Вегетацията на културните растения, която бе задържана от априлското застудяване, отново е в ход. Активизират се също вредителите и патогените, които застрашават едногодишните видове, както и новия прираст на многогодишните. Предвид пораженията от ниските температури и задържалия се сняг програмите за растителна защита на посевите и насажденията подлежат на допълване заради загиналите цветове, а също и отделни леторасти.
При кайсиите и прасковите може да се наложи частична резитба за отстраняване на поразените части в дървесната корона. След механичното почистване на дървесните корони трябва да бъдат направени пръскания с медсъдържащи и системни фунгициди.
Резките температурни колебания и покачването на температурите над 20 – 23ºС, последвали от обилни валежи през последното денонощие, придружени на места с градушки, са друг проблем за стопаните. Всички те трябва да подготвят за допълнителни пръскания с медсъдържащи фунгициди срещу вторичното заразяване с причинители на бактерийни и гъбни болести.
При зимните житни култури вегетацията продължава и в много райони растенията навлизат масово във фаза вретенене. В тази фаза ясно проличават признаците на някои опасни вирусни болести, изразени с потиснат растеж, жълтеене на растенията и забавяне на тяхното развитие. Картината на болестта често се характеризира с отделни участъци (хармани) в посева, където растенията масово проявяват синдрома на жълтеенето и потиснатия растеж (вджуджаване).
В края на април и началото на май посевите трябва да бъдат обследвани за гъбни болести (брашнеста мана, листна ръжда и др.). Наред с тях вниманието трябва да бъда насочено и към плътността на популацията на вредната житна дървеница. При необходимост може да бъде подаден сигнал за провеждане на химическа борба с вредителите и патогените. На обследване подлежат и посевите със слънчоглед, където растенията са поникнали.
Успешното отглеждане на някои култури, нуждаещи се от повече топлина, (царевица, фасул, някои тиквови и др.) изисква трайно затопляне на повърхностния почвен слой (10 см). Опасността идва от поройни дъждове, а след поникването и от градушки.
При зеленчуковите култури, отглеждани в култивационни съоръжения, от голямо знамение е поддържането на оптимален режим на въздушната температура и влага. Това изисква редовно проветряване в подходящите часове на деня. Стопаните на съоръженията трябва да имат готовност и за засенчване, предвид увеличаването на деня и засилването на слънчевото греене.
Специално внимание трябва да бъде отделено на опасността от пиперова мана по пипера, понякога и доматите. Тази гъбна болест поразява растенията във всички техни възрасти. При разсада признаците често се явяват в областта на кореновата шийка. Младите растения жълтеят, листата им се отпускат и при допир лесно падат. Нападнатите растения загиват за няколко дни. Точната диагноза става след изскубване на болните растения. Характерно е тъмното петна с дължина около 4 см, което частично или напълно обхваща шийката. Окончателно патогенът може да бъде определен от появилия се спороносен налеп.
Болестта протича бързо и при възрастните растения, които увяхват и загиват. В засадените площи се образуват петна (хармани) от болни растения. Корените им са изгнили и гниенето продължава към стъблото. По стъблото и разклоненията се явяват продълговати петна. Те частично или напълно обхващат надземните органи. Повредената растителна тъкан изсъхва. Характерни са воднистите петна по листата на пипера.Те потъмняват и бързо нарастват.
По плодовете признаците се характеризират с напетняване, което често започва откъм дръжката. Петната са продълговати, бързо се разрастват и плодът изгнива. В областта на петната се развива гъбното спороношение.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита.
