Сеитбооборотът е практика, която се основава на това, че постоянното отглеждане на дадена култура на едно и също място води до намаляване на добивите, повишаване на заболяваемостта от натрупване на патогени и нашествие на вредители. Ситуацията може да се промени, ако през новия сезон на това място се засадят други култури. Правилното им редуване винаги носи ползи за растенията.
Картофите правят ли изключение от това „златно правило“?
Сеитбообращението осигурява за картофите същите ползи, каквито за всяка друга култура. Опитните градинари твърдят, че можем да отглеждаме картофи на едно и също място, без да се страхуваме от изтощаване на почвата и загуба на реколта, използвайки няколко прости трика.
Какво лошо има в засаждането на картофи след картофи?
Ако по някаква причина сме принудени да отглеждаме картофи след картофи на едно и също място, ще трябва предварително да предотвратим неизбежните проблеми, а те са:
1. Намалено плодородие на почвата
Известно е, че различните култури извличат от почвата хранителни вещества в различно съотношение. Например доматите „залагат“ на фосфора, листните зеленчуци обичат азота, а картофите активно извличат калий. Ако не прилагаме принципите на сеитбооборота, тогава ще трябва изкуствено да попълним баланса на NPK (азот-фосфор-калий).
2. Натрупване на патогенни микроорганизми и вредители
Основните болести по картофите са фитофтора, ризоктония и струпясване. Те се причиняват от гъбички, които зимуват там, където растат картофите. Вредителите (предимно колорадски бръмбар) също снасят яйцата си в близост до хранителната среда. На постоянните места за отглеждане на картофи те винаги имат изобилие от храна и не се налага „да ходят далече“ за нея. Това изисква неизбежната борба с болестите и вредителите.
3. Влошаване качеството на реколтата
Първите два проблема водят до трети – поради липса на хранителни вещества и постоянни атаки от патогенни гъбички или вредители, картофените клубени се израждат, намаляват в количествено отношение и се съхраняват лошо. По тези причини за качеството и подготовката на семенния материал също трябва да се следи щателно.
Това са основните проблеми при отглеждане на картофи на едно и също място.
Как да възстановим плодородието на почвата?
Плодородието можем да възстановим по два начина – ускорено сеитбообращение и внасяне на минерални или органични торове.
При използване на ускорено сеитбообращение „тайното оръжие“ са сидератите, които позволяват да извършим сеитбоборот в рамките на една година. Тогава ще засаждаме не картофи след картофи, а след синап, овес, зимна ръж или лупина. В идеалния случай можем да засяваме сидерати два пъти годишно, но това зависи от климатичните условия. Най-често сеем тези култури след прибиране на реколтата.
Най-добрите сидерати за картофи са:
– маслената ряпа се смята за най-добрия сидерат, защото отблъсква нематодите и телените червеи, расте много бързо на всякакви почви и при всякакви условия, тя е студоустойчива, сенкоустойчива и толерантна на засушаване;
– белият синап е сред най-популярните и евтини сидерати, който потиска теления червей и някои патогенни гъбички, бързо расте и издържа на застудяване до –5 градуса по Целзий;
– бобовите култури (фий, комунига, детелина, люцерна, лупина) подобряват структурата на почвата, извличат хранителни вещества от долните слоеве, до които културните растения не достигат и не на последно място, те са в състояние да образуват нодули с азотфиксиращи бактерии;
– овесът разрохква почвата и е особено ценен за възможността му да я обогатява с калий, като усвоява труднодостъпните калиеви съединения и ги превръща във форма, лесноусвоима от картофите и други култури.
Ако не знаете кога и как да добавяте дървесна пепел
Най-добрата практика е да се сеят два вида култури (фий+овес, синап+фий, лупина+маслена ряпа), които могат да се редуват във времето. В съседство може да се засява невен, който не се харесва както на патогенните гъби, така и на колорадския бръмбар.
Органичните и минерални торове са добро решение за възстановяване на почвеното плодородие. Картофите са много взискателни към наличието на калий и внасянето му е задължително.
Борба с болестите и вредителите
Най-разпространените вредители по картофите са колорадски бръмбар и телен червей. При топло и сухо лято надземните части се нападат от въшки.
Основни болести по картофите са гъбичните инфекции.
Унищожаването на растителните остатъци е основна задача, защото гъбичките зимуват върху тях. Две седмици преди изваждане на картофите те трябва да се окосят и унищожат, а след прибиране на реколтата се събират и най-малките остатъци.
Обеззаразяването на посадъчния материал не трябва да се пропуска, като се избира подходящия препарат.
Правилен избор на сорт и обновление на посадъчния материал са сред агротехническите средства, които са много важни. Веднъж на всеки 3-5 години се препоръчва поне частично обновяване на посадъчния материал, като се включват подходящи устойчиви сортове. Сортовото разнообразие се увеличава ежегодно, а може да се използва и семенен материал.
