Третирането на почвата срещу фитофтора през есента е ключова задача, ако са възникнали проблеми при отглеждането на култури от семейство Картофови. Болестта няма да презимува, ако се възползваме от схемата за обработване след прибиране на реколтата.
Погрешно е да се смята, че борбата с коварната фитофтора приключва с прибирането на реколтата. Основният плацдарм за победа догодина се полага през есента. Това не е едносезонна болест, а война, и ако оставим врага в земята през зимата, той ще атакува растенията с пълна сила през пролетта.
Спорите на болестта зимуват върху растителните остатъци. Ако заровим заразените листа или стъбла в почвата, създаваме „бункер“ за врага със собствените си ръце. Важно е да съберем всички растителни части (включително плодовете и падналите на земята листа), премахваме плевелите и всичко, което е израснало на лехата, както и около нея. В никакъв случай не се поставят в компоста, а идеалният вариант е да се изгорят. Така 70% от успеха вече е постигнат.
Следва дълбока обработка на почвата, при която спорите, останали в горния почвен слой, ще замръзнат. Целта е тези, които са успели да отидат по-дълбоко, да се издигнат към повърхността.
Почвата се обработва на дълбочина 20-25 сантиметра, а есента е прекрасно време не само за дезинфекция, но и за подхранване на почвата. Фитофтората обича кисели и тежки почви, а нашата задача е да я направим некомфортна.
Минерални торове и дезоксиданти
Фосфорът и калият са елементи, които правят растенията по-устойчиви на болести, а есента е прекрасно време за обогатяване с тях. Внася се суперфосфат (40-50 грама наквадратен метър) и калиев сулфат (20-30 г/м2).
Дезоксидацията е мощна превантивна мярка, ако почвата е киселинна, а фитофтората не понася неутрална и алкална среда. Внася се доломитово брашно или гасена вар.
Ако температурите позволяват, тогава можем да използваме и биологични продукти (Фитоспорин-М и др.), които действат добре при над 10 градуса по Целзий.
Когато фитопрепаратите не сработват, тогава трябва да използваме химични – 3%-ов бордолезов разтвор или меден сулфат (50-100 г на 10 литра вода), като заразените зони се поливат обилно. Този метод се прилага веднъж на 3-4 години, защото заедно с фитопатогените ще загинат и полезните микроорганизми.
Повечето градинари вече са привърженици на биологичното земеделие и не трябва да пропускаме и сидератите срещу фитофтората – това е белият синап. Корените на растението отделят в почвата специални вещества – глокозиди (синегрин). Когато са окосени и вградени в почвата, тези вещества действат като природен газ срещу почвените патогени, гъбичките и някои вредители (телен червей и нематоди). Така се извършва естествена дезинфекция на почвата.
Синапът може да се сее веднага след прибиране на реколтата. За 4-6 седмици той натрупва достатъчно зелена маса и развива богата коренова система.
Някои производители използват и разтвор на синапен прах, но е приложимо за малки площи и в оранжерийни условия. Необходими са 100-150 г за 10 л топла вода. Престоява 2-3 часа, за да могат гликозидите да преминат в нея. Разбърква се периодично.
Разходът е 5-7 л/м2. За 24-48 часа активните вещества ще проявят обеззаразяващия си ефект. Ако след това прекопаем и засеем синап, тогава ще съвместим бързото обеззаразяване с дългосрочното оздравяване на почвата и ефектът ще бъде максимален.
