Точно в сезона на разсаждането на зеленчуците е важно да си припомним как и в какви дози да се наторява пиперът, което ще ви позволи да отгледате добра реколта. Тъй като фосфатът и калият се влагат в почвата още през есента с дълбоката оран, то сега ще говорим основно за азотните торове, защото те се влагат именно при разсаждането на чушките през пролетта.
Според експерти повсеместно при азота се наблюдава едно негативно явление, свързано с превишаване на нормите на торене, което не е от полза за растенията. Затова експертите съветват да сте внимателни при дозирането.
Преторяването на пипера с азот лесно може да се различи, защото листата стават по-големи, растенията – по-мощни, но пък цветовете окапват, в резултат на което някои от корените изобщо не връзват.
Според технологичните норми за един декар пипер са нужни средно по 16-17 кг азот, което прави около 45-50 кг амониева селитра. Тези количества не се впръскват наведнъж, а се внасят на 3-4 пъти, като се разпределят по равно. Първата порция от 10-12 кг тор се внася в почвата до 10 десет дни преди разсаждането на пипера.
Второто торене става при първото окопаване на растенията, а третото – около 20-25 дни след второто. По този начин пиперът усвоява постепенно необходимия му азот.
Не по-важни са и условията за поливане, които зависят изключително от вида почва, върху която садите пипера. Знае се, че този зеленчук обича богати на хумус почви. Затова е важно да знаете, че пиперът не вирее на тежки почви като чернозем.смолници, ливадно-канелени заблатени, ливадно-блатни, както и ливадно-блатни с начало на торфообразуване.
Въздухът трудно прониква в подобни почви, а това пречи за нормалното рлазвитие на кореновата система, затова чушките трябва да се садят в почви, където има оптимален въздушно-влажностен баланс.
Важно е да се знае, че ако пиперът се засади в тежки почви, то първите 2-3 дни листата му са отпуснати, сякаш им липсва вода. В този случай не трябва да допускате грешката да ги поливате, защото почвата около корените се сбива, въздухът изчезва и растенията умират от задушаване, съветват експерти от „Геосем селект” ООД.
Същото се получава и ако веднага след разсаждането падне обилен дъжд. В тези случаи задължително трябва да окопаете около корените, в противен случай младите растения ще изсъхнат.
В много случаи въпреки че е направено такова прекопаване до края на своята вегетация растенията се развиват депресирано и имат уродлив вид.
Най-често задаваният от фермерите въпрос и кога зеленчукът трябва да се полива.
Подобно на останалите зеленчуци и при пипера има два подпериода за поливане. Първият период е от засаждането до появата на първите плодове. Важно е да се отбележи, че през този период растенията се нуждаят от малко вода. Почвата не трябва да се пренасища, защото така растенията развиват стабилна и мощна коренова система.
Вторият период е от узряването на първите чушки до края на вегетацията. Тогава растенията са по-мощни и с по-голяма изпарителна повърхност. По това време обикновено и летните температури достигат високи стойности, в резултат на което и фотосинтезата е по-активна. Именно тогава трябва много внимателно да прецените, за да не закъснеете с живителното поливане.
Важно е влажността на почвата да се запази, защото в противен случай растенията стават уязвими на болести като например вертицилийното увяхване или върховото гниене на чушките.
И тук, ако сте пропуснали навреме поливката, а растенията са поразени, не трябва да допускате втората грешка и да полеете обилно пипера, защото тогава пораженията ще се увеличат.
Вертицилийното увяхване е една от най-вредните болести за пипера и зависи изключително от режима на поливките.
В по-ограничени размери тази болест ще се развие, ако влажността в почвата се движи между 60 и 80 процента от пределната полска влажност.
Преди всяка поливка стопаните трябва да проверяват влажността на почвата, което става по следния начин.
Взимате проба от почвата на дълбочина 10-15 см дълбочина, стискате здраво пръстта в дланта си, за да стане на буца и върху равни плочки пускате тази буца от 1 метър разстояние. Ако се натроши на дребно, примерно колкото грахово зърно, то трябва да се полее. Ако пръстта е като лешник, трябва да се изчака с поливката.
Освен времето за напояване при пипера е важен и начинът на поливане. За да предпазите растенията от най-унищожителната болест маната, то трябва да садите пипера на високи лехи, така че водата да не може да опира до листата.
Напояването трябва да става гравитачно, по дълги бразди, а не на „машали” и на „кавали”.
Браздите за поливка трябва да са по средата между повдигнатите лехи, при което междулентъчното разстояние да не е по-малко от 90 сантиметра.
В райони с развита мана по пипера дъждуването е противопоказно. Причината е, че заразата може да се предаде чрез водата, която бързо обхваща растението.
Тъй като понякога при поливането лехите се затлачват и така дълбочината между браздите намалява, е важно периодично да ги окопавате, така че тази дълбочина да бъде около 20 сантиметра. Целта е растенията да нямат допир с водата. А в поливната бразда дълбочината на водата трябва да бъде около една трета от дълбочината на браздата.
С водата може да се пренасят на големи разстояния парчета мицел от маната, затова е важно да наблюдавате и ако успеете да премахнете навреме първите заразени зеленчуци, то може да пресечете болестта.
Ако забележите някое растение с бял памуковиден мицел по надземното стъбло, изкубвате го и веднага го изгаряте надалеч от лехите. Опасността е голяма, защото този мицел може да остане в почвата до 2-3 години и пак да се възстанови.
Тъй като маната се предава по почвата от болния корен на здравия, затова е важно да хванете болестта в началото. В противен случай трябва да приложите химическа борба. За нея четете в следващ текст.
