Есента настъпи, но за много от стопаните на овощни насаждения тя не носи богата и качествена реколта. Застудяването в началото на пролетта и последвалите летни горещини със силни ветрове, известни като суховеи, попречиха на образуването на плодове, а по-късно застрашиха съществуването на овощните растения. В много градини, където не е осигурено напояване, още през септември окапа значителна част от листата. Прегледът установи изсъхване на скелетни разклонения и даже на скелетни клони в дървесната корона.
Нови изпитания пред овощарите: студ, суша и болести застрашават реколтата
Какво да очакват стопаните и специалистите в настъпилата есен ?
Продължаването на сушата и сравнително топлото време няма да позволи на културните растения да посрещнат подготвени зимните студове. Растителният организъм няма да натрупа необходимите хранителни вещества за презимуване. Много коварно е есенното събуждане на овощните видове при задържане на по-високи есенни температури и валежи, които възстановяват влагата в коренообитавания почвен слой. Тогава се събуждат листни и цветни пъпки. Новата вегетация изтощава допълнително растенията и през зимата те могат да загинат или да пострадат части от дървесната корона. Опасността от преждевременна вегетация не бива да изключва поливане в насажденията.
Подаването на вода трябва да стане след проучване на почвената влага в горните нива на почвения профил. Там почвата не трябва да се сипе, а да бъде пластична. В полски условия проверката е възможна чрез оформянето на топчета, които се сплескват при натиск или се удължават при месене. Свързаността при посочените механични въздействия показва, че има влага между почвените частици.
Количеството на водата трябва да бъде съобразено с изискванията на отглежданите овощни видове, възрастта на дърветата и на вида на избраната подложка.
Синор.БГ вече посочи необходимостта от есенна фитосанитарна резитба за премахване на изсъхналите части на дървесната корона. Наличието на издънки от подложката показва, че надземната културна част вероятно е затормозена в развитието си. Обезлистването на короната при наличие на издънки насочва към загиване на културната част. Внимателното обследване на насажденията и прегледът на отделните дървета са много важни за насоката на бъдещите агротехнически мероприятия.
В някои случаи, когато листната маса е запазена и няма изсъхнали клонки и клони, може да бъде направена резитба за премахване на лакомци във вътрешността на короната и издънки от стъблото. Леторасти и клонки с по-голямо отклонение от оста на короната също могат да бъдат изрязани. Това ще намали опасността от огъване, чупене и полягане при ранни снеговалежи, когато мокрият сняг остава по клоните заради още неокапалите листа. В интензивните насаждения трябва да бъдат прегледани опорните конструкции, а установените по тях повреди да бъдат поправени.
Варосването на стъблата предотвратява нагряването на дървесната кора. При големи разлики между дневната и нощната температура кората се напуква. Първите пукнатини се образуват в най-огряваните от слънцето места. В пукнатините се задържа влага, която е условие за гниене.
Обработката на почвата според избрания начин за поддържане на почвената повърхност може да започне след първите напоителни валежи. Вида на обработката зависи от видовия състав на плевелите и тяхната плътност. Качествената обработка изисква да няма плевели в т. нар. околостъблена чаша. Теренът в насажденията трябва да има подходящ наклон, за да няма задържане на водата. При необходимост в междуредията могат да бъдат направени вади за равномерно разпределяне на водата от падналите валежи.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
