Вместо обичайния обзор, който се прави в последните дни от отминаващата година, решихме да представим две интервюта, дадени пред Синор.бг от двама видни представители на най-засегнатия през 2023 г. сектор – зърнопроизводството, които дават най-вярна картина за очакванията и разочарованията от случващото се в най-стабилно развиващия се земеделски бизнес, смятан досега от анализаторите.
Първият разговор проведохме през януари с председателя на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите Людмил Работов, който очерта очакванията си за следващите 12 месеца. Второто интервю взехме в края на ноември т.г., от Светослав Русалов – бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ и фермер от Пловдивско, който направи точен разрез на третата поред критична за сектора година, каквато е 2023-а.
Основният акцент в интервюто с Работов беше подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието, които през годината бяха така нескопосано завършени от предишния служебен кабинет, че на сегашното редовно правителство му се наложи спешно да въвежда съществени корекции, по които тепърва ще преговаря с Европейската комисия. През януари 2023 г. нищо от това не се беше случило, но заглавието на интервюто с Работов много ясно показва реализма, с който земеделският бранш е предвидил какво ще му се случи с новата Обща селскостопанска политика (ОСП).
Синор.бг неслучайно припомня тези две интервюта, защото ясно онагледяват как бавно и полека се върви към криза в цялото българско земеделие. Неслучайно по време на протестити през септември 2023 г. видни производители от сектора на плодовете и зеленчуците се обърнаха към колегите си зърнопроизводители с репликата - "Това, което днес се случва с вас, ние го преживяхме като криза преди 7 години. Никой тогава не ни обърна внимание, затова и днес българските плодове и зеленчуци изчезнаха от трапезите ни". Да се надяваме, че политиците ще осъзнаят грешките си, така че след още 10 години прогнозите на бранша не се окажат действителност.
Ето и текстът на ПЪРВОТО интервю, озаглавено „Работов: „Качили сме се в колата на новата ОСП, но без правилник за движение по пътищата!”.
Към тройната преса, под която се намират българските зърнопроизводители от средата на миналата година, действащи в условията на хиперинфлация, дъмпингов внос на зърно от Украйна и блокиран вътрешен пазар, се добавя и огромната несигурност от прилагането на новата Обща селскостопанска политика. Как земеделците ще се преборят с този натиск и дали ще получат нужната подкрепа от държавата - с тези въпроси се обърнахме към председателя на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдивско Людмил Работов, за да разберем какви са очакванията на сектора за 2023 г.
Г-н Работов, изискванията на новата Обща селскостопанска политика чукат на вашата врата, но дали браншът се чувства подготвен за тяхното изпълнение?
Преди да отговоря, искам в началото на годината, когато всеки от нас си пожелава здраве, успехи и добра стопанска година, да повярваме в своите сили и да се справим с проблемите – както винаги досега сме го правели. Колкото до въпроса ви, ще припомня, че целият земеделски бранш нееднократно е заявявал колко трудна за нас ще бъде първата година от прилагането на Стратегическия план. Но не, защото не искаме да изпълняваме новите екологични изисквания, а защото те силно ще засегнат доходността на стопанствата. Като добавим и типично нашенските си неуредици, свързани с традицията политиките у нас да се правят „на парче”, няма как да гледаме оптимистично. За да онагледя как се ръководи сектора в България, ще го сравня с шофирането на автомобил. В момента имаме законодателство, какъвто е новият Стратегически план, и от нас като фермери се иска да се качим на новия автомобил, само че без да познаваме Правилника за движение по пътищата. Толкова много промени и кръпки имаше в този Стратегически план, толкова на парче се работеше, че днес никой от нас няма пълната яснота какво ни очаква. А в същото време само след 2 месеца – през март ние трябва да започнем да прилагаме новите изисквания. Без да е ясно как ще изпълняваме примерно изискванията за покривните култури.
Според вас това ли бъдат най-трудните за изпълнение задачи, свързани с екологичните схеми?
Към момента всички ние сме засели с есенни култури минимум 50% от обработваемата си земя. Но има и стопанства, където разнообразяването (диверсификацията) на посевите все още не може да се прилага според новите изисквания за най-малко три вместо досегашните два вида култури. От друга страна има проблем и с покривните култури. Не мислете, че колегите не искат да изпълняват новите изисквания, те ще бъдат затруднени да го правят заради климата, особено в Южна България, където засушаването се превръща в сериозна пречка.
Успешните биоградинари от фирма "Версол"
Припомнете за читателя точно откъде идва притеснението по отношение на покривните култури?
Основната цел на покривните култури е да предотвратяват почвената ерозия, да правят сянка и запазват полезните бактерии и микроорганизми в земята. Досега чувствителният период за сеитба с покривни култури на площите с под 10 градуса наклонени терени беше за 30% от земята, която фермерът обработва. С новите изисквания обаче от Министерството на земеделието ни беше съобщено, че срокът за тези култури ще продължи от първи юни до 31 октомври. И в този период всички ние трябва да докажем, че имаме растителност (покривни култури) върху 80% от декларираната от нас земя. Така че увеличението е с цели 50%, но при големите суши през тези месеци покривните култури няма как да поникнат. По отношение на наклонените терени над 10%, където сроковете са от първи ноември до 15 февруари, също ще имаме проблем – защото тогава преовлажняването ще пречи на обработката.
За двойния аршин, с който мерят в Брюксел
Затова питаме, при положение, че обективните условия няма да позволяват да изпълняваме това изискване, как администрацията ще ни контролира? Засега обаче отговор не получаваме. Именно затова колегите са притеснени от това, което ни очаква.
Кои от другите мерки ще бъдат непосилни за изпълнение?
Като земеделци сме изключително отговорни хора и досега винаги сме изпълнявали правилата, налагани от Европейския съюз. Но се пораждат доста съмнения, свързани с диверсификацията на културите. Ясно е, че задължително трябва да имаме минимум три вместо досегашните две култури, с които да разнообразяваме сеитбата – така се щади почвата. Ако при по-големите площи това няма да създава проблем, то за по-малките фермери третите култури ще се окажат изпитание, най-вече защото трябва да намерят правилната зърнена, маслодайна или протеинова култура, за която има пазар. Със сеитбата на третите култури реално земеделците ще намалят площите за основните култури, които досега са им носели най-голяма доходност. Необходимо е време, за да може всеки от нас да намери правилното съотношение на културите към общата обработваема площ. Затова според мен, трябваше да ни се даде повече време за приспособяване и подготовка към новата ОСП, така че напасването да стане по-плавно.
Очевидно, че блокираният вътрешен пазар на зърно също ви носи притеснения?
Така е. Всички видяхте какво се получи с вноса на пшеница и слънчоглед от Украйна, който буквално заля българския пазар миналата година. При отворените „транспортни коридори”, които трябваше да бъдат транзитни, вместо зърното да отива в държавите с дефицити, каквато беше идеята на ЕК, почти целият украински слънчоглед попадна в складовете на българските преработвателни предприятия.
Радостина Жекова за кризата с пазарите
Резултатът от влизането на по-евтиното украинско зърно ни докара дотам, че вече трети месец вътрешната търговия с пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик и рапица е замряла. Цените паднаха, а да продаваш под себестойност в днешни дни, когато суровините продължават да поскъпват, е равнозначно на самоубийство. Хората едва успяха да намерят пари да засеят през есента. За да се разплатят с доставчиците и да платят рентите, повечето от тях взеха нови кредити, които ще трябва да се връщат. Нужни са им оборотни средства, но не могат да ги постигнат заради спада в цените. При това положение, дано не съм пророк, но фалитите са неизбежни. И на този фон от нас се иска да прилагаме новото европейско законодателство. Е, как да стане това, като целият бранш не успя да реализира произведеното през 2022 г.!
Има ли раздвижване в цените, както обикновено се случва в началото на всяка година?
Не, борсите продължават да спят. По време на жътвата миналото лято цените все пак бяха приемливи – говоря и за пшеницата и за слънчогледа. Сега обаче тон маслодайно семе е под хиляда лева, пшеницата е под 500 лв., а царевицата – между 520 и 580 лв. В същото време всичко поскъпва – торове (двойно), горива (два пъти), семена (с 30%), фонд „Работна заплата”, лихвите по кредитите и какво ли още не. Цялото производство, което тепърва ни очаква да правим от февруари натам, е поскъпнало в пъти. Прогнозите за пролетната сеитба и себестойността през тази година не вещаят нищо добро, така че ще има сериозен натиск върху земеделската общност.
След засушаването при есенниците в края на миналата година и валежите през декември, които отчасти спасиха положението, какви са пораженията от топлата зима върху посевите?
Добре, че бяха валежите от последните два дни, особено в района на Пловдив, където паднаха от 10 до 30 литра на квадратен метър. Посевите имаха крещяща нужда от тази влага. Преди това, в резултат от по-късното поникване на пшениците имаме забавена вегетация. Специално в моите полета имах частично изсъхване на посевите, което ми се случва за първи път от 20 години, откакто се занимавам със земеделие. На други места, където в по-ниски места имаше шарена влага и пшениците поникнаха, колеги се оплакват от друг сериозен проблем – появата на пшеничената муха и осите. Трудно се хваща летежът на тези вредители, така че борбата е доста сложна. За този проблем сигнализираха колеги от Бургаско, Старозагорско, Пловдивско и Пазарджишко – районите около Предбалкана. Ако трябва да обобщим, целият бранш се надява да има валежи, така необходими за влагозапасяемостта на земята, за да извършим нормално пролетната сеитба.
В същото време наближава и Кампанията по директните плащания – дали този път администрацията ще осигури добра организация при очертаването?
И тук като че ли се повторят проблемите със Стратегическия план. Вече трета година слушаме как ще има опростяване на процедурите при кандидатстването, но обещания – големи, изпълнения – половинчати. Всичко се усложнява и вместо да сме на полето и да се грижим само за посевите, каквато е основната ни дейност, голяма част от времето ни отива да решаваме административни проблеми. Последните няколко години свикнахме вместо от първи март тази кампания да започва реално в края на месеца. Надяваме се този път министерството да покаже добра воля, организация и висок професионализъм от страна на експертите, пряко ангажирани в процеса, за да се спази тримесечният срок, както е по закон. Само че по мълчанието, на което сме свидетели, не сме оптимисти. Всеки бизнес се нуждае от прогнозируемост и адекватна информация, подадена навреме – само това искаме. Разбираме, че контролът и наблюдението от страна на държавата трябва да е висок, затова е важно процедурите да бърат по-опростени.
Какви са очакванията ви от Националния план за възстановяване и устойчивост - и там е легнала една информационна мъгла..?
Ако наистина се работи в посока за конкурентно българско земеделие, както се обещава, държавата отдавна трябваше да създаде условия за насърчаване на поливното земеделие. При тази разрушена инфраструктура, дори да искаме да инвестираме в напояване с лични средства, става невъзможно, защото никой от нас не знае дали „Напоителни системи” има капацитетът в даден район да подава вода. Много са неизвестните. И язовирите и централните канали са разграбени, но до този момент само даваме примери със съседните държави колко са напред, а ние тъпчем на едно място. И Турция, и Румъния, и Сърбия, и Северна Македония имат изградена сериозна поливна инфраструктура, затова и техните зеленчуци изместиха нашите от пазара. Не може само у нас да се върви към разрушение и пълно блокиране.
Видяхме, че в плана за възстановяване има заложени едни бюджети – общо 382 млн. лева за земеделие. Но на този етап от министерството нищо не се чува – нито за наредби, нито за методики при кандидатстването. Има някакви 120-130 милиона лева за поливно земеделие, но дали ще се усвоят до края на следващата година, не е ясно. Утре може да обявяват фалит на „Напоителни системи”, тогава съвсем ще оставят земеделието без вода. Крайно наложително е държавата най-после да възстанови инфраструктурата – за да имаме сигурност и самите ние да инвестираме в собствени поливни системи!
ВТОРОТО ИНТЕРВЮ с фермера от Пловдивско и бивш председател на НАЗ Светослав Русалов обобщава случилото се през 2023 година и ясно показва как този път песимизмът е всеобщ за всички сектори от селското ни стопанство. Без да дава големи надежди, че следващата 2024 г. може да промени негативните тенденции за фермерите от Източна Европа. Публикуваме текста на интервюто със заглавие „Русалов: За българското земеделие 2023-а е най-лошата година след 2007-а и 2017-а!”.
„Лично аз определям стопанската 2022-2023 година като най-лошата в българското земеделие след 2007-а и 2017-а, когато заради климатичните катаклизми производството беше на загуба”. Думите са на Светослав Русалов, бивш председатела на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), който обработва около 10 хил. декара земя край пловдивското село Труд.
Г-н Русалов, критичните суши от последните години за пореден път поставят на дневен ред нуждата от напояване. По какъв начин се справяте с този проблем във Вашето стопанство?
От миналата година инвестирах в пивотни системи за напояване върху 10% от стопанството, с основната идея да отглеждаме царевица. Ефектът от тази инвестиция си струваше, защото получих осезаема разлика в добивите спрямо останалите култури. И в следващите години възнамерявам с пивотите да напояваме основно царевица, още повече, че тя е сред малкото зърнени кулутури, които държат сравнително добри цени на световните пазари. А за да възвърна сериозните вложения, които направих в пивотите, очевидно трябва да разчитам на доходоносни култури.
За какъв период предвиждате да възвърнете тази инвестиция?
При положение, че съм участвал с проект по подмярка 4.1 на ПРСР и ако получа нужното съфинансиране от 50%, бих могъл да възстановя вложеното за 4 години. Но при неодобрение периодът за изплащане ще бъде двоен – за 8 години. Големият плюс обаче е, че с напояването земеделските производители наистина могат да получат независимост. Защото екстремните температури това лято оказаха негативно влияние дори върху поливните площи, чиито добиви бяха по-ниски от очакваното. В пловдивския регион например температурите надхвърлиха 40 градуса и това повлия и на опрашването, и на следващото развитие на курлтурата. При оптимални условия можехме да изкарараме поне тон и половина царевица от декар, но реколтата ни беше 1 100 кг, което е драстично под очакваното.
Има ли земеделци, които намалиха площите и ще се откажат от земеделие поради климатичните промени?
Това, което наблюдавам лично аз като зърнопроизводител, е, че от 9-те култури, които отглеждах в земеделското си стопанство, само една беше печеливша. И това е поливната царевица, заемаща само 10% от площите. При всички останали култури разходите бяха повече от приходите. Единствено слънчогледът е малко над нулата, но по никакъв начин не може да компенсира останалите загуби – и при пшеницата, и при рапицата, и при соргото, и при ечемика, и при граха, и при нахута. Оттам и крайно лошият общ резултат, изчислен на база слаби добиви, ниски изкупни цени и никаква реализация.
Знаете, че именно заради сушата преди години заедно с много колеги от Южна България инвестирахме и в консервационни обработки (no till), които щадят почвата и запазват по-дълго влагата за посевите. Идеята ни беше културите да се развиват по-добре, само че при тези екстремни температури видяхме как климатът в Южна България става все по-неблагосклонен. Суховеят започва още от май месец да унищожава културите една по една и до към края на май и началото на юни вече всичко е приключило. Високите температури тази година буквално смачкаха слънгогледите и затова добивите ни паднаха между 80 и 120 кг, при положение, че нормалните добиви започват от 200 кг нагоре.
Как оценявате опитите на сегашния кабинет да реши този толкова дълго отлаган проблем с поливките?
За всички нас е ясно, че не може да се работи ден за ден. И ако едно правителство подеме инициативата за подобни инвестиции, следващите управленци след него трябва да я продължат.
В това отношение според мен държавната политика трябва да бъде постоянна и дългосрочна, а целта й - да осигури напояване до възможно повече площи от територията на страната, защото там, където има достъп до вода, фермерите ще започнат да инвестират в напояване. Но където достъпът е забранен, няма как да се развива земеделие. Крайно наложително е да се възстановят главните напоителни канали на „Напоителни системи” от една страна, и да се улеснят процедурите за издаване на разрешителни при сондажи.
Ще намерят ли решение пречките с липсата на достъп до вода заради изискванията на екоминистерството?
В Юзточнобеломорския регион, към който попада почти цяла Южна България, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е установило, че подземното водно тяло е в много лошо състояние и в тази връзка индивидуалните проекти за водочерпене на вода от подземните източници рядко биват одобрявани. Всяка година екоминистерството извършва съответния контрол, но достъпът до тези сондажи е силно ограничен.
Затова за всички нас остава решаващ втория вариант за напояване - чрез инфраструктурата, стопанисвана от „Напоителни системи”, за която обаче всички знаем в какво състояние е. Ако басейновите дирекции разрешат, тогава от „Напоителни системи” със задоволство подават вода, в случай че мрежата позволява. Затова и повечето колеги търсят собствени начини са спасение. Това, което ние като фермери може да направим, е да използваме съвременните технологии за напояване, тип „пивот”, дъждуване или капково напояване, които са икономични и родните ресурси се ползват без разхищение. Но те изискват и сериозни инвестиции, за които е нужно подпомагане.
В Националния план за възстановяване и устойчивост все пак се залагат средства за магистралните канали на държавното предприятие. Доколко тези инвестиции ще помогнат на сектора?
Да, все пак са договорени 121 милиона лева, като се очаква те да бъдат предоставени на държавното предприятие „Напоителни системи” за рехабилитация на около 20-на съоръжения. Целият бранш обаче знае, че това е крайно недостатъчно. Та, погледнете съседна Румъния, там за 5 години са инвестирани 2,5 милиарда евро. Резултатът е показателен – поливните им площи са увеличени с цели 20 милиона декара.
За съжаление, нашата държава няма такава дългосрочна стратегия, а и в бъдеще едва ли може да се заделят тези средства. Политиците са наясно, че без инвестиции в напояване и на фона на изменящия се климат няма как да осигурим прехраната на нашето население, Затова напояването трябва да стане държавна политика.
След тежката 2023 г. намалихте ли площите си с есенни култури и как ще процедурите през следващата 2024 г.?
Поне за мен 2023 г. беше една от най-лошите години в българското селско стопанство. Но пък основното, което ни крепи като земеделци, е надеждата. Затова и тази есен запазих същите площи с есенни култури, като силно се надявам следващата година бъде по-благоприятна. След периодичните валежи, на които сме свидетели напоследък, се получи добра влагозапасяемост. Вярно е, че те не са така обилни, както ни се иска, но се поддържа някаква влага. Много е важно и пролетта да бъде такава, затова оптимизмът не ме напуска. Опасното е, ако за втора година се повторят загубите от 2023 г., защото тогава няма как да издържа. Всичко зависи от климата и това е въпросът пред всички нас!
