Остър спор за бъдещите тавани на директните плащания се разгоря при днешната дискусия по бъдещата Обща селскостопанска политика, организирана от Клуб „Инвестор“ в Пловдив, където представители на министерството на земеделието представиха пред браншовите организации от сектора последните новини около новото законодателство, което ще се прилага в областта на агросектора след 2022 година.
Като припомни, че новата Европейска комисия ще започне официално работа на първи декември 2019 г. и предвид забавянето на преговорите по БРЕКЗИТ ще се наложи изместване на сроковете за преговорите между даржавите-членки, зам. министърът на земеделието Вергиния Кръстева посочи как всичко това ще се отрази и върху бъдещото законодателство по ОСП през 2020 г. Тогава ще бъдат и основните дискусии между държавите членки на ЕС за многогодишната финансова рамка, която ще разпредели намаления с 5% бюджет за ОСП, допълни и Елисавета Върбанова, експерт в правния отдел на Главна дирекция „Агри“ на Еврокомисията.
Оптимистичната прогноза е, че новата ОСП би трябвало да стартира на 1 януари 2022 г., като 2021 г. става преходна. При нея ще важат досегашните правила с изключение на изплащането на преходната национална помощ, тъй като по стария регламент ЕС реши тя да приключи през 2020 г. Днес от името на България земеделският министър Десислава Танева внесе предложение преходната помощ да се прилага и през 2021 г., тъй като тя е неутрална за бюджета на ЕС и се плаща от националните бюджети, припомни Вергиния Кръстева.
Пред браншовиците евроекспертите съобщиха, че досегашните 3 регламента - за директните плащания,за развитието на селските райони и за прилагане на общите пазари ще бъдат обединени в един регламент – за националните стратегически планове, чието законодателство се очаква да бъде изработено до края на 2020 г. от държавите членки, след което Еврокомисията има 8 месеца за одобряването на всеки един от плановете на съответната държава-членка. Запазва се регламентът за „Хоризонт“ 2020, като системата за прилагането му ще бъде и по-опростена.
Силвия Резеши от отдел „Директни плащания“ в Генерална дирекция „Агри“ на ЕК припомни, че единственото условие, поставено от Еврокомисията през следващия програмен период е да има таван за получаване на директни плащания от 100 хил. евро за едно стопанство. При над 60 хил. евро субсидиите ще бъдат намалявани.
Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов обаче, това изискване не отговаря на декларираната от Еврокомисията свобода в прилагането на бъдещата ОСП, за която се говори в предложенията. „Това не е никаква свобода – да поставят тавани, без да дадат право на всяка държава-членка сама да определи да има ли тавани и какъв да бъде техният размер“, посочи Костадинов.
Елисавета Върбанова обясни, че всяка държава членка ще има свободата сама да посочва приоритетите и целите, където ще прилага насърчителната си политика. „Ако досега изискванията за допустимост на плащанията бяха еднакви към фермерите от Финландия, Испания или Италия, то в новия период всяка държава членка ще определя правилата за допустимост“, посочи Върбанова. Тя даде за пример как държавите членки вече само ще определят на колко метра от коритата на реките дадена държава да фиксира буферните зони при зелените плащания, защото климатът и условията не позволяват да има уравниловка.
Според шефа на НАЗ обаче трябва сериозно да се помисли по въпроса как ще изглеждат националните стратегически планове, защото в резултат от досегашното 10-годишно прилагане на досегашните правила днес България е на 10-а място по износ на зърно. И това е плюс, който не трябва да се пренебрегва.
От своя страна обаче председателите на Българска асоциация „Биопродукти“ Албена Симеонова и на Националната асоциация на младите фермери в България Петър Петров твърдо подкрепят Еврокомисията в прилагането на таваните, тъй като „това означава реална подкрепа за малкия и среден бизнес, който е основният двигател за развитието на бизнеса в селата, така че да се спре обезлюдяването и отказа на младите хора да се занимават със земеделие“, посочиха Симеонова и Петров. „Ако искаме да оцелее българското село, подкрепата за младите хора трябва да бъде реална, а не като сега да влизат едни хора само за по пет години, колкото да усвоят едни средства, и след приключване на субсидирането – да излизат от бизнеса“, обясни Петър Петров.
Представителите на различните браншови организации очевидно ще имат различни позиции и по бъдещите зелени плащания, тъй като с новата ОСП досегашните доброволни ангажименти ще станат задължителни. Размерът им ще съставлява цели 30 на сто от бюджета на директните плащания, затова и всяка държава-членка трябва много точно да обмисли какви ще бъдат новите екологични изисквания, които ще иска да прилага, за да бъде усвоен този ресурс, посочиха фермерите при обсъждането на новата ОСП.
Вергиния Кръстева обясни, че на 3 декември в Аграрния университет в Пловдив ще бъде представен вторият SWOT-анализ за „Околната среда и климата“, въз основа на който ще се обсъждат и новите предложения за бъдещата подкрепа на сектора за преодоляване на тежките последици от климатичните промени.
