Сливата е традиционен за българското овощарство вид. Тя спада към ботаническото семейство Розоцветни (Rosaceae), където е обособено подсемейството на сливовите (костилковите) видове (Prunoideae). От стопанска гледна точка отглежданите сортове са разграничени като унгарски, ренклоди и жълти (яйчни) сливи. В градините на нашата територия преобладават унгарските сливи. Плодовете им са едри и овални. Плодът е разделен от плитка вдлъбнатина, наричана коремен шев. Кожицата е синя, понякога с червеникав оттенък. По нея в зависимост от сорта има по-плътен или по-рехав восъчен налеп. Месото е зеленикаво или златистожълто. Пребладава сладкият вкус. Костилката е отделена или прилепнала към плодовото месо. Дърветата се различават по растежна сила. Например при Кюстендилска синя, която е най-известна в овощарството у нас, дърветата се отличават с висок ръст, а короната може да достигне големи размери. Други известни сортове са Троянска, Габровска и Стринава. Най-известният чуждестранен сорт е Стенлей.
Ренклодите имат плодове със сферични или леки яйцевидни очертания. По едрина често превъзхождат плодовете на представителите от унгарската група. На цвят са златисти, зелени или виолетови. Месото е сочно, сладко и доста плътно. Костилката е прилепнала или отделена от него. Най-известни ренклоди са Алтанова, Едра зелена и Виолетова.
Жълтите сливи варират силно по големина и вкусови качества. Това е така, защото представителите на групата нямат близко родство. При най-едрите плодовете надхвърлят 30 г. Месото е сочно и при консумативна зрялост преобладава сладкият вкус. Костилката не се отделя добре.
Какво трябва да знаем за крушата
Изследванията показват, че плодовете на ренклодите съдържат повече захароза, киселини, пектин, целулоза и вода, но общото количество захари е по-малко. Те са по-богати на минералните съставки желязо, калий, калций, магнезий и фосфор. Съдържанието на сухото вещество и захарите е най-високо при Кюстендилска синя слива.
В зависимост от сортовия състав и надморската височина на градините сроковете на узряване варират от края на юли до началото на октомври. Това е важно при планирането на новите насаждения най-вече за организирането на беритбата и оползотворяването на реколтата.
Подборът на сортовия състав е от значение и за опрашването, защото отделните сортове цъфтят в различно време през пролетта. Според изследвания в нашата страна цъфтежът на почти всички средно- и късноцъфтящи сортове се припокрива добре и това осигурява взаимно опрашване. По-голямо внимание заслужават представителите на сортовете с ранен цъфтеж, които трябва да бъдат засаждани в обособени части на градината.
Предимство на късноцъфтящите и някои от средноцъфтящите сортове е студоустойчивостта по време на покоя и повратните пролетни мразове.
Подходящи за сливопроизводство са места с добра проветривост, открити за слънцето и с добър почвен дренаж. Слоят на карбонатите в почвата не трябва да е високо разположен. В миналото сливата е била културен вид в предпланините на Стара планина при надморска височина 500 – 700 м. Днес при поливен режим сливови градини могат да бъдат създавани и в равнинни райони.
При производството на посадъчен материал все още предпочитана е джанковата подложка от семенно потомство на клонове жълти джанки. Тя осигурява добре развита коренова система, върху която културният сорт дава заложените качества. Известни са и други подложки в зависимост вида на насажденията, предвидената агротехника и особеностите на терена.
Важно условие при избора на сортове е устойчивостта към стопански значими болести като: сливова шарка, ранно и късно кафяво гниене, червени листни петна и др.. Най-рапространеният в насажденията у нас сорт Стенлей се отличава с толерантност към вируса на шарката. Дори и при инфекция на дърветата плодовете запазват търговския си вид и вкусови качества, не окапват, както тези на Кюстендилска синя, или процентът на окапване е малък.
През последните години в страната започнаха да навлизат и сортове, селекционирани в съседна Сърбия. Такива са: Чачанска найболя и Чачанска лепотица. Името на двата сорта идва от гр. Чачак, където е разположен Научно-изследователският център по овощарство и лозарство.
Плодовете на Чачанска найболя са много едри – средно около 42 г. Кожицата е тъмносиня, с восъчен налеп. Общото съдържанието на захар е 8,24% при киселини 1,03%. Отлично понасят превоз.
Плодовете на Чачанска лепотица също са едри – средно около 36 г. Кожицата е тънка, еластична и тъмносиня с обилен налеп. Общото съдържание на захари е 7,97% при 1,17% киселини.
Технологичните качества на плодовете от двата сорта дават възможност за преработка, например сушене, и варене на ракия.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”,
София
