Орехи и култивирани сортове лешник се отглеждат обикновено на големи площи, но намират място и в по-малките градини. Не винаги е възможно да се получи добра реколта и това не е само въпрос на климат, подхранване или обработка. Добивите на тези култури в значителна степен зависят от правилното оформяне и подрязване.
Орех
Формирането на короната на ореха започва през втората година. Характерното за нея е това, че се придава чашовидна форма върху ствол с височина 60-80 см, като се залагат 3-4 скелетни клона от първи разред, които са естествени разклонения на дървото. За да се ускори плододаването, лидерът (централният клон, насочен строго вертикално) не е необходимо да се отстранява веднага.
На следващата година в короната се залагат 8-12 скелетни клона от втори разред. След встъпване в плододаване водачът се отрязва до горния скелетен клон.
Оформянето на короната на ореха трябва да приключи до началото на плододаване.
След началото на плододаване при резитбата на дърветата е необходимо да се запазят максимално пъпките в краищата на годишния прираст. Изрязват се само тези клони, които сгъстяват короната, болни са или имат някакви механични повреди.
Лешник
Лешниците се отглеждат в храстовидни и щамбови форми. Ако растат на склон – добре е да се оформят храстовидно, а на равнинни участъци за предпочитане са щамбовите.
При щамбово формиране реколтата е разположена по цялата дължина на ствола, което се дължи на равномерното осветяване на растението. Тъй като лешниците дават плодове на едногодишните издънки, с помощта на резитба и просветляване те се стремят ежегодно да формират нов и силен прираст, регулиращ плододаването.
Достигнали 5-8 см коренови израстъци се отстраняват, като се разрови почвата около тях и се изрязват с ножица до основата.
Клоните на лешника, идващи от основата, остаряват след 4-5 години – те трябва да се изрежат и заменят с нови, подмладявайки храста ежегодно при този начин на отглеждане.
Формиране на короната на ореха и лешника
Много важно правило е да се избягва прекомерната резитба на неплододаващите, но не трябва да се оставят неподрязани.
Първата година всички долни странични клони се съкращават наполовина, когато достигнат дължина 25-30 см.
Втората и третата година (в края на есента или началото на зимата) се отстраняват до ствола по-ниско разположените странични клони.
Четвърта-шеста година се прави корекция на скелетните клони от първи и втори разред, за да се подчинят на централния водач. Силните странични клони се съкращават повече – до 3-4 пъпки.
След оформяне на короната почти не се налага резитба, а когато се сгъсти много – през лятото се отстраняват се само тънките издънки.
