Начало » Новини » Интервю
18.03.2021 г.

Кумчев: Целта ни до 2027 г. трябва да бъде за поне 40% български плодове, зеленчуци и месо на родния пазар

Позиция
Кумчев: Целта ни до 2027 г. трябва да бъде за поне 40% български плодове, зеленчуци и месо на родния пазар

Снимка: Личен архив

Ако не сте чули, Световната организация по прехраната на ООН (ФАО) обяви 2021 г. за година на плодовете и зеленчуците. Може би в някои държави тези 365 дни ще се отбележат подобаващо от работещите в сектора , но не и в България, където заради спада в родното производство с всяка изминала година статистиките стават все по-мрачни. И понеже в земеделието все още има достойни хора, които милеят за просперитета на държавата, Синор.бг потърси за коментар един от производителите с дългогодишен опит в овощарството и градинарството Красимир Кумчев - който да ни ориентира за перспективите в онзи лабиринт от проблеми, създаден в агросектора през последните 30 години.   

Г-н Кумчев, Световната организация по прехраната ФАО обяви 2021-а за годината на плодовете и зеленчуците, а у нас цари пълно мълчание. Защо според вас секторът остава невидим по отношение на бъдещите политики?

С тази инициатива ФАО очевидно иска да заостри вниманието на хората към производството на зеленчуци и плодове, защото чрез тях се формира и здравословния начин на живот, към който съвременниците ни се стремят. Смятам обаче, че подобни инициативи, които по същество са ПР-кампании, няма как да решат основния проблем на България, какъвто е сривът в секторите на плодовете, зеленчуците и животновъдството през последните 30 години.  

Винаги съм се опитвал да насоча вниманието към генералните проблеми в сектора, затова съм възмутен съм от начина, по който се правят политиките - и то в този важен момент, когато се подготвя европейското законодателство за следващия програмен период. От това, което видях от началото на годината, се питам как е възможно да правиш Стратегически план за развитието на земеделието за седем години напред, без да си поставиш основна цел, която ще преследваш.

И това е проблем, който не веднъж съм го поставял при срещите си и с министъра на земеделието Десислава Танева, и с други отговорни ръководители в държавата.

И понеже сега е предизборен период, ще ви върна само четири години назад, когато през 2017 г. отново предложих  писмено на всички политици вместо да надуват балоните с обещания, да напишат в своите програми, че през 2021 г. 50% от плодовете, зеленчуците и месото в страната ще бъдат българско производство - а не 10-15%, както е сега. Тогава те не ме послушаха, затова се надявах поне сега да има чуваемост.

Но след като видях как се разработва Стратегическият план до 2027 г., съм силно обезсърчен. Не може администрацията само да чака някакви депеши от Брюксел, без да си постави главната цел как ще изглежда земеделието ни след 7 години. А тази цел може да бъде формулирана точно - и примерно не 50%, както предложих преди 4 години, сега съм по-снизходителен - поне 40% от плодовете, зеленчуците и месото на пазара ни да бъдат българско производство.

Част от политиките в ЕС

Очевидно, администрацията върви по линията на най-лекото съпротивление. Защо според вас, се случва всичко това?

Нямам отговор. Още повече че липсата на ефективност от досега прилаганото европейско подпомагане у нас се забелязва не само от мен, а и от всички опитни земеделци в страната. Свидетели сме на поставянето на някакви имагинерни приоритети като например 100 процента широколентов интернет в селата или други, които не биха довели до увеличение на родното производство. Затова настоявам да се издигне една основна цел, а всичко останало като иновации, зелени сделки и каквото се сетиш още - нека бъде поставено като подмерки, които да служат за изпълнението на голямата цел.

Не мислете, че съм против мерките за опазването на околната среда, напротив! Но преди да помислим за екологията, трябва да имаме един приоритет, който да посочи целта. Ако внедрявайки задължителните биотехнологии или иновации, се стигне до спад в производството, тогава има нещо сбъркано в политиките, които ще заложим.

Очевидно се омаловажава позицията на бранша и това личи от начина, по който вървят обсъжданията за стратегическия план. Планира се раздаването на едни пари за сеитбообращение, а всеки агроном ще ви каже,че това е основната практика при отглеждане на всички култури с изключение на тютюна. При всички останали култури фермерите спазват сеитбооборота, който е достатъчен за опазване почвите. Другото безсмислие е със предлаганите мерки да се дават пари за оставяне на земя под угар. Кому е необходимо това, ако след две години аз засадя боб или друга протеинова култура - това е напълно достатъчно за почвеното обогатяване. Според мен това трябва да се дискутира между фермерите, за да не се разпиляваме, а да насочим помощта за постигане на едно наистина ефективно земеделие. 

Миналата година вие имахте редица срещи с ръководителите на държавата, пред които поставихте вашата формула за ефективно подпомагане. Какво се случи след тези срещи?

Да, поканен бях на среща и с президента Румен Радев, и с министър председателя Бойко Борисов, и с министъра на отбраната Красимир Каракачанов, пред които обясних, че продоволствената зависимост на България е най-големият проблем на страната. Не може само 10-15% от основните хранителни продукти на пазара да са български. Това, че страната ни е енергийно зависима, е обективно заложено, защото не разполагаме нито с източници на газ, нито на нефт. Но при тази златна земя да сме зависими от вноса на плодове, зеленчуци и месо - това граничи с престъплението!

След тези срещи аз останах с впечатление, че бях разбран. Още повече, че премиерът обеща да се започне работа по аграрна реформа и независимо кой идва на власт, тя да бъде изпълнявана. И тази политика да води до увеличаване на българското производство в натура, а не с милионите лева субсидии, които са дават на декар. Тогава беше решено този диалог с бранша да се проведе след пандемията, но ето че ситуацията се усложнява.

Срещите на Кумчев през 2020 г.

Затова и работата по Националния стратегически план беше добра възможност за действие, но вместо това сме свидетели на поредното разочарование.

Може ли да припомните идеята си, която би отключила възможността да се постигне реален ръст в родното производство?  

Преди да представя моето ноу-хау, искам да оценя като справедливо предложението на Европейската комисия през следващия период да има тавани върху субсидиите, защото само така ще се осигури равнопоставеност между фермерите. В известна степен моето ноу-хауто, което създадох преди 9 години, също е свързано със справедливото разпределение на субсидиите. И то е свързано с необходимостта от поставяне на еднаква икономическа основа между участниците на пазара, защото още тогава изпъкнаха и огромните диспропорции в подпомагането между подотраслите в земеделието.

Формулата ми се базира на изискването да се дават субсидии върху дохода, получен от произведена и реализирана непреработена земеделска продукция. Ако се произвежда много и качествено, тогава и доходът ще бъде по-висок. И колкото повече произвеждаш, толкова по-големи субсидии ще получаваш. По дефиниция тогава и „чертожниците” биха отпаднали. Това го казах и на премиера Борисов, и на министъра на земеделието.

Дори посочих примери със схемите за измами – не само с фалшивото заявяване на домати, краставици, лук или тикви на полето, но и измамите с минималните цени на продукцията, които ощетяват хазната заради ниските приходи от ДДС. Да не говорим, че повечето от тези измами са на индивиди, над които има чадър от местната власт и това се доказа при проверките по полето - фейсбук преливаше от снимки на полета без продукция, направени в различни краища от страната.

С предлаганото от мен ноу-хау нарушителите лесно биха могли да бъдат засечени и ако бъдат лишени от европейско подпомагане за пет години напред, тогава ще се спре и с източването на субсидии. Когато докажеш с фактури, че си продал дадената продукция и по силата на Закона за счетоводството ги пазиш поне 5 години, това ще помогне и на контролните ведомства. Дали инспекторите от НАП или тези от фонд „Земеделие”, но през тези пет години могат да бъдат проверени всички производители на плодове и зеленчуци. И ако си представил фалшив документ, това може лесно да се засече от данъчните. Защото контролът върви по нишката на финансовата отчетност, която ще докаже дали наистина си продал своята продукция по веригата. Тези мерки не изискват нови закони с решения на парламента и това го казах на министър Танева. Защото, ако за пет години напред ти отрежат субсидиите заради измамата, тогава ти изчезваш от правното пространство.

Виждате ли надежда за стремеж към промяна на политиките след тези избори?

От предложените политически програми  - категорично не! В нито една от тях не видях извода, че България е продоволствено зависима, че не произвеждаме основни продукти въпреки природните дадености и че се нуждаем от спешна реформа. Това, което очакват всички българи, не само аз, е в Националния стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г. да бъде записано „Основна цел на България е след 7 години да бъде осигурената продоволствена сигурност, като 40% от плодовете, зеленчуците и месото на пазара бъдат собствено производство”. И всичко останало, което бъде написано в този стратегически план, да бъде подчинено за изпълнението на тази цел – дали ще са инвестиции в интернет, дали в иновации, напояване и какво ли не още. Защото това е генералната задача, над която трябва да се работи, за да бъде ефективни и конкурентоспособни, както е записано във всички държавни документи.

Интервюто взе: Екатерина СТОИЛОВА

Кумчев: Целта ни до 2027 г. трябва да бъде за поне 40% български плодове, зеленчуци и месо на родния пазар
21234

Последни материали
Виж
За последните 10 дни
ДФЗ преведе поредните близо 10 милиона лева на 24 бенефициенти по ПРСР
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 20-23 юли 2021 година
И търговците на царевица и слънчоглед на борсата явно са във ваканция
Идея на служебния кабинет
След 30 години отпор правят взаимоспомагателен фонд за лозаро-винарския сектор
Проектонаредба
Фермерите сами ще проверяват за анаболи, стероиди и антибиотици в животинските продукти
Фермерите свалят масово цените с надеждата да вземат поне някакви пари
Проливните дъждове съсипаха картофите в Украйна
Защо пиперът не трябва да се отглежда на едно място?
Свързани материали
Виж
Позиция
Кумчев: Искрено се надявах Борисов да прокара реформата, която предлагам от 8 години
Постигнато от бизнеса
Танева прие предложението на Кумчев да има субсидии за реализирани на пазара плодове и зеленчуци
Управител на Agroproduct group
Христо Кумчев: Докато не се сдружим, не може да виним търговските вериги, че не купуват българското
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам