Опитните производители на картофи знаят, че важен фактор за качествено съхранение на картофите е времето преди прибиране на реколтата. Тогава се образува защитен слой между повърхността на грудките и вътрешната тъкан, влияещ върху сроковете за съхранение. Управлението на надземните части на растенията играе важна роля за това – колко здрава ще бъде кората на клубените.
Да отстраняваме или не надземните части на картофите?
Картофите са сред тези зеленчукови култури, които се запазват добре в сурово състояние, ако се отглеждат правилно.
През по-голямата част от вегетацията е необходимо да се поддържа нарастването на листната маса, като се използват различни средства. Установено е, че колкото по-голяма е надземната биомаса, толкова по-големи са клубените, но правилото има изключения. От всеки картоф “майка” могат да се получат до 10-12, а за някои сортове и повече качествени грудки.
По природа картофените растения използват хранителни вещества от листата до нарастване на клубените или както се казва – до последно. Освен това височината на надземните части и облистеността зависят пряко от сорта. Има нискорастящи сортове, които достигат височина едва 30 см, а клубените им са по-малки от тези, които израстват до 40-60 см. Има и гигантски сортове, достигащи до 1,1 м.
По същество, ако искаме оптимално за сорта едри грудки, трябва да оставим картофите да стареят естествено и когато листата изсъхнат и надземните части паднат на земята, реколтата ще има твърда кора в рамките на две до четири седмици, при условие, че няма обилни валежи.
Въпреки това и не без причина въпросът за методите за прибиране на реколтата от картофи е един от най-противоречивите сред производителите. Някои се придържат към убеждението, че не е нужно специално да се косят надземните части, като се предполага, че по този начин има по-висок риск от внасяне на болести в клубените през отворените разрези. В крайна сметка след косенето до прибиране на реколтата ще минат поне две седмици, а за това време не се знае какво може да се случи.
Освен това, без да признават косенето на надземните части по-рано, последователите на тази теория смятат, че е по-полезно да изгарят изсъхналите вече надземни стъбла. Стига се дотам, че някои ги изгарят на място, което не е безопасно. Твърдението е, че че обвивката на клубените ще се втвърди бързо, а почвата ще бъде дезинфекцирана от болести и вредители.
Основното нещо, което трябва да знаем е – да не подрязваме твърде рано. Когато надземните части започнат да избледняват, това означава, че растенията са завършили фазата на растеж на листната маса и ще изразходват енергия за калибриране на клубените под земята, но това означава, че ще се нуждаят от вода за жизнената си дейност.
Влагата е важен фактор за развитието на картофите, но твърде много или твърде малко дъжд са ограничаващ фактор.
Картофите са растения с плитко разположени корени и фино разклонена коренова система, което ги прави чувствителни към колебанията на водата в кореновата зона.
Клубените съдържат поне 80% вода и когато са изправени при недостиг на влага, тогава растенията намаляват скоростта на растеж, което се отразява негативно на крайния размер на клубените.
Твърде много вода също е вредна, защото причинява растеж на плевелите и уплътняване на почвата. Това от своя страна води до проблем, наречен “черно сърце” – почерняваняване сърцевината на клубените.
При наличието на много вода картофите не могат да дишат правилно и не протича кислороден обмен. Тъканта вътре в грудката започва да умира и в крайна сметка се образува зона от тъмна мъртва тъкан, което се установява едва след разрязване на клубена.
Друг проблем след преовлажняване и продължителни валежи е фузариумът. Това е една от причините да се препоръчва отглеждането на картофи на високи лехи, което улеснява оттичането на водата.
Картофите узряват по-бързо при слънчево и горещо време, отколкото при дъждовно и хладно. Важно е да се съсредоточим върху метеорологичните аспекти към края на вегетацията, както и върху сортовите особености, за да определим правилно времето за прибиране на реколтата.
Повечето сортове картофи са готови за прибиране за 80 до 115 дни след засаждането. Ако картофите ще се съхраняват за зимата, тогава е най-добре да се изчака изсъхването на надземните части преди прибирането, в идеалния случай. Въпреки това, когато няма време за чакане, тогава е добре да се предизвика изкуствено съзряване чрез отрязване на надземните части. Тогава реколтата може да се прибира две до три седмици след това. Процедурата позволява образуване на твърда кора и добро съхраняване. Процедурата е актуална и при възникнал риск от заболяване.
Случва се върховете не само да изглеждат здрави, но и да показват необичаен растеж, което най-често се дължи на наличие на много хранителни вещества в почвата. Това понякога мами и дава напразни надежди. Мощните стъбла съвсем не означават винаги много и едри клубени. По-често е точно обратното – малко и дребни картофчета. В този случай, ако наближава краят на вегетационния период, окосете на 3 см над земята, а здравите надземни части могат да отидат в компоста.
Кога стъблата на картофите могат да пожълтеят преждевременно?
Вертицилилийното и фузарийно увяхване са най-честата причина за пожълтяването. И двете заболявания се причиняват от гъбички, които могат да оцелеят дълго време в почвата – върху заразени участъци от растения или клубени.
Вертицилийното увяхване води до намаляване размера на клубените и обезцветяване на върховете и грудките в близост до стъблата.
Гъбата при вертицилийното увяхване атакува картофените растения през корените и пречи на транспортирането на вода. Може да остане в почвата до 7 години.
Фузарийното увяхване наподобява вертицилийното, но листната тъкан между жилките най-напред пожълтява, а след това става кафява. Болестта засяга и клубените.
