Резултатът от гласуваните в края на юни 2025 г. промени в Закона за водите, според които 80% от цената на услугата „доставка на поливна вода“ ще се платят от държавния бюджет, продължава на бъде кръгла нула. До момента Министерството на финансите не е превело на „Напоителни системи“ЕАД необходимата и задължителна според закона помощ. Припомняме, че парламентът гласува държавата да подпомага земеделците – клиенти на „Напоителни системи“ - с до 15 млн. евро, така че те да плащат потребената на напояване вода на около 2,5 стотинки за кубик. Дотук няма и лев от държавния бюджет.
„Напълно забравени сме“, каза Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Тази година бяха обещани инвестиции в напоителната инфраструктура в размер на 350 милиона лева, които трябваше да дойдат от държавния бюджет. Но и тук няма нито един лев, преведен от Министерството на финансите.
„От „Напоителни системи“ ЕАД обявиха през юни обществена поръчка за построяване на нова помпена станция при яз. „Пясъчник“ на максимална стойност от 25,7 милиона лева. Имаше победител, липсваше обжалване, но изпълнението не може да тръгне, защото държавата отново си затвори очите за тази важна за производителите от област Пловдив инвестиции“, даде друг пример Людмил Работов.
Председателят на съюза е недоволен и от насоките на интервенцията за инвестиции в земеделските стопанства, чиито прием предстои в последната десетневка на ноември.
„Оказва се, че толкова трудно създадените групи и организации на производители, нямат шансове за класиране. Те са предпоставени от критериите за оценяване на проектите, в които има стимулиране с точки при доказана финансова устойчивост на кандидатите. Групите и организациите на производители, които нямат история по-дълга от три години, нямат шансове да получат 15-те точки, определени по този критерий“, обясни Работов. Според него щеше да е по-справедливо, ако тук се отчиташе оперативната печалба на всеки един от членовете на групата и организацията. Поискахме от Министерството на земеделието и храните да промени критерия, но то отказа“.
Защо е трудно създаването на групи и организации на производители, попитахме Людмил Работов.
„Защото ние всички сме конкуренти на пазара и този факт принципно ни разделя. Защото доскоро всеки се стремеше да достигне икономическа и финансова независимост, така че да си е самодостатъчен. Защото ние, българите, трудно се доверяваме. И защото административните изисквания за регистриране на група и организация не са леки“.
„Кризата, в която попаднахме, ни накара да видим, че заедно имаме шанс да я преживеем и да излезем от нея“, продължи той. Той посочи, че в една група членовете могат да си разпределят усилията. Един да отговаря за пазарите, друг за доставките на торове и продукти за растителна защита. Трети, да проучва европейският опит, за да може групата/организацията да не открива топлата вода. В рамките на Националната асоциация на зърнопроизводителите вече има създадени над 15 групи и организации на производители, за което е помогнала и кризата в сектора.
А има ли земеделци, които са решили да се насочат към производството на памук?
„Памукът е хубава култура и е много добра за сеитбооборота. Обаче ни липсва политиката на държавата, която да ни насочи към отглеждането на памук като суровина за бъдещия завод за барут. Чакаме стратегия за тази култура“, каза председателят.
При подписването на договора с немския концерн Райнметал миналия месец, бе обявено, че предприятието ще бъде изградено за 14 месеца, тоест до края на 2026 г. За да може да се ползва български памук като суровина, МЗХ трябва да предвиди увеличение на площите с памук, а съответно и на бюджета по интервенцията. Земеделците трябва да са сигурни, че не играят хазарт, когато решат да засеят памук догодина. Инвестицията в памукокомбайн не е никак малка и е добре да се създаде възможност за съфинансиране от европейските фондове. Министерството на земеделието трябва да определи колко декара с памук са необходими, за да се осигури производството на български барут, да каже условията при изкупуването, да определи сортове и тн.н, изброява Работов. А до момента това не е направено.
„Не мисля да вкарам догодина памука в сеитбооборота на стопанството, защото държавата не е стабилна. У нас управлението се върти непрекъснато и не знаеш накъде ще застане компасът. Принципът на „пионера“ не навсякъде може да пробие, така че от първата година да можеш да печелиш. Времето не е добро за поемане на рискове без държавни гаранции“, обобщи Людмил Работов.
