Винаги остават картофи, които по една или друга причина не са годни за консумация. Може да са наранени или много дребни, както и да са поизсъхнали поради неправилно съхранение. Често чуваме мнението, че те не са подходящи и не трябва да се внасят в компоста.
Защо не трябва да изхвърляме картофите в компоста?
Негодните за консумация картофи могат да се компостират само след подходяща подготовка. Ако изхвърлим грудките направо в компоста, те определено ще пуснат кълнове и корени, които постепенно ще израснат и ще дадат стотици малки картофчета. Много трудно можем да се отървем от такъв „подарък“. Нарязването на малки парчета също няма да помогне, защото дори от най-малкото парче грудка с „очи” ще се появи растение в компоста.
Преносител на фитофтора
Друг сериозен проблем е, че картофите могат да пренасят гъбичната инфекция фитофтора, която засяга както картофите, така и други култури от същото семейство. Спорите на заболяването оцеляват от сезон на сезон, презимувайки върху жива растителна тъкан. Заразените картофени клубени са идеален гостоприемник.
Симптомите на фитофтората се проявяват първо като жълти петна с кафяв център по листата и твърди язви с неправилна форма по клубените, които могат да ги покрият целите. Това е последвано от гниене на карофите от кората към центъра и превръщането им във влажна маса. Болестта често унищожава голяма част от реколтата. Такива клубени, за които има и най-малки подозрения – не трябва да се добавят към компоста. Там спорите оцеляват, а при внасяне в почвата – инфекцията се разпространява.
Има и плюсове от влагането на картофи в компоста
Негодните за консумация картофи могат да се превърнат в богат на хранителни вещества компост. Нишестените грудки съдържат много влага и са отличен източник на азот. Такива съставки осигуряват храна за компостиращите микроорганизми, които използват органичните вещества с високо съдържание на азот за своето развитие и възпроизвеждане.
Затова е важно правилно да добавяме картофите към компоста. Преди внасянето им в компоста е добре да се смелят на каша или да се настържат. Така няма да имаме притеснения, че може да покълнат. Тази картофена паста може да се добавя и директно при подготовката на почвата за следващия сезон, но е важно да се прекопае или заоре възможно най-скоро. По същия начин може да се постъпи и с други негодни за консумация плодове и зеленчуци, което ще позволи процесът на разлагане да протече много бързо. Така се спестява и много място в компостера.
За опростяване процеса на компостиране и свеждане до минимум на потенциалните проблеми можем да покрием картофите със слой компостни отпадъци, които са богати на на въглерод - слама, дървесни стърготини, нарязана хартия, надробена дървесна кора. Слоят трябва да е с дебелина 5-10 см. Това ускорява компостирането, като прави богатите на азот отпадъци по-достъпни за кислородолюбивите микроорганизми, които ги разграждат.
Важно е да знаем, че азотсъдържащите компоненти, включително картофите, съставляват не повече от половината от общите отпадъци. Останалата част трябва да се състои от богати на въглерод органични материали. Те осигуряват на бактериите, преработващи компоста, енергията, от която се нуждаят, за да разградят всички биоразлагащи се вещества.
За ускоряване на компостирането са необходими достатъчни количества влага и кислород.
Компостиране на картофените обелки
Картофените обелки, както и самите картофи, съдържат азот, фосфор, калий и магнезий. Проблемите, които могат да възникнат при добавянето им към компоста, са същите като при целите картофи – източник на фитофтора и покълване.
Термично обработените отпадъци не крият опасности при компостиране. А при отрицателни температури от минус 6 градуса по Целзий патогенът загива само за няколко часа.
