Точно преди пет години, в началото на ковид пандемията, когато светът се затвори, а продоволствената сигурност излезе на преден план в политиките на всички държави, в интервю за Синор.бг тогавашният председател на Съюза на градинарите Марияна Милтенова все още имаше очаквания за преодоляване на кризите в селското ни стопанство, така че най-уязвимите сектори като плодове, зеленчуци и животновъдство да стопират спадовете в производството.
Още тогава тя предупреди, че е „назрял моментът за рестарт на заетостта в земеделието“, очаквайки през стратегическите планове на държавите членки в Европейския съюз, които по онова време все още бяха в идеен проект, земеделските стопанства да бъдат подкрепени чрез така нареченета „субсидирана заетост“. И припомни, че при обсъждането на новите мерки по бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), „колегите от Румъния ни казаха, че в следващия период една част от субсидиите в производството на плодове и зеленчуци ще се дават като директни плащания, а другата – за субсидирана заетост”. Тогава Милтенова смяташе, че този вид субсидии са добър вариант родните земеделци да успеят да дават онези големи заплати в сектора подобно на фермерите от Западна Европа. Защото с помощите за заетостта стопаните ще се доближат до колегите си в Западна Европа, а и повечето бизнесмени няма да стигат до фалити. Защото секторът трябва да произвежда храната в България.
Предупрежденията на Милтенова преди пет години
Нищо от тези искания на бизнеса обаче не бяха защитени от родната администрация и при обсъждането на българския Стратегически план страната ни темата „субсидирана заетост“ си остана една фикция. Тежките последици от липсите на добри политики в полза на вече оредяващия български бизнес обаче са налице. И пет години по-късно, освен че фалират малките стопанства, вече говорим за ликвидации и на средно големите бизнеси, които имат 20 и повече годишна история. Сред тях е и стопанството на Марияна Милтенова, която днес е изправена пред сериозна дилема дали да не разпродава бизнеса си.
Преди дни се срещнахме с вече бившата председателка на Съюза на градинарите, която откровено заяви, че, откакто се занимава с производството на плодове и зеленчуци, определя 2025 година като „най-тежката за сектора“.
Ще припомним, че в стопанството й се отглеждат череши върху 130 декара, а върху още 30 декара има и лозя за производство на вино. Тази година обаче само при черешите загубите са почти 99 процента, да не говорим за изсъхналите от сушата дървета и ред други негативни резултати, които са на път да ги откажат от градинарството, в което са инвестирани немалко средства през последните десетилетия. За ликвидации на бизнеса от години говорят и много други нейни колеги. Затова при скорошното посещение на еворпейския комисар по земеделие развитие на селските райони Кристоф Хансен в България тя е присъствала на срещата в София и отново е задала важни въпроси, които лично Хансен искаше да чуе директно от бизнеса.
„Припомних на еврокомисаря, че, когато през 2007 година България влезе в ЕС, за разлика от 17-те стари държави-членки, които получават основното си подпомагане на стопанство, не на хектар, при нас бяха въведени директните плащания, а те се оказаха неправилната формула за сектора на плодовете и зеленчуците. От тази дата досега нашият бранш върви към унищожаване, затова помолих еврокомисаря Хансен в европрограмите да бъде разрешена субсидираната заетост за земеделците, така че да вдигнем заплатите и да успеем да задържим и малкото наети на трудови договори“, посочи Милтенова.
Освен проблема с работната ръка за сектора е жизнено необходимо браншът да има достъп и до напояване, защото според Милтенова именно заради пречките, срещани от градинарите в комуникацията си с администрацията, фалитите в сектора не са от вчера и са масови при отглеждането на зеленчуците и плодовете.
„Ако ме питате коя е основната причина нашето стопанство да тръгне назад, това е липсата на вода за напояване“, посочи Милтенова. И припомни първите години, когато са инвестирали в изграждането на градините през 2010 година. „При кандидатстването за подпомагане тогава ни казаха, че много скоро се чакал докладът на Световната банка, за да се направи стратегията. Не само ние, но и други колеги инвестирахме в нови насаждения, защото вярвахме, че съоръженията ще бъдат възстановени. Това обаче се оказа нашата най-голяма грешка – защото направихме градини без напояване“, е изводът, който Милтенова прави днес.
Втората им голяма грешка е допусната малко по-късно, когато държавата започна да прилага подпомагането за напояване по Програмата за развитие на селските райони. „Решихме да приложим опита на много европейски държави за монтиране на големи резервоари за вода в градините. Навсякъде в ЕС – Холандия, Сърбия, Македония и др., тези съоръжения масово се използват от фермерите за напоявани – от единия баир до другия има резервоари. Затова направихме проект с идеята най-после да се спасим от засушаването, защото малкото язовирче, което по-рано през лятото ни спасяваше и откъдето черпехме вода, започна да пресъхва“, обясни Милтенова. Каква била почудата им, когато са установили, че „в критериите за оценка на тези проекти приоритетно се подпомагат така строително-монтажните работи (СМР) само за изграждане на силозите за зърно, но не се признават за СМР строителството на резервоарите за вода“. И те като градинари не са получили приоритетни точки, в резултат на което проектът им бил отхвърлен. „Осъдихме фонд „Земеделие“ и спечелихме делото, но въпреки това не бяхме одобрени и не можахме да монтираме така необходимите ни резервоари, за да спасим насажденията в настъпващите горещини“, разказва печалната история на фирмата си Милтенова. И риторично задава въпроса как може, когато са ходели на обмяна на опит в САЩ да наблюдават как с напоителни канали водата в Калифорния се транспортира на хиляда километра разстояние, а у нас всичко да се съсипва, а крайните потърпевши винаги да са земеделците.
А ние като потребители на плодове и зеленчуци, които сме на път да забравим вкуса на българските родните череши, домати или пипер, се питаме защо паметта на администрацията е толкова къса, че вечно забравя как преди 10 и повече години браншовите организации в агросектора са давали предложения за собственото си спасение. И защо днес се бият в гърдите, че видите ли ремонтирали за три години 20 канала от „Напоителни системи“, които трябваше да бъдат рехабилитирани още преди 20 години. И защо преди 10 години, когато Милтенова е сигнализирала за проблема с работната ръка, властите останаха глухи. А днес всички сектори внасят работници от Индия, бившите съветски азиатски републики и откъде ли още не. Само че, тези хора имат езикови бариери и трудно се справят професионално с дейности, упражнявани във всяко българско село преди 40 и повече години от наследниците за тогавашните земеделци, които пълнят редиците на българската емиграция в Европа.
