако всички засети семена поникнат до 7-ия ден. Процентът на кълняемост пък се определя от броя поникнали семена до 14-ия ден. Понякога етикетът информира за процента на кълняемост, но в него винаги липсва числото на кълняемата енергия. Ако семената не поникнат до 7-ия ден, това не означава, че след няколко дни няма да се покажат над повърхността. Вероятно ще поникнат, но ще трябва да бъдат отделени в друга табла, за да не бъдат засенчени. Растенията ще останат по-малки и в момента, когато клиентът си взима готовия разсад, за да го засади на постоянно място. Дребните разсади не се харесват на производители, те губят от тях, защото не могат максимално да оползотворят площта, която отопляват.

„Преди, когато семената струваха жълти стотинки, по-ниската кълняема енергия не беше проблем. Сега обаче имаме цена по 1,40 лв. за брой и производителят е недоволен от липсващата на етикета информация за кълняемата енергия на семената“, казва управителят.

Той поясни, че в процеса на производство на разсади, на клиента се съобщава колко семена са поникнали на 7-ия ден. После заедно се решава дали да се закупят още семена. „Производителите трябва да знаят, че когато на един пакет пише, че съдържа 1000 семена, а в него има 1100, това не е бонус на фирмата. Това е компенсация. Тези семена са собственост на клиента“, допълни Ради Радев.

Управителят твърди, че у нас нито една фирма не внася стока от категорията „семена за табли“, тоест за разсадопроизводство. Това е така или защото тези семена са с по-висока цена, или защото търговската отстъпка е по-малка.

Самият Радев дели ползвателите на разсади на 3 групи. Първите са „стотниците“, които поръчват по 100 корена за вкъщи. Другите са „хектарниците“. Това са семейните фермери. Трети са „промишлените производители”. „Стотниците“ работят в извънработно време. Техният труд се отразява на продажбите на зеленчуци, защото те не ги купуват от пазара, тъй като ги произвеждат.

В тази връзка експертът съветва фермерите да имат и оранжерия, и поле за отглеждане на открито, за да може по-добре да се използва трудовият ресурс, а също и климатичните особености. В момента оцеляват „хектарниците“ – тези, които имат 2 декара оранжерия и 5-10 декара открити площи. „Хектарникът“ е гъвкав и поръчва непрекъснато разсади. Той всяка седмица присъства на различни борси.

Радев коментира и така нареченото „градско градинарство”, където има изключително интелигентни и информирани, мислещи и търсещи дребни производителя. „Имам като клиент лекар ортопед, който прави по 800 килограма домати от 50 квадрата оранжерия. Той не ги продава, но му е удоволствие да се занимава с градинарство. Интелигентно и качествено произвежда. Този интересен фрагмент от хоби градинари трябва да се отчете в общото производство на зеленчуци.“

Заради климатичните промени Радев дава още един ценен съвет на градинарите – „сейте през едно салатите!”. И обяснява защо. „След като лекарите ни препоръчаха заради Ковид-19 като ходим на кино да сядаме през стол, сериозно се замислих. И разбрах, че е по-добре да  сеем семената, а и готовите разсади, през едно, като по този начин намаляват почти наполовина посевната норма. „При високите температури през лятото обаче редките посеви се по проветряват по-добре. По-устойчиви са на натиска на вирусите”. „Растенията няма да се конкурират едно до друго, и ще бъдат по-щастливи”, обяснява Радев. И се обръща към земеделците с призива: „За Бога, братя, сейте през едно! Първо, ще намалите обема на производството и ще повишите качеството. Така ще увеличите процента на продаденото!”.

Градинарят Радев: Пустинята вече е у нас, променете технологиите си!
10260
 

Последни материали
Виж
Аграрен университет - Пловдив
Отлични резултати oт опити с Принципал® Голд в АУ Пловдив
При лек спад в цената спрямо предишната тръжна процедура
Йордания купи на търг почти двойно повече фуражен ечемик от планирания
При свинското обаче приходите нараснаха въпреки спада в количествата
Франция сви рязко износа на месо
Песимистични прогнози за производство на зърно в Украйна през 2024 г.
МЗХ публикува наредба № 9 за обществено обсъждане
Кои са новите моменти в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“
Седмична агрометеорологична прогноза за периода 19-25 април 2024 година
Неустойчиво време ще ограничава възможностите за работа на полето
Свързани материали
Виж
Можем да използваме канелата не само в кухнята, но и в градината
Фермерските пазари стават традиционни с промени в нормативната уредба
МЗХ
Агроминистерството съдейства за разрушаването на незаконна сграда край язовир „Искър“
Пролетта ни зове – да се погрижим за ягодите!
„Цветна пролет“ ще се проведе от 3 до 7 април в Международен панаир Пловдив
Предстоящо
На 4 април важна среща на консервните заводи с градинари и овощари
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини