Растенията обичат естествени торове

Колкото и да е богата почвата на хумус, растенията извличат от нея всяка година необходимите им хранителни вещества, които трябва да се възстановят за следващите култури. От органичните торове (оборски тор, компост, торф, зелено торене) най-използван е оборският тор. Той съдържа най-важните хранителни елементи за растенията - азот, фосфор, калий и калций. Съдържанието им не е строго определено, защото влияят много фактори - храната на животните, възрастта, видът и количеството на постелята. Най-богат на хранителни вещества е овчият тор, следван от конския, говеждия и свинския.
Едната част от оборският тор се усвояват веднага, а другата се използва след минерализирането й в почвата. Това е бавнодействащ тор, силата му продължава 4-5 години. В леките проветриви почви се разлага по-бързо. Подобрява почвената структура, а също и водните, въздушните, хранителните и топлинните условия. Има по-голям ефект от минералните торове, защото служи за храна на редица микроорганизми, които без него атакуват самите минерални торове. При по-нататъшното си разлагане оборският тор увеличава съдържанието на въглероден двуокис в почвата и в приземния атмосферен въздух. Въглеродният двуокис в приземния въздух усилва фотосинтезата на растенията и по този начин увеличава добивите.
Течният оборски тор е бързодействащ азотно-калиев тор. Използва се след предварително разреждане с вода според гъстотата му в съотношение 1:1-4. Птичият тор съдържа около 3 пъти повече азот и калий и около 4 пъти повече фосфор, отколкото обикновения смесен оборски тор. Добре е да се използва предимно за подхранване, преди първото окопаване.