Сухите и безвалежни дни в средата на зимата са подходящи за резитба в овощните градини. Стопаните могат да подходят избирателно в зависимост от овощния вид и състоянието на дърветата. Като начало са препоръчителни операциите за подобряване на хигиената. Препоръката е основана на отиващия си топъл януари и невъзможността със сигурност да бъде отхвърлена опасността от късни студове през февруари и март. Това е много важно за костилковите видове.
При възрастните ябълкови дървета, по чиито сгъстени клони са останали мумифицирани плодове, резитбата цели тяхното отстраняване и просветляването на короната /сн. 1/. Ако има гъсенични гнезда, то те също трябва да бъдат премахнати.
Какво трябва да знаят за сливата професионалисти и любители овощари
Лоша практика е оставянето на използвани при беритбата дървени конструкции, най-често стари колове, по дърветата. Така стопаните неволно създават допълнителни места за зимуване на вредителите.
На съкращаване подлежат периферни клони, които са провиснали силно, и такива, навлизащи във вътрешността на короната. След това в зависимост от сорта вниманието се насочва към късите, обрастващи клонки /сн. 2/.
Старите дървета, които стопанинът държи да запази, трябва да бъдат почистени от изсъхнали клони. В периода на покой добър ориентир са плодните тела на гъби, развиващи се върху мъртва тъкан /сн. 3/. Тези тела заедно заедно с тъканта под тях трябва да бъдат изразяни. Желателно е замазването на почистеното място с блажна боя, а при достигането на жива тъкан - с овощарски мехлем.
Внимание, при резитбата не оставяйте чепове /сн. 4/! Те загниват или от тях след събуждане на спящи пъпки се оформя „четка”. Отрезът трябва да минава по допирателната към стъблото или клона /сн. 5/. Тогава раната зараства и след време се затваря. Намазването с овощарски мехлем ускорява зарастването.
Често по огряваната от слънцето страна на основните скелетни клони и по стъблата на овощните дървета се образуват рани поради неравномерното нагряване на кората. Денонощните температурни колебания я разкъсват и така постепенно раната се разраства. Тя засяга проводящата система и може да стане вход за зараза с фатални последици. 
Растителният организъм се съпротивлява, възстановявайки своите тъкани около раните, чиято обработка започва с премахване на отделящата се кора. После вътрешността на раните, където тъканта е загинала, трябва да бъде намазана с боя срещу гнилостните процеси /сн. 6/. Възможно е и варосване на стъблата с гъсто варно мляко, към което е прибавен син камък (меден сулфат). При зимното пръскане разтворът, приготвен с растителнозащитно масло и медсъдържащи препарати, облива обработения участък.
Отпадъчният материал след резитбата трябва да бъде изнесен от градината и унищожен на подходящо място. Изгарянето е само един от начините. По-тънките клони могат да бъдат надробени и използвани за приготвяне на компост. При липса на зарази надробеният материал е подходящ за мулчиране през лятото, но не в градината, откъдето произхожда.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
