Всички органични и минерални торове са в състояние да подобрят вкуса на зеленчуците, стига да бъдат вложени в подходящия етап от развитието на растенията. При това всеки зеленчук има своите предпочитания към определени химически елементи и микроелементи.
Ако при доматите вложим много органични и азотни торове, се формира слабо съцветие, а за сметка на това стъблата и листата направо избуяват. Затова с тези видове торове доматите се подхранват само в началото на лятото или пролетта.
През периода на цъфтеж на доматите се набляга на фосфорно-калиевите торове. Недостигът на фосфор се проявява под формата на червено-лилави петна, завиване на листата и по-бавно зреене на зеленчуците. Ако пък не достига калий, долните листа пожълтяват и загиват. За подобряване на състоянието се използва разтвор на 40 грама суперфосфат и 15 грама калиев сулфат в 10 литра вода. Също по време на цъфтеж растенията трябва да се пръскат срещу върхово гниене с калциева селитра, като лъжица от нея се разтваря в 10 литра вода.
При формирането на завръзи доматите трябва да се подхранят с магнезий и бор – тогава ще се родят много зеленчуци, които освен това ще натрупат и повече захари.
Чушките сенуждаят от подхранване с разтвор на 15-20 грама амониева селитра, 30-40 грама суперфосфат, 25-30 грама калиев сулфат и 50-70 грама комплексни (комбинирани) торове в 10 литра вода. Минералните торове обаче се редуват с подхранване с кравешки или птичи тор. Както и при доматите, срещу върховото гниене се пръска с калциева селитра.
Краставиците не обичат високото съдържание на соли в почвата, затова се подхранват често, на всеки 2 седмици, но в малки дози. Обикновено се ползват 30-40 грама комбиниран тор, разтворен в 10 литра вода. От органичните торове реагират добре на кравешкия и птичия тор. Ако обаче се влагат само органични торове, стават неподходящи за осоляване, което не е добре за корнишоните например.
Ако на краставиците не достига азот, върхът на зеленчуците се заостря, а при недостиг на калий придобиват крушовидна форма. Недостигът на микроелементи пък води до опадане на цветните пъпки и завръзите.
На патладжаните в края на пролетта е необходим азот, а когато започне цъфтежът, се подхранват с кибритена кутийка суперфосфат, разтворен в 10 литра вода. Добре действа на растенията мулчирането на почвата с прегорял оборски тор или компост – тогава зеленчуците горчат по-малко.
Зелето се нуждае най-много от подхранване с азот, тъй като благодарение на тях формира особено големи кочани. Ако обаче се престараем, ще се получат порести. За да предотвратим това е необходимо подхранването с органични и азотни торове да се редува с влагането на дървесна пепел. Подхранване се прави на всеки 2-3 седмици.
За да пораснат големи главите на цветното зеле и броколите, са необходими микроелементите бор, мед, манган и молибден. Особено ефективни са на етап 4-5 и 12-15 листа. Ако обаче прекалим с азотните торове, главите ще останат дребни или въобще няма да се формират.
