Начало » Хоби земеделие » Малката градина
18.08.2017 г.

Торене на зеленчукови култури

Торене на зеленчукови култури

Торенето на зеленчуковите култури е специфично за отделните видове, но зависи и от направлението на производството – ранно, средно ранно или късно, полско или оранжерийно.
- При култури с къс вегетационен период (репички, салати, спанак, засят през пролетта, чесън и лук за зелено) азотният тор се внася предсеитбено. Не се препоръчва да се подхранват, защото се удължава вегетационният период, влошава се качеството на кореноплодите на репичките, повишават нитрати в продукцията.
- Предсеитбено или след като поникнат бобовите (зелен фасул, зелен грах), се тори с азотния тор, за да стимулира развитието на кореновата система и на грудковите бактерии.
- При домати, пипер, патладжан, зеле, лук за глави, краставици - се препоръчва азотният тор да се внася през вегетацията на два или три пъти. Стимулира се образуването на завързи и наедряването на плодовете. Първото подхранване се извършва при първото окопаване, а втората доза - 20-25 дни. Ако се подхранва два пъти, нормата се разделя на две равни дози. При три подхранвания (средно ранни домати, пипер), с първото окопаване се дава по-голяма доза (около 40% от нормата), 20-25 дни след това още 40%, а в началото на август - 20%.
- Не бива да се подхранва с азот по-малко от 30 дни преди прибирането на зеленчуците, избегва се натрупването на излишък от нитрати.
Основният азотен тор, с който се торят зеленчуците, е амониевата селитра. Тя може да се използва на всички почви и при различни технологии за торене. Карбамидът е по-подходящ за предсеитбено внасяне или за торене преди разсаждането. Карбамидът трябва да се избягва за торене при карбонатни почви, където са възможни газообразни загуби. Подходящ за карбонатни почви е и амониевият сулфат.

Домати
За ранно полско производство

Примерните норми за торене са: азот - 20-26 кг/дка, 12-16 P205 и 10-15 кг/дка К20. Доматите добре реагират и на органично торене - 5-6 т/дка добре разложен оборски тор. Добър ефект се получава, ако се направи подхранване и през вегетацията с размит в поливната вода 1,5 до 2,0 т/дка оборски тор. То се редува с азотното подхранване в интервал от 10-15 дни. При органично торене с оборски тор минералните торове може да се намалят с 20-30%.
Оборският тор, фосфорният и калиевият тор се внасят при есенната обработка на почвата. Ако това е пропуснато, те следва да се внесат през ранна пролет, при първата обработка на почвата. Торовете се разпръскват равномерно по повърхността на почвата и своевременно се заорават. През вегетацията на растенията като подхранване се внася азот. Използва се амониева селитра. Азотният тор се внася обикновено на два или три пъти. Добър ефект се получава и от листното подхранване с листни торове. Извършват се обикновено 2 подхранвания през 15-20 дни. Първото подхранване се прави при цъфтежа на второто съцветие. Листното подхранване се редува с азотното през 7-10 дни. Третирането на растенията се извършва рано сутрин или късно след обяд, за да не се получат пригори. При облачно време се третира през целия ден.
В оранжерии - стъклени и полиетиленови
За кратък вегетационен срок доматите образуват голяма растителна маса, респективно и висок добив на единица площ. Извличат се значителни количества хранителни елементи от почвата.
Схемата на торене в орнжерии изглежда приблизително така : при основната обработка на почвата се тори с 8 - 10 т/дка оборски тор. При последователно ежегодно внасяне по 10 т или повече оборски тор, това може да се прави през година. С оборския тор се внасят 18 - 20 кг/дка З205 и 25-20 кг/дка К20. Азотът се внася като подхранване при обща норма за вегетацията 20-26 кг азот на декар. При всяко подхранване се торис по 6-8 кг азот. Првото се прави при първото окопаване (10-12 дни след разсаждането), а следващите (2-3 подхранвания) през вегетацията на растенията през 20 дни до прищипване (отстраняване) на растежния връх.
Подходящо е внасянето на 1-2 т/дка полуразложен оборски тор с поливната вода по време на вегетацията на растенията, известно в практиката като "шербетиране". Целесъбразно е то да се редува с подхранването с амониева селитра през седмица или 10-15 дни.
Листното подхранване с комплексни течни и суспензионни торове допълва минералното хранене на растенията от почвата. Листното подхранване се извършва като се редува с внасянето на амониева селитра през 7-10 дни сутрин, до 10 часа, когато въздушните температури са по-ниски. При облачно време растенията може да се подхранват през целия ден.

Пипер
Слабата усвояваща способност на кореновата система на пипера определя торенето като един от решаващите фактори за високи добиви и качествени плодове. Интензивното образуване на вегетативна маса се осъществява след завързването на плодовете. Поглъщането на азот, фосфор и калий от растенията е сравнително равномерно през периода на нарастването на плодовете до техническа зрелост. Нормално хранене на растенията може да се осигури чрез комбинирано органично и минерално торене. През есента при основната обработка на почвата се внасят по 3 до 5 т разложен оборски тор, 18—24 кг Р2О5 и 14 до 18 кг К2О на декар. Азотът (15 до 24 кг) се внася на няколко пъти, като преди разсаждането се тори с 6—8 кг N под формата на карбамид или амониева селитра, а останалото количество се използува за подхранване (2-3) във вид на амониева селитра. От прекомерно и едностранчиво азотно торене окапват завръзите, изкривяван се плодовете и се влошава качеството, повишава се и съдържанието на нитрати в плодовете.

Краставици
Краставиците се нуждаят от високи норми на торене с органични торове, които осигуряват равномерно освобождаване на хранителните вещества, а хумусните - стимулират развитието на кореновата система. Оборският тор се внася преди засаждането им по 8—10 т на декар при полско производство и по 20 т при оранжерийно. Фосфорните и калиевите торове се внасят по 14—18 кг Р2О5 и 10 -12 кг К2О на декар при основната обработка на почвата. Азотът се внася на два или три пъти през вегетацията по 12-16 кг/дка. Предсеитбено се тори с карбамид или амониева селитра, а по време на вегетацията - с амониева селитра.

Патладжан
Патладжанът се развива най-добре на леки по механичен състав почви, богати на лесно усвоими хранителни вещества, с неутрална или слабо кисела реакция. Развиват мощна надземна маса с едри плодове и слаба коренова система. При недостатъчно снабдяване с необходимите хранителни елементи растенията изостават в растежа и развитието, добивите са ниски, а плодовете - некачествени. Основното торене се извършва с 3 до 5 т оборски тор, 12—14 кг Р2О5 и 16—18 кг К2О на декар. Фосфорните и калиевите торове могат да се внасят и на два пъти - едната половина през есента заедно с оборския тор, а другата - напролет при обработката на почвата преди засаждането. Азотните торове се внасят на два пъти по 8—10 кг азот през пролетта преди разсаждането под формата на карбамид или амониева селитра и с по 5 - 6 кг азот на декар, през вегетацията 2—3 пъти с амониева селитра.

Моркови
Морковите не понасят директно торене с оборски тор, а след торене с оборски тор предшественици - краставици, домати, пипер, патладжан и други култури. През есента се тори с 8—10 кг P2O5, и 10—12 кг K2O на декар. Морковите усвояват най-голямо количество хранителни вещества през втората половина на вегетацията, когато нарастват кореноплодите. Затова осигуряването на достатъчно калий по цялата дълбочина на обработваемия слой на почвата и подхранването с нитратни азотни торове се отразяват положително върху добива. В зависимост от развитието през вегетацията растенията се подхранват един или два пъти (във фаза 3-и - 4-и и 6-и - 7-ми лист) с по 8 - 10 кг амониева селитра на декар. При по-слабо развитие първото подхранване може да се извърши с по-високи дози. Подхранването се съчетава с поливане и обработка на почвата. Морковите имат способността да натрупват нитрати, затова трябва строго да спазват предписаните дози и да не се прекалява с азотните торове!
Спанакът е с къс вегетационен период и слабо развита коренова система затова има повишени изисквания към хранителния режим. Когато се засява след култтури, които са обилно торени с оборски тор не се използавт органични торове. Минералните тореве се внасят при подготовката ка почвата за сеитба. Спанакът се тори с 1 -1,2 кг азот, 0,6 -0,8 кг P2O5 и 0,8 -1,2 кг K2O на 100 кв.м. При есенна сеитба за много ранно производство азотният тор трябва да се внася след презимуването на растенията.
Салатите и марулите се отглеждат предимно като ранни пролетни култури. Плитката коренова система и много бързият темп на растеж и развитие определят и високите им изисквания към хранителния режим. Растенията използуват по-добре азота от промишлените торове, отколкото от оборския тор. Преди засаждането се внася по 0,5 – 0,8 кг азот и 1,0 -1,4 кг P2O5 на 100 кв.м., а след прихващането растенията се подхранват с 1,0 -1,2 кг амониева селитра на 100 кв.м.
Лукът не понася високите концентрации, но изисква непрекъснато достатъчно хранителни вещества в почвата. Реагира добре добре на угнил оборски тор, внесен при основната обработка. При есенната обработка на почвата се тори с 1,0 до 1,5 кг P2O5 на 100 м2. Останалото количество фосфор (0,8-1,0 кг P2O5) се внася през пролетта преди засаждането с 0,5-0,6 кг азот на декар под формата на амониева селитра. По време на вегетацията се подхранва два пъти - при първото и второто окопаване, с по 0,5 – 0,6 кг азот на 100 кв.м. под формата па амониева селитра. При производството на лук за зелено особено значение има азотното торене.
Чесънът се отглежда след предшественици, торени с оборски тор. Не понася пряко торене с оборски тор и органични торове. Може да се използува по 4-5 т добре угнил оборски тор на декар, внесен през есента с основната обработка на почвата. По същото време се внасят и 0,8-1 кг P2O5 и 0,6-0,8 кг K2O на 100 м2. При подготовката на почвата за разсаждането рано напролет се тори с по 1 кг амониева селитра на 100 м2.
Зелето има високи изисквания към азота и калия. Когато фосфорът и калият не са в достатъчно количество, образуват се рехави зелки, които бързо се развалят при консервирането. При недостиг на азот издребняват и пожълтяват листата, формираната зелка остава малка, а недотигът на фосфор забавя свиването на зелките. Високи добиви и качествена продукция се получават само при пълно минерално торене, съчетано с органично. Торовите норми и сроковете на торене зависят от насоката на отглеждане на зелето. Зелето реагира много добре на торене с органични торове, при което се повишава ефективността на минералното торено. Оборският тор се внася по 500 - 600 кг на 100 кв.м. през есента, когато се отглежда ранно зеле. Едновременно с това се внася половината от фосфора (0,8-1,0 кг P2O5 на 100 кв.м.) под формата на суперфосфат и калият (0,6 – 0,8 кг K2O) под формата на калиев хлорид. Рано напролет при подготовката на почвата преди засаждането на разсада се внасят по 1,0 кг азот, 0,8 – 1,0 кг P2O5 и 0,4 – 0,6 кг K2O на 100 кв.м. По време па вегетацията се подхранва два пъти с по 0,5 – 0,6 кг азот на декар под формата на амониева селитра - преди първото окопаване и около 1 месец след разсаждането. При средно ранното и късното производство зелето не се тори с оборски тор, тъй като се засажда обикновенно след торени предшественици - ранни картофи, ранни домати н др. При подготовката на почвата се внасят 2,8 - 3,0 кг азот под формата на карбамид, 1,8 – 2,4 кг P2O5 и 1,0-1,2 кг K2O на 100 кв.м.. След разсаждането се подхранва два пъти с по 0,5 – 0,6 кг азот под формата на амониева селитра. Добри резултати се получават и при внасянето на оборски тор по време на вегетацията чрез шербетуване. Късното внасяне на азотните торове удължава вегетацията, забавя свиването на зелките и понижава качеството.
Цветното зеле има по-голяма нужда от азот в началните фази от развитието, а по време на образуването на главата изпитва силна нужда от калий. Тези особености определят и сроковете за торене с различните видове торове. Обикновено цветното зеле се отглежда като втора култура след предшественик. При подготовката на почвата през юли се внасят 300 - 400 кг добре разложен оборски тор, 0,5 – 0,6 кг азот, 0,8 – 1,0 кг P2O5 и 1,0-1,2 кг K2O на 100 кв.м. По време на вегетацията се подхранва два пъти с по 1,5 – 2,0 кг амониева селитра на 100 кв.м.. Когато преди разсаждането не е внесен оборски тор, количеството на азотния и калиевия тор се удвоява.
Репите и репичките не понасят високи концентрации на хранителни вещества в почвата. Особено неблагоприятно им се отразяват големите количества азот. Най-подходящо е да се отглеждат след добре наторени с оборски тор предшественици. Не понасят и торене с пресен оборски тор. Може да се внесе по 200 - 300 кг напълно разложен оборски тор на 100 кв.м. преди основната обработка през есента или при подготовката на почвата за сеитба рано напролет. Минералното торене в умерени дози повишава добива и подобрява качеството на кореноплодите. Торенето с азот задържа образуването на цветоносни стъбла, но излишъкът предизвиква появата на шупли в кореноплодите. Влошава качеството и устойчивостта им на болести, предизвикващи загниването им. При подготовката на мястото за сеитба се. внасят по 600—800 г P2O5 на 100 м2 под формата на суперфосфат и 400—600 г азот на 100 м2 като амониева селитра. При нужда ряпата се подхранва еднократно с 0,8 - 1 кг амониева селитра на 100 м2.
Салатното цвекло има високи изисквания към храненето. Кореновата му система е слабо развита. Младите растения се нуждаят от хранителни вещества в достъпна форма. През есента се внасят по 400 - 500 кг разложен оборски тор, съчетано с минерално торене преди сеитбата и по време на вегетацията. Преди сеитбата се тори с 1,5— 2,5 кг амониева селитра на 100 м2. Растенията се подхранват два пъти - във фаза 3-ти - 4-ти лист и интензивното нарастване на кореноплода с 2 - З кг азот на 100 м2 под формата на амониева селитра.
Тиквите, дините и пъпешите
Тиквовите култури са с добре развита коренова система, основната маса от която е разположена на 40-50 см дълбочина. Това определя и дълбочината на внасяне на торовете. И трите култури реагират положително на торене с оборски тор. Най-отзивчиви на органично торене са тиквите. През есента площите, определени за отглеждане на тикви (може и тиквички), се наторяват с 10-12 т угнил тор, а за дините и пъпешите - с по 8-10 т на декар. Фосфорните (6-8 кг P2O5 на декар) и калиевите (4-6 кг K2O на декар) торове се внасят заедно с оборския тор. По време на вегетацията растенията се подхранват двукратно с по 10—15 кг амониева селитра на декар, съчетано с окопаване и поливане. Първото подхранване се извършва във фаза 3-ти - 4-ти лист, а второто - около 2 седмици по-късно. При първото подхранване азотният тор се разхвърля около гнездата, а при второто - на известно разстояние. Добри резултати се получават при шербетуване с полуразложен оборски тор.

Фасулът, грахът и баклата използуват добре хранителните вещества, внесени с оборския тор, срещу предшественика. Грахът и баклата се засяват рано, поради което усвояването на хранителните елементи при по-ниски температури се затормозва. Това важи особено силно за фосфора. След добре торен предшественик фасулът не се тори с азотни торове. На кисели почви и трите бобови култури страдат от недостиг на молибден, което силно понижава добивите. Препоръчва се почвено торене с по 50 г натриев молибдат на декар, предпосевио третиране на семената с 5 г натриев молибдат иа 1 кг или двукратно листно подхранване с 0,1% амониев молибдат - в началото па развитието и предцъфтежно. Молибденовото торене повишава както добива на зелени бобове, така и съдържанието иа белтъчни вещества в зърната.
Картофите се отглеждат предимно на леки глинесто - песъчливи почви. Основно изискване за получаване на високи добиви е предварителното внасяне в почвата на оборски тор. На по-бедни, леки почви се внасят през есента по 3—5 т разложен оборски тор на декар, а на по-богати почви с тежък механичен състав от 2 до 3 т на декар. Заедно с оборския тор се внасят и по 8-10 кг P2O5 на декар под формата на суперфосфат и 10-12 кг K2O на декар под формата на калиев сулфат (да се избягва калиев хлорид!). Оборският тор (само добре разложен) може да се внася рано напролет преди засаждането на клубените или локално в браздите по време на засаждането. Торенето с пресен или полуразложен оборски тор през пролетта потиска развитието на растенията, понижава добивите и влияе отрицателно върху качеството на клубените. Понижава се скорбялата в клубените и се влошава техният вкус. Локалното внасяне на торовете по време на разсаждането на клубените дава по-добри резултати от разпръснатото. С първото окопаване, може да се подхранва с 4-6 кг азот на декар под формата на амониева селитра.

Торене на зеленчукови култури
18421

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Единадесет пъти е нарастнал износа на бобови зеленчуци
Внос и износ на плодове и зеленчуци в и от страната
По-висок добив от маслодаен слънчоглед и царевица за зърно
Модерните технологии в Международния технически панаир
Гювеч по карнобатски
Цени на замразено и охладено пиле в магазинната мрежа
Цени на яйца в страната
Свързани материали
Виж
Закопавайте веществата под повърхността на почвата
През есента дайте на овощните фосфор и калий
От август нататък доматите се нуждаят само от азот
Практика
Млади тиквички до замръзване
Кои фактори подпомагат узряването на доматите в края на сезоа
Да помогнем за узряването на доматите
В помощ на фермера
Кога карфиолът формира качествени глави
Важно за фермера
Вкусът на ябълките зависи много от подхранването
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам