Фитофтората, наричана още мана, е една от най-опасните и вредоносни болести по пипера. Тя напада всички части на растенията през цялата им вегетация. Най-често болестта се проявява като гниене на корените и кореновата шийка и води до изсъхване на цялата надземна част, а при плодовете започва от дръжката. При сухо време те придобиват пергаментов вид, а при влажно се покриват с бял налеп и изгниват.
Защо пожълтяват листата на пипера и как да му помогнем
Болестта напада предимно културите от сем. Картофови – пипер, домати, картофи, патладжан и др.
Възбудител на болестта
Възбудител на фитифтората е патогенна гъбичка (Phytophthora capsici), която зимува и се съхранява в почвата и растителните остатъци. Източник на инфекцията са заразени семена или наблизо разположени болни растения. В резултат на своята жизнена дейност гъбичките образуват плътен паяжинообразен мицел с бял цвят.
Практични съвети за формиране на краставиците
Патогенните микроорганизми паразитират върху растенията и поразяват всичките им части. Мицелът се развива и във вътрешността и разрушава клетките, което води до гибел. Токсините, които отделя паразитът в резултат на своята жизнена дейност, провокират процеси на гниене в тъканите на растенията.
Патогенът издържа в почвата до -6 градуса по Целзий и ако зимата е топла се запазва до 15-16 месеца, което значи – до следващата година.
Благоприятни условия за развитие
Патогенът на фитофтората се развива активно и размножава при благоприятни за него условия:
– гъсто засждане и лоша вентилация между растенията;
– високи температури и прекомерно овлажняване на почвата (дъждове или преполиване);
– излишък на нитрати в почвата;
– недостиг на мед, бор и манган.
Ако не реагираме навреме и предприемем необходимите мерки, тогава болестта започва да се развива прогресивно и светкавично – възможно е да унищожи голяма част от растенията и да погуби реколтата само за една седмица.
Симптоми на болестта
Симптомите на фитофтора могат се появят през целия вегетационен период. При поразяване на разсада от патогена се образуват влажни петна по стъблата, листата пожълтяват и отмират.
По листата и стъблата на възрастните растения се образуват кафяви гнилостни петна. Ако не се вземат бързи мерки, тогава патогенът се пренася и върху завръзите и плодовете – прилича на кафяво гниене. В началото петната се появяват върху долните листа и скоростно се пренасят нагоре.
Появата на кафяви петна съвсем не е началото на развитие на болестта. При такава ситуация борбата с проблема е безсмислена – най-доброто решение е отстраняване на болните растения.
Сложността при установяване на заболяването се крие в това, че първите признаци се свързват с недостиг на влага, защото листата започват да повяхват, а именно там се крие опасността – с поливането увеличаваме влажността и спорите започват да се развиват бързо и активно.
Мерки за борба с фитофтората
Ефективно средство за борба с фитофтората са профилактичните процедури и спазването на агротехническите мерки. Химичните и биологични препарати след появата на признаците са слабо резултатни.
Профилактиката в борбата с фитофтората е основно средство. Обработването започва на стадий разсад – за младите растения се използва меден сулфат или препарати на основата му, с които се обработват и посадъчните ямки.
Поради факта, че фитофтората се разпространява и чрез семената, то преди посев е добре да се обработят със слаб разтвор на калиев перманганат.
Стратегическа роля имат агротехническите мерки – пиперът да се отглежда на високи лехи, а поливането да бъде гравитачно, за да се избегне директното мокрене на основата на стъблата.
Важна роля играе и сеитбообращението – пипер се сее на едно и също място през 3-4 години.
Допълнителните профилактични мерки включват: сортове, устойчиви на болестта, разрохкване на повърхностния слой, изнасяне и унищожаване на растителните остатъци, спазване на изискванията за гъстота на засаждане в зависимост от сорта, комплексно подхранване с торове, съдържащи мед, бор и манган.
Химични средства
След отстраняване на болните растения почвата под тях се обеззаразява с 2-3%-ов разтвор на амониев нитрат или меден сулфат.
Преди разсаждане се използва Проплант СЛ- 0,1% за поливане на разсада. Регистриран препарат за растителна защита е и Дитан М 45, който също се използва за поливане преди разсаждане.
За обработване на кореновата шийка се използватАкробат МЦ-0,2% или Ридомил Голд-0,25%.
Химичните препарати се използват на ранните етапи на поражение и развитие – в периодите на цъфтеж и бутонизация.
Народни средства
1. В 10 л вода се поставят 100 г смачкан чесън, престоява едно денонощие, добавя се щипка калиев перманганат и след прецеждане се пръскат растенията.
2. Към 9 л вода се добавя 1 л кисело мляко или суроватка и се пръскат растенията.
3. 100 г хвощ се вари в 1 л вода 30 минути, охлажда се и се прецежда. Разрежда се с вода 1:5 и се пръскат растенията.
Биологичните средства, чиито активни компоненти са живи бактерии е целесъобразно да се използват профилактично – до появата на болестта или на съвсем ранен стадий – Фитоспорин М.
