Торене на зеленчуковите култури

Според биологията на зеленчуците, те за кратко време развиват мощна вегетативна и репродуктивна система, извличайки за целта от почвата огромни количества хранителни вещества. Ако тези вещества не се възстановяват, то почвата системно ще обеднява, а оттам и добивите от зеленчуци прогресивно ще намаляват. Възстановяването на извлечените хранителни вещества от почвата става именно чрез торенето.
При зеленчукопроизводството има няколко вида торене, според сроковете на внасяне на торовете – основно, предсеитбено и подхранване по време на вегетацията.

Основното торене обикновено се извършва непосредствено преди дълбоката оран, като торовете се заравят на нейната дълбочина. С него се внасят слабо подвижните торове, които се задържат в почвата и не се измиват. Такива са органичните, фосфорните и калиевите торове.
Предсеитбеното торене се извършва по време на сеитбата и засаждането на културите. Внасят се част от азотните торове и фосфорните и калиеви торове, ако не са внесени с основното торене.
Подхранването може да бъде почвено или листно с цел да се снабдят растенията с хранителни вещества през отделните фази на развитието им. Торовете се внасят разпръснато, редово, лентово или гнездово на различна дълбочина в зависимост от културата, за която са предназначени. Най-често 2/3 от годишната норма на фосфорните и калиевите торове (или при калиевите цялата норма), се внасят с основната обработка на почвата през есента, а останалата част през пролетта при предсеитбената подготовка на площта. Азотните торове като бързо действащи се прилагат предимно предсеитбено, като се внася половината от годишната торна норма, а останалата за подхранване по време на вегетацията. Зеленчуците с къс вегетационен период (ранни картофи, ранно зеле, ранни краставици, салати, репички и др.) се подхранват еднократно, а тези с дълъг вегетационен период (домати, пипер, патладжан и др.) – двукратно. След подхранването културите задължително се окопават.
Най-добре е торенето на различните зеленчукови култури да е съобразено със запасеността на почвата с хранителни вещества. Това се постига чрез лабораторен анализ на почвата. Ако това не е направено, торовете се внасят ориентировъчно въз основа на примерни норми за отделните видове зеленчуци, които трябва да познава всеки добър градинар.
Ефективността на торовете зависи и от климатичните условия в дадения район – температура и влажност на въздуха, светлина, слънчево греене, валежи и други. Те влияят значително върху степента на усвояване на хранителните вещества от зеленчуковите култури.
Степента на развитие на кореновата система на зеленчуците определя снабдяването на растенията с необходимите им хранителни елементи. Тя се влияе от състоянието и структурата на почвата – образуване на почвена кора, преовлажняване или уплътняване на почвата.
Торната норма при отглеждане на зеленчуците зависи и от предшествениците. При добри предшественици нормата на торене може да се намали с около 20 %, а при неподходящи се увеличава до 30 %. При напояване нормата може да се увеличи до 2 пъти в сравнение с отглеждане при неполивни условия.
Всички органични и минерални торове трябва да се внасят на подходяща дълбочина чрез съответна обработка на почвата. По-дълбоко трябва да се внасят фосфорните и калиевите торове, а по-плитко азотните и органичните торове. По този начин загубите от хранителни вещества са минимални, а елементите, съдържащи се в тях по-лесно усвоими от корените на растенията.
При неправилно торене, използване на високи норми на торене, несъобразени с изискванията на отделните зеленчукови култури, ефектът от торенето се намалява, а може да има и отрицателни последици – замърсяване на околната среда и застрашаване на човешкото здраве. Ето защо основно правило на зеленчукопроизводителите е да са запознати с научните норми за торене при отделните видове зеленчуци и стриктно да ги спазват в практиката, за да получават желаните резултати при торенето.