За първи път след 2006 година българските фермери засяха под 10 милиона декара с пшеница, както показват последните данни за есенната сеитба на Министерството на земеделието, според които през стопанската 2025-2026 г. хлебното зърно в страната ще бъде върху 9,692 милиона декара. Почти толкова са били площите с пшеница преди 20 години, малко преди България да влезе в Европейския съюз, когато са засети 9,7 млн. дка, сочат данните на МЗХ.
Ако сравним сеитбата от тази есен с данните през последните десетина години, ще видим, че след 2018 година секторът винаги е обработвал над 12 милиона декара с хлебно зърно годишно, с изключение на 2019-та, когато са били малко под тази площ.
За разлика от отрицателния рекорд при пшениците след 2002 година сме свидетели на постоянна тенденция на леко увеличаване на нивите с ечемик. Отново ще ви върнем 20 години назад, когато последен рекорд в площите за тази зърнена култура беше отчетен през 2002 г. – с над 3,3 милиона декара. В периода от 2005 до 2022 г. липсата на търсене на световните пазари постепенно свиваше тези площи от 2,64 млн. дка през 2005 г. до 1, 224 млн. дка – през 2022 г.
През 2023 г. ръстът е осезателен, засявайки близо 1,5 милиона декара ечемик, след което през 2024 г. вече бяха 1,538 млн. дка. За да достигнат тази есен до 1, 641 декара, според данните към края на ноември 2025 г.
След 2015 година силно намаляват и декарите, засети с ръж. Ако през 2001 година площите са били малко над 195 000 декара, между 2003 и 2009 г. падат почти наполовина, но след 2010 г. до 2014 г. отново се връщат над 100 хил. декара. Сривът през 2015 г. води до 63 хил. дка и оттогава се отбелязва леко увеличение – от 74 хил. през 2016 г. до 76 хил. през 2023 г., но миналата есен отново има спад до 57 860 дка, а тази есен – малко над 64 хил. дка.
Колкото до овеса, там с малки изключения поддържаме над 100 хил. дка годишно, изключение прави само 2021 с 99 300 дка.
