Белокрилката – Trialeurodes (Asterochiton) vaporariorum е насекомо, спадащо към разред Homoptera, семейство Белокрилки (Aleuordidae). В България е разпространена повсеместно и напада културни видове от различни ботанически семейства (картофи, салата, фасул, тютюн, здравец и др.). Белокрилката може да мигрира и по диви растения, което я прави още по-приспособима към заобикалящите я условия.
Възрастните индивиди са много дребни (1,5 мм дължина). Телцето им е нежно с жълтеникав цвят. Крилата са бели и почти еднакви по размер. На предните крила има продълговата жилка, но тя не стига до края. Яйцето след снасяне е зеленикаво, но с времето почернява. То е овално и дълго до 0,7 мм. Ларвата е плоска, светложълта и удебелена в предния край. Дължината и стига 1 мм. Тялото е покрито с къси власинки. Белокрилката не образува какавиди. Нейният жизнен цикъл минава през стадия нимфа. Тя не е подвижна. Има плоско тяло с дължина до 0,8 мм.
С капана „Тутамор” без химия изцяло премахвате доматения молец
Белокрилката има до 12 поколения годишно. Зимува по растения, отглеждани на закрити площи. Поради това е известна и като оранжерийна. Със затоплянето на презимувалите възрастни излизат навън и започват да се хранят с младите растения, отглеждани като ранни култури. През деня се укриват по долната страна на листата. Активни са през нощта до разсъмване. Денем могат да бъдат забелязани след разтърсване на растенията. Тогава за кратко се разлитат на укритието си.
Женските снасят по долната страна на листата. При това избират място, където тъканта е по-свежа и растителният сок не е гъст. Плодовитостта на женските силно варира. При проучванията е установено, че броят на яйцата от една женска варира от 60 до над 500 яйца. Инкубационният период също варира от 10 до 25 дена. Ларвите в началото на развитие са подвижни, но с напредването на възрастта се установяват на едно място. Хранят се, смучейки сок от растителната тъкан. Линеят два пъти и преминават в стадий нимфа. При голяма плътност на насекомото растителната тъкан става лепкава т. нар. медена роса. Това е сокът, отделен от насекомите, които не са в състояние да усвоят напълно растителните захари. Лепавата субстанция е спеда за развитието на гъбички, които затормозват физиологичните процеси на растението, а това е косвена вреда от белокрилката. През вегетацията по нападнатите растения могат да бъдат открити всички стации от цикъла на T. (A.) vaporariorum. Продължителността му зависи от температурата. Например при 17 С° пълният цикъл е 25 дни.
Широката хранителна специализация и съответно приспособимостта и широкото разпространение на белокрирката налагат сложна система от мерки за унищожаване или поне намаляване на плътността на вредителя по застрашените културни растения. Системата включва редовно обследване на закритите и откритите площи за установяване на вредителя и подаване на навремене сигнал за употреба на продукти за растителна защита, а също и биоагенти в интегрираните системи за борба. На обследване подлежат всички производствени фази: гъст разсад, пикиран разсад, млади растения, засадени на открито и пр. С напредването на вегетацията изборът на инсектициди налага внимателен подбор предвид указания карантинен срок на ПРЗ. В агроаптеките стопаните могат да потърсят инсектицидите: Абанто, Дека ЕК, Метеор, Моспилан 20 СП, PREV-GOLD / Прев-Голд и др.. За ограничаване на плътността на белокрилката подходящи биоагенти са: патогенната за вредителя гъбичка Aschersonia aleurodes, която заразява ларвите на насекомото. Оптимални условия за този биоагент са: около 24 С° при относителна влажност на въздуха под 90%. Гъбичката е светлолюбива. Паразит по ларвите е Encarsia formosa. Паразитираните ларви почерняват и загиват. Друг биоагент е хищната дървеница Macrolophus costalis, която се храни с яйцата и ларвите. В практиката вече навлизат и жълтите лепливи уловки.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
