Начало » Хоби земеделие » Малката градина
18.08.2017 г.

Торене на зеленчукови култури

Торене на зеленчукови култури

Торенето на зеленчуковите култури е специфично за отделните видове, но зависи и от направлението на производството – ранно, средно ранно или късно, полско или оранжерийно.
- При култури с къс вегетационен период (репички, салати, спанак, засят през пролетта, чесън и лук за зелено) азотният тор се внася предсеитбено. Не се препоръчва да се подхранват, защото се удължава вегетационният период, влошава се качеството на кореноплодите на репичките, повишават нитрати в продукцията.
- Предсеитбено или след като поникнат бобовите (зелен фасул, зелен грах), се тори с азотния тор, за да стимулира развитието на кореновата система и на грудковите бактерии.
- При домати, пипер, патладжан, зеле, лук за глави, краставици - се препоръчва азотният тор да се внася през вегетацията на два или три пъти. Стимулира се образуването на завързи и наедряването на плодовете. Първото подхранване се извършва при първото окопаване, а втората доза - 20-25 дни. Ако се подхранва два пъти, нормата се разделя на две равни дози. При три подхранвания (средно ранни домати, пипер), с първото окопаване се дава по-голяма доза (около 40% от нормата), 20-25 дни след това още 40%, а в началото на август - 20%.
- Не бива да се подхранва с азот по-малко от 30 дни преди прибирането на зеленчуците, избегва се натрупването на излишък от нитрати.
Основният азотен тор, с който се торят зеленчуците, е амониевата селитра. Тя може да се използва на всички почви и при различни технологии за торене. Карбамидът е по-подходящ за предсеитбено внасяне или за торене преди разсаждането. Карбамидът трябва да се избягва за торене при карбонатни почви, където са възможни газообразни загуби. Подходящ за карбонатни почви е и амониевият сулфат.

Домати
За ранно полско производство

Примерните норми за торене са: азот - 20-26 кг/дка, 12-16 P205 и 10-15 кг/дка К20. Доматите добре реагират и на органично торене - 5-6 т/дка добре разложен оборски тор. Добър ефект се получава, ако се направи подхранване и през вегетацията с размит в поливната вода 1,5 до 2,0 т/дка оборски тор. То се редува с азотното подхранване в интервал от 10-15 дни. При органично торене с оборски тор минералните торове може да се намалят с 20-30%.
Оборският тор, фосфорният и калиевият тор се внасят при есенната обработка на почвата. Ако това е пропуснато, те следва да се внесат през ранна пролет, при първата обработка на почвата. Торовете се разпръскват равномерно по повърхността на почвата и своевременно се заорават. През вегетацията на растенията като подхранване се внася азот. Използва се амониева селитра. Азотният тор се внася обикновено на два или три пъти. Добър ефект се получава и от листното подхранване с листни торове. Извършват се обикновено 2 подхранвания през 15-20 дни. Първото подхранване се прави при цъфтежа на второто съцветие. Листното подхранване се редува с азотното през 7-10 дни. Третирането на растенията се извършва рано сутрин или късно след обяд, за да не се получат пригори. При облачно време се третира през целия ден.
В оранжерии - стъклени и полиетиленови
За кратък вегетационен срок доматите образуват голяма растителна маса, респективно и висок добив на единица площ. Извличат се значителни количества хранителни елементи от почвата.
Схемата на торене в орнжерии изглежда приблизително така : при основната обработка на почвата се тори с 8 - 10 т/дка оборски тор. При последователно ежегодно внасяне по 10 т или повече оборски тор, това може да се прави през година. С оборския тор се внасят 18 - 20 кг/дка З205 и 25-20 кг/дка К20. Азотът се внася като подхранване при обща норма за вегетацията 20-26 кг азот на декар. При всяко подхранване се торис по 6-8 кг азот. Првото се прави при първото окопаване (10-12 дни след разсаждането), а следващите (2-3 подхранвания) през вегетацията на растенията през 20 дни до прищипване (отстраняване) на растежния връх.
Подходящо е внасянето на 1-2 т/дка полуразложен оборски тор с поливната вода по време на вегетацията на растенията, известно в практиката като "шербетиране". Целесъбразно е то да се редува с подхранването с амониева селитра през седмица или 10-15 дни.
Листното подхранване с комплексни течни и суспензионни торове допълва минералното хранене на растенията от почвата. Листното подхранване се извършва като се редува с внасянето на амониева селитра през 7-10 дни сутрин, до 10 часа, когато въздушните температури са по-ниски. При облачно време растенията може да се подхранват през целия ден.

Пипер
Слабата усвояваща способност на кореновата система на пипера определя торенето като един от решаващите фактори за високи добиви и качествени плодове. Интензивното образуване на вегетативна маса се осъществява след завързването на плодовете. Поглъщането на азот, фосфор и калий от растенията е сравнително равномерно през периода на нарастването на плодовете до техническа зрелост. Нормално хранене на растенията може да се осигури чрез комбинирано органично и минерално торене. През есента при основната обработка на почвата се внасят по 3 до 5 т разложен оборски тор, 18—24 кг Р2О5 и 14 до 18 кг К2О на декар. Азотът (15 до 24 кг) се внася на няколко пъти, като преди разсаждането се тори с 6—8 кг N под формата на карбамид или амониева селитра, а останалото количество се използува за подхранване (2-3) във вид на амониева селитра. От прекомерно и едностранчиво азотно торене окапват завръзите, изкривяван се плодовете и се влошава качеството, повишава се и съдържанието на нитрати в плодовете.

Краставици
Краставиците се нуждаят от високи норми на торене с органични торове, които осигуряват равномерно освобождаване на хранителните вещества, а хумусните - стимулират развитието на кореновата система. Оборският тор се внася преди засаждането им по 8—10 т на декар при полско производство и по 20 т при оранжерийно. Фосфорните и калиевите торове се внасят по 14—18 кг Р2О5 и 10 -12 кг К2О на декар при основната обработка на почвата. Азотът се внася на два или три пъти през вегетацията по 12-16 кг/дка. Предсеитбено се тори с карбамид или амониева селитра, а по време на вегетацията - с амониева селитра.

Патладжан
Патладжанът се развива най-добре на леки по механичен състав почви, богати на лесно усвоими хранителни вещества, с неутрална или слабо кисела реакция. Развиват мощна надземна маса с едри плодове и слаба коренова система. При недостатъчно снабдяване с необходимите хранителни елементи растенията изостават в растежа и развитието, добивите са ниски, а плодовете - некачествени. Основното торене се извършва с 3 до 5 т оборски тор, 12—14 кг Р2О5 и 16—18 кг К2О на декар. Фосфорните и калиевите торове могат да се внасят и на два пъти - едната половина през есента заедно с оборския тор, а другата - напролет при обработката на почвата преди засаждането. Азотните торове се внасят на два пъти по 8—10 кг азот през пролетта преди разсаждането под формата на карбамид или амониева селитра и с по 5 - 6 кг азот на декар, през вегетацията 2—3 пъти с амониева селитра.

Моркови
Морковите не понасят директно торене с оборски тор, а след торене с оборски тор предшественици - краставици, домати, пипер, патладжан и други култури. През есента се тори с 8—10 кг P2O5, и 10—12 кг K2O на декар. Морковите усвояват най-голямо количество хранителни вещества през втората половина на вегетацията, когато нарастват кореноплодите. Затова осигуряването на достатъчно калий по цялата дълбочина на обработваемия слой на почвата и подхранването с нитратни азотни торове се отразяват положително върху добива. В зависимост от развитието през вегетацията растенията се подхранват един или два пъти (във фаза 3-и - 4-и и 6-и - 7-ми лист) с по 8 - 10 кг амониева селитра на декар. При по-слабо развитие първото подхранване може да се извърши с по-високи дози. Подхранването се съчетава с поливане и обработка на почвата. Морковите имат способността да натрупват нитрати, затова трябва строго да спазват предписаните дози и да не се прекалява с азотните торове!
Спанакът е с къс вегетационен период и слабо развита коренова система затова има повишени изисквания към хранителния режим. Когато се засява след култтури, които са обилно торени с оборски тор не се използавт органични торове. Минералните тореве се внасят при подготовката ка почвата за сеитба. Спанакът се тори с 1 -1,2 кг азот, 0,6 -0,8 кг P2O5 и 0,8 -1,2 кг K2O на 100 кв.м. При есенна сеитба за много ранно производство азотният тор трябва да се внася след презимуването на растенията.
Салатите и марулите се отглеждат предимно като ранни пролетни култури. Плитката коренова система и много бързият темп на растеж и развитие определят и високите им изисквания към хранителния режим. Растенията използуват по-добре азота от промишлените торове, отколкото от оборския тор. Преди засаждането се внася по 0,5 – 0,8 кг азот и 1,0 -1,4 кг P2O5 на 100 кв.м., а след прихващането растенията се подхранват с 1,0 -1,2 кг амониева селитра на 100 кв.м.
Лукът не понася високите концентрации, но изисква непрекъснато достатъчно хранителни вещества в почвата. Реагира добре добре на угнил оборски тор, внесен при основната обработка. При есенната обработка на почвата се тори с 1,0 до 1,5 кг P2O5 на 100 м2. Останалото количество фосфор (0,8-1,0 кг P2O5) се внася през пролетта преди засаждането с 0,5-0,6 кг азот на декар под формата на амониева селитра. По време на вегетацията се подхранва два пъти - при първото и второто окопаване, с по 0,5 – 0,6 кг азот на 100 кв.м. под формата па амониева селитра. При производството на лук за зелено особено значение има азотното торене.
Чесънът се отглежда след предшественици, торени с оборски тор. Не понася пряко торене с оборски тор и органични торове. Може да се използува по 4-5 т добре угнил оборски тор на декар, внесен през есента с основната обработка на почвата. По същото време се внасят и 0,8-1 кг P2O5 и 0,6-0,8 кг K2O на 100 м2. При подготовката на почвата за разсаждането рано напролет се тори с по 1 кг амониева селитра на 100 м2.
Зелето има високи изисквания към азота и калия. Когато фосфорът и калият не са в достатъчно количество, образуват се рехави зелки, които бързо се развалят при консервирането. При недостиг на азот издребняват и пожълтяват листата, формираната зелка остава малка, а недотигът на фосфор забавя свиването на зелките. Високи добиви и качествена продукция се получават само при пълно минерално торене, съчетано с органично. Торовите норми и сроковете на торене зависят от насоката на отглеждане на зелето. Зелето реагира много добре на торене с органични торове, при което се повишава ефективността на минералното торено. Оборският тор се внася по 500 - 600 кг на 100 кв.м. през есента, когато се отглежда ранно зеле. Едновременно с това се внася половината от фосфора (0,8-1,0 кг P2O5 на 100 кв.м.) под формата на суперфосфат и калият (0,6 – 0,8 кг K2O) под формата на калиев хлорид. Рано напролет при подготовката на почвата преди засаждането на разсада се внасят по 1,0 кг азот, 0,8 – 1,0 кг P2O5 и 0,4 – 0,6 кг K2O на 100 кв.м. По време па вегетацията се подхранва два пъти с по 0,5 – 0,6 кг азот на декар под формата на амониева селитра - преди първото окопаване и около 1 месец след разсаждането. При средно ранното и късното производство зелето не се тори с оборски тор, тъй като се засажда обикновенно след торени предшественици - ранни картофи, ранни домати н др. При подготовката на почвата се внасят 2,8 - 3,0 кг азот под формата на карбамид, 1,8 – 2,4 кг P2O5 и 1,0-1,2 кг K2O на 100 кв.м.. След разсаждането се подхранва два пъти с по 0,5 – 0,6 кг азот под формата на амониева селитра. Добри резултати се получават и при внасянето на оборски тор по време на вегетацията чрез шербетуване. Късното внасяне на азотните торове удължава вегетацията, забавя свиването на зелките и понижава качеството.
Цветното зеле има по-голяма нужда от азот в началните фази от развитието, а по време на образуването на главата изпитва силна нужда от калий. Тези особености определят и сроковете за торене с различните видове торове. Обикновено цветното зеле се отглежда като втора култура след предшественик. При подготовката на почвата през юли се внасят 300 - 400 кг добре разложен оборски тор, 0,5 – 0,6 кг азот, 0,8 – 1,0 кг P2O5 и 1,0-1,2 кг K2O на 100 кв.м. По време на вегетацията се подхранва два пъти с по 1,5 – 2,0 кг амониева селитра на 100 кв.м.. Когато преди разсаждането не е внесен оборски тор, количеството на азотния и калиевия тор се удвоява.
Репите и репичките не понасят високи концентрации на хранителни вещества в почвата. Особено неблагоприятно им се отразяват големите количества азот. Най-подходящо е да се отглеждат след добре наторени с оборски тор предшественици. Не понасят и торене с пресен оборски тор. Може да се внесе по 200 - 300 кг напълно разложен оборски тор на 100 кв.м. преди основната обработка през есента или при подготовката на почвата за сеитба рано напролет. Минералното торене в умерени дози повишава добива и подобрява качеството на кореноплодите. Торенето с азот задържа образуването на цветоносни стъбла, но излишъкът предизвиква появата на шупли в кореноплодите. Влошава качеството и устойчивостта им на болести, предизвикващи загниването им. При подготовката на мястото за сеитба се. внасят по 600—800 г P2O5 на 100 м2 под формата на суперфосфат и 400—600 г азот на 100 м2 като амониева селитра. При нужда ряпата се подхранва еднократно с 0,8 - 1 кг амониева селитра на 100 м2.
Салатното цвекло има високи изисквания към храненето. Кореновата му система е слабо развита. Младите растения се нуждаят от хранителни вещества в достъпна форма. През есента се внасят по 400 - 500 кг разложен оборски тор, съчетано с минерално торене преди сеитбата и по време на вегетацията. Преди сеитбата се тори с 1,5— 2,5 кг амониева селитра на 100 м2. Растенията се подхранват два пъти - във фаза 3-ти - 4-ти лист и интензивното нарастване на кореноплода с 2 - З кг азот на 100 м2 под формата на амониева селитра.
Тиквите, дините и пъпешите
Тиквовите култури са с добре развита коренова система, основната маса от която е разположена на 40-50 см дълбочина. Това определя и дълбочината на внасяне на торовете. И трите култури реагират положително на торене с оборски тор. Най-отзивчиви на органично торене са тиквите. През есента площите, определени за отглеждане на тикви (може и тиквички), се наторяват с 10-12 т угнил тор, а за дините и пъпешите - с по 8-10 т на декар. Фосфорните (6-8 кг P2O5 на декар) и калиевите (4-6 кг K2O на декар) торове се внасят заедно с оборския тор. По време на вегетацията растенията се подхранват двукратно с по 10—15 кг амониева селитра на декар, съчетано с окопаване и поливане. Първото подхранване се извършва във фаза 3-ти - 4-ти лист, а второто - около 2 седмици по-късно. При първото подхранване азотният тор се разхвърля около гнездата, а при второто - на известно разстояние. Добри резултати се получават при шербетуване с полуразложен оборски тор.

Фасулът, грахът и баклата използуват добре хранителните вещества, внесени с оборския тор, срещу предшественика. Грахът и баклата се засяват рано, поради което усвояването на хранителните елементи при по-ниски температури се затормозва. Това важи особено силно за фосфора. След добре торен предшественик фасулът не се тори с азотни торове. На кисели почви и трите бобови култури страдат от недостиг на молибден, което силно понижава добивите. Препоръчва се почвено торене с по 50 г натриев молибдат на декар, предпосевио третиране на семената с 5 г натриев молибдат иа 1 кг или двукратно листно подхранване с 0,1% амониев молибдат - в началото па развитието и предцъфтежно. Молибденовото торене повишава както добива на зелени бобове, така и съдържанието иа белтъчни вещества в зърната.
Картофите се отглеждат предимно на леки глинесто - песъчливи почви. Основно изискване за получаване на високи добиви е предварителното внасяне в почвата на оборски тор. На по-бедни, леки почви се внасят през есента по 3—5 т разложен оборски тор на декар, а на по-богати почви с тежък механичен състав от 2 до 3 т на декар. Заедно с оборския тор се внасят и по 8-10 кг P2O5 на декар под формата на суперфосфат и 10-12 кг K2O на декар под формата на калиев сулфат (да се избягва калиев хлорид!). Оборският тор (само добре разложен) може да се внася рано напролет преди засаждането на клубените или локално в браздите по време на засаждането. Торенето с пресен или полуразложен оборски тор през пролетта потиска развитието на растенията, понижава добивите и влияе отрицателно върху качеството на клубените. Понижава се скорбялата в клубените и се влошава техният вкус. Локалното внасяне на торовете по време на разсаждането на клубените дава по-добри резултати от разпръснатото. С първото окопаване, може да се подхранва с 4-6 кг азот на декар под формата на амониева селитра.

Торене на зеленчукови култури
21952

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Семинар за стопанисване на кестеновите гори се проведе в Благоевград
Президентът Румен Радев ще ръководи българската делегацията за участие в Конференцията по климата в Катовице
Правителството доплати 4 374 000 лв. за противоградови ракети
България ще участва за 30-ти път с национален щанд на изложението „Зелена седмица Берлин 2019“
Решения на Министерския съвет
По 40 лева коледни бонуси за пенсионерите
Пресаждане на флокс паникулата – защо и кога
Свързани материали
Виж
Закопавайте веществата под повърхността на почвата
През есента дайте на овощните фосфор и калий
От август нататък доматите се нуждаят само от азот
Практика
Млади тиквички до замръзване
Кои фактори подпомагат узряването на доматите в края на сезоа
Да помогнем за узряването на доматите
В помощ на фермера
Кога карфиолът формира качествени глави
Важно за фермера
Вкусът на ябълките зависи много от подхранването
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам