Когато доматите бъдат нападнати от фитофтора, е ясно, че тя ще засегне всички надземни органи на поникналото растение. Първоначално засяга връхните листа на доматите под формата на петна, които обикновено са удължени и често сливащи се, а след това атакува плодовете.
По плодовете се появяват подкожни и неясно очертани кафеникави петна, след което се разрастват, потъмняват и обхващат цялата повърхност. Често откъснатите зелени плодове стават черни по време на доузряването, което показва, че те са били заразени с фитофтора.
Този фитопатоген зимува в почвата, в растителните остатъци и върху семената, а следователно профилактиката трябва да започне от тях. За обеззаразяване могат да се използват различни препарати, но най-стар и проверен във времето метод е обработката на семената за 15 минути с еднопроцентен разтвор на калиев перманганат, след което се промиват обилно под течаща вода и подсушават.
Фитопатогенът може да се съхрани и в почвата, а това означава, че не трябва да се взема почва за приготвяне на смеси за разсад от участък, където са отглеждани преди това домати или картофи. Ако все пак е неизбежно да се използва, тогава е необходимо да се дезинфекцира. Надежден начин е термичното обеззаразяване.
Важно е да отгледаме силен и здрав разсад, защото тези растения са по-малко податливи на болести, включително и на фитофтора. Не трябва да се отглеждат домати на същото място, на което са били предходната година. Най-добре е да се отглеждат след краставици, зеле, моркови, лук и цвекло. Ако това не е възможно, тогава почвата трябва да се дезинфекцира след прибиране на реколтата.
Не бива доматите да се засаждат по-гъсто от допустимото за съответния сорт, за да се осигурява добра вентилация между растенията. Долните листа се премахват постепенно, като по този начин се намалява стресирането.
Ако на участъка се отглеждат и картофи, тогава те трябва да бъдат възможно най-далече от доматите, защото се разболяват по-рано от фитофтора, а болестта много бързо се пренася към доматените растения.
Почвата трябва да бъде обогатена с всички необходими на доматите хранителни вещества, защото силните растения са по-малко уязвими от болести.
Влажният въздух също допринася за развитието на фитофтора – той отключва заболяването. Това е много актуално в условията на оранжерийно отглеждане на домати. При отглеждане на открито честите превалявания също могат да провокират развитие на болестта. Доматите трябва да се поливат по-рядко (честотата зависи от климатичните условия), но обилно, за да се намокри кореновия слой на почвата. Важно е да се полива кореново, в ранните часове на деня и да се предпазват листата от мокрене.
Добър метод за напояване на доматите е капковото, при което влагата се подава директно към корените на растенията, изпаренията са по-малки, а влажността на въздуха се повишава слабо.
Ако фитофтората е постоянен гост в градината или оранжерията, тогава превантивните пръскания с бордолезов разтвор или други подходящи медсъдържащи препарати са задължителни, като се спазват карантинните срокове. Не трябва да забравяме, че не съществуват начини за пълно избавяне от фитофтората.
Народните средства не са толкова ефективни, но са щадящи нашето здраве. Най-често използвани са:
– чеснова настойка, приготвена от 100 г чесън и 100 г вода, престоява 2-3 денонощия, прецежда се, добавят се 20 капки йод и се разрежда до 5 литра;
– 1 супена лъжица сода се разтваря предварително в топла вода и се разрежда до 5 литра;
– млечна суроватка се разрежда с вода в съотношение 1:10, като на всеки литър се добавят по 2 капки йод.
Засаждането между редовете на невен, тагетиси, лук и чесън е също позната практика.
Отглеждането на устойчиви сортове е най-доброто решение, но не винаги това съвпада с предпочитанията ни.
