Трудно е да се намери градинар, който никога не е имал проблеми с огнища от фитофтора по доматите и картофите в градината си. Когато това се случи, есента е времето да се излекува почвата от болестта, като се вземат максимални мерки, за да се предотврати оцеляването на патогена Phytophthora infestans през зимата.
Трябва да започнем със студоустойчивостта на фитофтората през зимата. Патогенът винаги изисква жива тъкан, за да оцелее.
Картофените клубени, заразени с фитофтора и останали в земята, които не замръзнат през зимата и не се разложат, ще позволят на патогена да оцелее по няколко начина:
– когато останалите клубени след прибиране на реколтата се намират на достатъчна дълбочина в земята, при която няма да замръзнат;
– болните картофи са изхвърлени в купчината компост, която не е много топла, но и не замръзва през зимата;
– картофите за съхранение са некачествено сортирани и болните клубени получават благоприятни условия за оцеляване на патогена при съхранение.
Важно е да знаем, че картофите, които са замръзвали или напълно изгнили, няма да съхранят фитофтората.
Доматите, които се отглеждат на открито и при условие, че цялото растение замръзне през зимата, не са носители на патогена. В оранжерийни условия оцелява, ако болните корени останат в земята и не змръзнат през зимата. Някои многогодишни плевели могат да се заразят с фитофтора и да съхранят патогена под слой от опадали листа или суха трева.
През есента нашата цел ще бъде да култувираме почвата от дебнещата заплаха. Като начало трябва да отстраним всички растителни остатъци от повърхността и да се опитаме да не оставяме доматени корени и картофени клубени в земята.
Следващата агротехническа операция е да обработим почвата (ръчно или с мотокултиватор) и да внесем фунгицид, защото това е времето, когато гъбата се готви за зимуване.
Важно е да направим правилен избор на фунгицид за третиране на почвата против фитофтора през есента. За борба с болестта обикновено се използват фунгициди на основата на мед – меден сулфат или меден хидроксид. Те засягат ензимите и протеините, необходими на гъбичките, за да растат и да се възпроизвеждат. Предлагат се различни препарати във вид на разтворим прах или течен концентрат.
Биологияни фунгициди на основата на Bacillus subtilis или Trichoderma съдържат естествено срещащи се в почвата микроорганизми, които могат ефективно да контролират растежа на патогена на фитофтората. Те действат, като се конкурират с него за ресурси и пространство. Биологичните фунгициди често се използват като част от интегриран подход за контрол на вредителите и могат да станат ценно допълнение към програмите за ротация на фунгицидите.
Внасяне на фунгицидите в почвата
Фунгицидите трябва да се внесат в почвата през есента, преди първите слани, което ще позволи на активните вещества да действат ефективно върху зимуващите в почвата спори на фитофтората.
При използване на фунгициди е задължително да се следват инструкциите на производителя за количествата, като се ползва защитно облекло, ръкавици и очила, за да се гарантира безопасността.
Фунгицидите трябва да се нанесат равномерно върху повърхността на почвата, като не трябва да се прилага при ветровито или дъждовно време.
През следващата пролет е препоръчително да се използват сортове, които са устойчиви на фитофтора.
Ако в градината вече е имало симптоми на болестта, не трябва да се използват картофени грудки като семенен материал за следващия сезон. Добре е да се използва сертифициран материал от сигурен източник.
Ако картофите са били засегнати вече от фитофтора на участъка, тогава трябва задължително да се отстранят всички самозасяващи се растения. От заразените и оцелели клубени гъбата ще се придвижи нагоре, заразявайки стъблото и образувайки спори при благоприятни климатични условия за това. Тези спори могат да се разпространят и върху други растения – основно домати и картофи, но също пипер, патладжан, малини, ягоди и зеле.
