В последните години в описанието на семената все по-често се среща понятието „партенокарпен“ хибрид. Това налага да знаем какво означава то, както и какви са съществените разлики между тези сортове и опрашваните от насекоми хибриди. Селективното разнообразие от краставици се обогатява непрекъснато, а това дава възможност за отглеждане им при различни климатични и метеорологични условия и получаването на повече и по-качествени зеленчуци.
На растенията от обикновени сортове и хибриди, които се опрашват от насекоми винаги присъстват мъжки и женски цветове. За формирането на завръзи е необходимо върху женските цветове да попадне прашец от мъжките. В природата за това са отговорни медоносните и земните пчели, пеперудите и други насекоми, което предполага, че тези сортове ще дават добри резултати ако се отглеждат на открито. Ако поради някакви причини летежът на насекомите се окаже невъзможен, а женските цветове вече са оформени, то поради липса на опрашване завръзите ще пожълтеят и опадат.
Много от сортовете (Гергана, Мидори, Калиопа, Тони, Ида и др.) – салатни и дребноплодни формират голямо количество женски цветове, което ги прави много предпочитани при отглеждане на открито.
Какво представляват партенокарпните сортове
Партенокарпията е частен случай на партеногенезата, което по същество е девствено оплождане без опрашване при растенията, характерно с образуване на плодове без семена (от гръцки Parthenos – „девственица“ и karpos – плод или дословно “девствен плод“). Плодовете, които се образуват при партенокарпията са или безсеменни, или образуват “празни“ семена, които са без зародиши. Различават се два вида естествена партенокарпия – когато напълно отсъства процес на опрашване или причината за образуване на плодове се дължи на дразненето на плодника от собствения или чужд прашец.
Способността за партенокрапно образуване на плодове при краставиците се обуславя от генетиката на сорта и/или хибрида. Партенокарпията бива пълна, когато всички плодове са безсеменни или частична. По проявлението на този признак сортовете и хибридите се разделят на три групи - с ниско, средно и силно изразена партенокарпия. При това характерът на наследяване при краставичните растения е доста сложен и в значителна степен зависи от условията на отглеждане. Изучаването на влиянието на температурата, продължителността на деня и осветеността върху партенокарпните сортове показва, че оптималната температура за получаване на добри резултати е 23 градуса по Целзий дневна и 17 градуса нощна.
Благодарение на тези уникални качества на партенокарпните хибридни сортове краставици, те стават все по- търсени, защото са подходящи за отглеждане при неблагоприятни климатични и сезонни атмосферни условия, като се отглеждат в оранжерии или тунелни укрития, в които няма възможност за проникване на насекоми опрашители.
Познати са българските сортове – Мирей, Лора, Девора, Вихра, Миранда, Киара, Косара и много вносни – Елсесиор, Герлинде и др.
Предимства на партенокарпните хибриди
Сортовете партенокарпни краставици притежават много предимства:
– дават стабилни добиви, независимо от наличието на насекоми опрашители и наличието на неблагоприятни за растежа и развитието условия;
– дават плодове без семена;
– плодовете са еднакви по размер, цвят и форма;
– могат да се отглеждат оранжерийно, тунелно и на открито;
– дълго запазват добър външен вид, плътност и вкус;
– имат дружно непрекъснато плододаване;
– повечето сортове имат букетно разположение на завръзите във възлите, което е залог за по-високи добиви;
– устойчиви са към най-често разпространените болести по краставицата.
