Научното наименование на “късната болест” по доматите е фитофтора. Позната е още като картофена мана, защото има предпочитания към културите от семейство „Картофови”, но най-сериозни щети нанася на доматите. Причинител на болестта е паразитната гъба Phytophthora, чиито видове са способни да причинят огромни икономически загуби на културите в световен мащаб.
Природата на болестта
В края на сезона, кагато топлината и влагата настъпват, за тази болест се създава пълен уют и комфорт. Лятото си отива, а сравнително високите температури на деня отстъпват място на прохладата на нощта и на преваляванията, така удобни за зловредната малка гъбичка. А тя е голяма беда за доматите, защото е в състояние е да унищожи от 30 до 70% от реколтата.
Веднъж появила се, гъбичката се развива изключително бързо и за кратко време може да унищожи растенията. Болестта се разпространява чрез зимуващи в почвата зооспори, които се активират, когато се появят подходящи условия. Те може да са останали от миналогодишните растения, които не са унищожени правилно или са разнесени от насекомите, водата и вятъра. Когато времето е ту топло, ту студено или придружено с дъждове, тогава рискът от заразяване се увеличава. Проливните дъждове и мъглата могат да пренесат спорите от заразени растения на големи разстояния, а капките дъжд заразяват от почвата с фитофтора, когато тя е заразена.
Болестта поразява и растенията на открито, и в закрити съоръжения.
Първични признаци на фитофтората
Може да разпознаете неприятеля по следните признаци:
– малки огнища с бял налеп на обратната страна на листата;
– сиво-кафяви петна по листата с различна форма и светлозелена или жълта граница по краищата;
– последващо увеличаване на размера и количеството на огнищата;
– изсъхване на листата;
– появата на тъмно оцветени странични разклонения (колтуци);
– по повърхността на плодовете се появяват плътни огнища с тъмносив или кафяв цвят, които впоследствие почерняват и правят доматите негодни за консумация.
Болестта се появява върху плодовете, когато листата почернеят, прониква навътре в тъканите, уврежда ги, както и семената им, които стават негодни за засяване. Вредата от “късната болест” се крие в неизбежната смърт на растенията.
Засегнатите плодове не стават за ядене, но ако се откъснат зелени – преди да е проникнала болестта, тогава могат да се оставят за доузряване.
Условия за възникване на фитофтората
Благоприятните условия за възникване на болестта са:
– значителни колебания между дневните и нощни температури на въздуха;
– упорити дъждове, преовлажняване и ранно захлаждане;
– високи норми на варовиков компонент в почвата;
– прекомерна гъстота на засаждане;
– лоша циркулация и застой на въздушните маси.
При такива условия гъбичките се развиват с ускорени темпове. Развитието на фитофтората при доматите се забавя след затопляне и сухо време, защото гъбичният причинител започва да умира.
Агротехнически мерки за превенция на болестта
За предотвратяване появата на болестта е важно да се прилагат основните агротехнически мерки:
1. Спазване на правилата на сеитбообращение и стриктно придържане към интервалите за почивка на земята от 3-4 години след отглеждане на култури от сем. Картофови.
2. Предпазване от преовлажняване на почвата и периодично разрохкване.
3. Спазване на необходимите норми за гъстота на засаждане на растенията, в съответствие с инструкциите за всеки отделен сорт – преуплътняването води до застой на въздушните маси.
4. Поддържане на добър киселинен баланс, а в случай на превишени норми на варовик, чрез въвеждане на допълнителна порция торфен компонент и пясък.
5. Правилно е да се полива сутрин, за да се осигури бързо изсъхване на влагата по листата и плодовете.
6. Използването на капково напояване ще предотврати проникването на вода върху листата по време на поливане.
7. Отглеждане на устойчиви на болестта сортове и съобразяване на вегетационните периоди с климатичните условия.
8. Мулчиране на междуредията и засаждане на тагетиси, невен, лук, чесън и др.
При първи признаци на болестта увредените листа се премахват незабавно, което ще забави значително развитието. Растителните остатъци от болните растения не трябва да се използват за компостиране.
Медсъдържащите фунгицидни препарати по-скоро се използват за профилактика – 0,5-1% меден сулфат за профилактика. При силно заразяване се използват по-високи концентрации (3-5%), но една година след това на мястото не трябва да се отглежда нищо. Народните средства за профилактика на болестта са: млечна суроватка в съотношение 1:10 с вода,като се добавят 1-2 капки йод на всеки литър; дървесна пепел (0,250 кг се кипват в 1 л вода за 30 мин, разрежда се до 5 л и се пръска); борна киселина; чеснова настойка (100 г смлян чесн настоява 2-3 денонощия в 100 мл вода, прецежда се и се разрежда до 5 л, като се добавят 10 капки йод); дървесна гъба; меден проводник и др.
Биофунгицидите могат да се използват както с профилактична цел, така и когато болестта е вече факт. Те са безвредни и щадящи природата. Такива са: Биона БР Пауър, Биона Кобре, Биона Екуизил, Биона мимоза, Био хийл за обеззаразяване на почвата и дуги подобни препарати. Прилагат се според указанията на производителя.
Важно е да знаем, че пълно избавяне в рамките на един сезон от фитофтората е невъзможно, поради което профилактиката играе водеща роля. За повишаване на ефективността е препоръчително да се използват комбинация от различни средства, за да се предотврати привикване на гъбичката.
