Доматите са култура, която лесно понася пикиране и по-често се отглеждат по този начин. Много новатори го отхвърлят и изтъкват основателни причини, а освен това са доволни от резултата. Сериозен е поводът не само за спор, но и за размисъл.
Първата причина да не пикираме разсада е заради дължината на корена. Малко въведение не е излишно – у нас доматите се отглеждат като едногодишни растения, но в райони, където годишно въздушната и почвена температури не падат под 0 градуса по Целзий, могат да се развиват и плодоносят като многогодишни. Кореновата система на доматите е много добре развита. Разположението и степента на развитие се определят до известна степен от сортовите особености, но влияние има начинът на отглеждане и обработките. Основният корен и разклоненията му са разположени в еднометровия слой, но в някои случаи и по-дълбоко.
Болести по ябълката с които трябва да се справите
Разсадният период променя вида на кореновата система – от осева (вретеновидна) се превръща в мощна, но брадата и повърхностно разположена. По този начин лишаваме доматите от устойчивост на засушаване и топлоустойчивост, а частично и от хранителни вещества – това е проблем на всички растения с повърхностна коренова система. Корените не успяват да извлекат достатъчно храна, защото тя отива в по-ниските слоеве на почвата. В този случай има нужда от по-често подхранване, а корените често изпитват топлинен стрес.
Каква е алтернативата - едно от решенията е да не пикираме. Като компромис може да се приложи отглеждане най-напред в многогнездови касетъчни тарелки с малък обем, а след това прехвърляне в контейнери с по-голям обем и без прищипване на корена. Това ще позволи развитието както на осевия, така и на страничните влакнести корени.
Твърде обемните контейнери в началото също не са подходящи за младите растения, защото почвата се засолява бързо. Те не стимулират развитието на страничните корени – ще останат единични и „рошави“. Специалистите смятат, че контейнерът трябва да бъде „по мярка“.
Втората причина да не пикираме е водният стрес. Оказва се, че доматените растения при температури над 28 градуса започват да изпитват воден стрес. Поливането при прегряване е стресов фактор.
Обработете арпаджика със сода преди засаждане
При подобни ситуации растенията забавят развитието си или го преустановяват напълно, а при постоянно повтарящи се – високи температури и преполиване, развитието се нарушава и продуктивността значително намалява.
При високи температури трябва да се полива сутрин рано.
Препоръчва се и напълно ограничаване на поливането и кратковременно засушаване, което предполага, че коренът ще се развива на дълбочина в търсене на влага. Действително, според наблюденията, ако от самото начало разсадът се полива умерено (не се допуска преполиване), доматите растат топлоустойчиви и не изискват обилно поливане привисоки температури, защото вече са се приспособили.
Когато младите растения се поливат обилно и често, корените остават повърхностни и засушаването не се отразява добре.
Израстването на дълги корени може да се постигне без пикиране на разсада.
Третата причина да не се пикира е, че то спира растежа и разсадът забавя развитието си. Наблюденията показват, че това забавяне е от порядъка на 7-10 дни, защото доматите не се страхуват от нарушаване целостта на кореновата система – не са като пипера и патладжана, но все пак адаптация е нужна. Не можем да пренебрегнем труда, грижите и условията, които трябва да осигурим по време на пикиране и след това.
Спорът за пикирането е сериозен повод за размисъл, а аргументите „за“ се свеждат до малкото място преди пикиране (все пак трябва да се намери място след това) и периодичното досипване на пръст в контейнерите. Преместването от малък в по-голям контейнер и използването на торфени таблетки и контейнери дава частично решение на последния проблем.
