Добър ден в неделя!
Тази седмица Българската аграрна камара (БАК) промени устава си и препотвърди сплотеността на сдруженията, които участват в нея. Това като че ли беше най-добрата новина през последните дни, заедно духа на приближаващата Коледа. Интервенцията за инвестиции в земеделските стопанства бе отворена за прием на проекти, но не всеки се зарадва на това съобщение. Групите и организациите няма да имат големи шансове за класиране, тъй като тук ще се оценяват не стопанските резултати на членовете им, а тези на малките обединения, в които участват. 75% от бюджета на интервенцията ще е насочен към чувствителните сектори, така че зърнопроизводителите трудно ще съберат точки, за да се класират.
Пътят на истински обединения като БАК не е лесен, защото досега нито едно министерство и нито един парламент не създадоха и не утвърдиха Закон за браншовите организации и Закон за аграрната камара. Министерството на земеделието започна процедурата преди две седмици, като обеща да представи на съществуващите към момента браншови организации информация колко са производителите от всеки един сектор и къде се намират. След това трябва да се напише и самият законопроект. Ако той следва досегашните проекти, предстои да видим тиха или по-вероятно шумна революция. Защото трябва да последват обединения на браншови организации от един сектор. Преди това най-после ще се разбере коя организация с каква членска маса разполага и доколко може да претендира да събира и води останалите организации. И това е най-трудното, тъй като България е страна на самодостатъчните лидери, а те са много.
Дали МЗХ ще стимулира този ход на нови обединения или ще саботира създаването им? Това е важен въпрос, защото министерството ще е диригентът на стъпките, които трябва да се направят, за да се създадат стабилни браншови организации. Ако министърът е визионер и държавник, трябва да съдейства на процеса с ясното съзнание, че приемането на този закон ще намали властта му да решава относително самостоятелно критично важни политики и проблеми. Но все пак всеки министър пише сам биографията си и утвърждава името си, с което ще остане в историята. Ще видим кой път е избрал министър Тахов.
Тази седмица видяхме съвсем нагледно какви цели са си поставили браншовиците, които, както е и в политиката, са се разпределили опозиционно едни срещу други. В едната група виждаме предимно искания за реформи и политики. В другата – за пари.
Първата група: Българска аграрна камара
От Българската аграрна камара посочиха на пресконференция какви са проблемите, които спъват различните сектори. Илия Проданов – председател на камарата и на Националната асоциация на зърнопроизводителите – изброи някои от тях.
Този сектор е сред най-бедстващите в последните години заради изключителния дефицит на поливна вода и разрушените напоителни съоръжения, заради ниските изкупни цени на реколтата, диктувани от световния пазар и заради поземлените отношения, които ограничават перспективите за ефективно производство. Нов проблем са таксите на БАБХ за фитосанитарен контрол върху експортната, които станаха най-високите в света. Всичко това е допълнително утежнено от пълното пренебрежение на държавата към най-важния за земеделците природен ресурс – водата. Обещанията на министър Тахов за национални инвестиции в хидромелиорациите – по 350 милиона лева годишно в продължение на четири години, е изтрито с гумата на финансовия министър Теменужка Петкова. Нито за тази година, нито за следващата, държавният бюджет не дава и не обещава средства за напояване. Дори и малките милиони за компенсиране на цената на поливната вода и за стартиране на помпената станция на яз. Пясъчник не излизат от портфейла на финансовото министерство. Министърът на националната каса абсолютно задраска селскоското стопанство от сметките и това пренебрежение си заслужава на сто процента протест.
Овцевъди и козевъди, които членуват в НОКА, искат да създадат кооперативи, но този закон все още липсва, заедно със стимулите, които ще създаде при регистрирането на кооперативи, заяви председателят на асоциацията и зам.-председател на БАК Симеон Караколев. Той посочи още, че решението за ваксиниране на животните срещу шарка е единственият правилен ход срещу смъртоносното заболяване и че разговорите с министерството по тази тема продължават.
Производителите от сектор Тютюн са притеснени от намерението да се наложи акциз върху суровината, което пък е свързано с инвестиции в складове и оскъпяване на продукцията. „Нашата асоциация представлява 8 400 малки тютюнопроизводителите, благодарение на които животът в много села продължава“, каза на пресконференцията на БАК Нихат Расим. Заради по-високата ставка на фонд Пенсии от догодина единият човек в семейството трябва да работи само за осигуровките, добави той.
В сектор „Пчеларство“ имаме неефективно и нецеленасочено подпомагане. Нуждаем се от коопериране между пчелари, за да оцелеем, а закон няма, обясни Петко Симеонов.
Подобен проблем очерта и Даниел Божанков – председател на Асоциацията на промишнетото птицевъдство. Имаме две групи на производители, които няма да могат да се класират в интервенцията „Инвестиции в земеделски стопанства“. Проблемите ни са нерегламентираният внос на яйца, препакетирането им и с инфлуенцата по птиците. В същото време нямаме подкрепа от министерството, посочи Божанков.
Атанас Василев, председател на Националното сдружение на българските лозари, заяви, че новият Закон за виното и спиртните напитки е силно рестриктивен, в резултат на което ще се увеличи сивият сектор. Липсва стратегия за развитието на нашия сектор, оплака се той. Винените лозя са изключени от обвързаното подпомагане. „Ние умираме и повечето от колегите вече са съгласни да си изкоренят лозята“. Според Василев в раздаването на държавната помощ де минимис няма методология, няма сметки, които да показват защо даден сектор трябва да бъде подпомогнат.
Найден Петров от Асоциацията на малинопроизводителите също попита къде са парите за компенсиране на цената на поливната вода. Няма ги тази година, няма ги и в бюджета за следващата.
Втората група: Димитър Зоров
Димитър Зоров каза в събота, че има много добра комуникация със земеделското министерство и фонд „Земеделие“, но проблемът е във финансовия министър. Той бе представен в студиото на бТВ като председател на Български фермерски кооперив, на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите. Не личеше да му е трудно с тези три дини под една мишница. Като погледнахме в Търговския регистър, видяхме, че подценяваме г-н Зоров, защото той всъщност представлява много повече организации. Извън споменатите, той е още председател на „Българска асоциация на хранителната и питейна индустрия“ и на сдружение „Български традиционни млечни продукти“, където членуват и част от малкото участници в асоциацията на млекопреработвателите. Димитър Зоров е и в Управителния съвет на Българската агрохранителна камара и нищо чудно да стане нейният следващ председател, тъй като мандатът на Венцислав Върбанов изтича.
Пред бТВ Димитър Зоров традиционно предупреди, че предстоят фалити на фермери.
Като причина за фалитите председателят посочи, че животновъдите и производителите на храни няма да получат догодина държавни помощи за електроенергия, каквито се отпускат на другите индустрии. Оплака се, че тази година няма украинска помощ, тоест няма ги едни 500 милиона лева, с които повечето сектори вече са свикнали. От Агенция „Митници“ не дават парите за акциза на газьола, а от финансовото министерство не плащат компенсациите за поливната вода. Той направи сравнението, че когато човек на смъртен одър не получи лекарството си навреме, след това и да му го дадеш е умряла работа.
Щом като г-н Зоров се оплаква, значи работата не върви на добре. Въпреки че липсва публична информация за броя на кравите и овцете в стопанството му, е известно, че той е сред най-големите животновъди. Притежава биогаз инсталация и е производител на електроенергия. А мандрата му носи добавена стойност. Димитър Зоров и някои негови колеги успяха да накарат министерството и Комитета по наблюдение да премахнат модулираните ставки при обвързаното подпомагане не само за крави, а и за овце. Ако това стигне там, закъдето се е запътило, приходите на едрите животновъди ще се вдигнат с шестцифрено число, а за малките и средни животновъди ще бъдат намалени. Ако добавим и че от тази пролет една от фирмите на Зоров е подновила биосертификата си за „търговия и/или складиране на биологични продукти – Преработка“, плюс факта, че той е сред най-големите доставчици не само на млечни продукти, но и на плодове и зеленчуци по програмите „Училищно мляко“ и „Училищен плод“, то тогава можем единствено да заключим, че ... той говори от името на сдруженията, които председателства. Но не и от свое. Не!
Политиките на държавата
Може никой да не харесва бюджета на страната за 2026 година, но коалицията го внесе в четвъртък, 13 ноември, и през тази седмица той мина през комисиите и пленарната зала на първо четене заедно с антуража му – законопроектите за общественото осигуряване и за здравната каса. В следващите работни дни с най-висока скорост проектът ще бъде утвърден и на второ четене, и вероятно преди ноември да свърши „Държавен вестник“ ще го закове. Коалицията директно каза на парламентарните групи в опозиция, че са ненужни, излишни и че парламентаризмът е оживелица. Зимата идва.
По същия начин във всеобщата какафония на първо четене Законопроектът за държавния бюджет за догодина мина и в Комисията по земеделие в парламента. „Искахме да присъстваме на обсъждането, обявено за четвъртък, но те направиха заседанието в сряда“, казаха от Българската аграрна камара. Всеки, който е искал да проследи обсъждането от видеозаписа на заседанието, остана разочарован, тъй като по технически причини голяма част от него се оказа липсваща. Така и не разбрахме дали въобще някой е повдигнал въпроса къде в бюджета са парите за напояване - за възстановяване на канали, помпени станции, язовири. Къде са парите за водата, която за земеделците е важна като въздуха. Онези 1,4 милиарда лева, които трябва да се инвестират в напоителни съоръжения до 2028 г. включително. От частичния запис стана ясно, че в „Напоителни системи“ нямат разработени и утвърдени проекти и затова през 2026 г. държавата не възнамерява да влага средства в поливни съоръжения, стига да няма кризисна ситуация.
Попитахме миналата седмица Министерството на земеделието дали е написана Стратегията за поливно земеделие, която, когато бъде утвърдена от правителството, ще послужи като причина държавата да вложи средства в поливната инфраструктура. В петък ни казаха, че чакат отговора на въпроса ни от „Напоителни системи“. Когато го получим, ще го оповестим в Синор.БГ.
