Болестите по зеленчуковите култури са сериозен проблем за производителите. След прибиране на реколтата в почвата остава огромен набор от патогенна микрофлора, способна да сведе до нула всички наши усилия през следващия сезон. Една част от тях загиват в резултат на замръзването и ниските температури, но повечето оцеляват и със затоплянето активират своята вредоносна дейност. Какво количество патогени ще презимуват зависи само от нашата дейност по дезинфекцирането на участъка.
Не допускайте тези грешки при есенната обработка на почвата
Есента е най-благоприятното време за третиране на почвата и на това мероприятие трябва да се отдели специално внимание. В борбата с болестотворните микроорганизми този сезон се използват предимно агротехнически и химични средства. Биопрепарати есента не трябва да се прилагат, защото дейността им с понижаване на температурите се свежда до минимум и ще бъде в повечето случаи загуба на време и средства.
Агротехническият метод се изразява в плитко прекопаване и разрохкване на почвата, което позволява тя да изсъхне добре и да повиши устойчивостта на болестите. При обработването огромен брой патогени, които са безопасно разположени за зимуване по-дълбоко или в корените на плевелите, излизат на повърхността и стават уязвими от студовете.
С механичната обработка се внасят и хранителните вещества в почвата и се заравят.
Сеитбооборотът е важно изискване (колкото и обеззаразяването) за премахване на болестотворните микроорганизми и ограничаване на натрупването им в почвата. Постоянното отглеждане на дадена култура на едно и също място или култури от едно семейство води до натрупване на патогени на болести, характерни за тези култури. Има утвърдени и доказани правила за редуване на различните култури, които не само противостоят на натрупването на патогени в почвата, а също благоприятстват обогатяването с хранителни елементи и насърчават добрата аерация.
Не трябва да се забравя и за киселинността на почвата (рН), която е важен показател при отглеждането на растенията и оказва влияние върху устойчивостта им на различни заболявания. При есенната обработка може да се регулира този показател.
Отлично се справят с патогените, натрупани в почвата и сидератните растения: рапица, ръж, фацелия и др. Те могат да се засяват не само есенно, но и ранна пролет – преди засяване или засаждане на основните култури.
Основните болести, които нападат зеленчуковите култури имат гъбичен произход: брашнеста мана, фитофтора, фузарийно увяхване, и др. Ако някоя от болестите се е проявила в по-висока степен, тогава трябва да се насочат всички усилия, за да се предотврати развитието и следващия сезон.
Химични средства
За есенна обработка на почвата се използват препарати, съдържащи основно мед, които противодействат отлично на брашнеста мана, бактериоза, петнистост и ръжда. За третиране се използва меден сулфат (1 супена лъжица на 10 л вода) или бордолезов разтвор (250 мл на 10 л вода). С тези препарати се пръска вече обработената почва, но не се полива – това е достатъчно да потисне спорите, намиращи се на повърхността. Медта е необходим микроелемент за растенията, но трябва да се има предвид, че тя е токсичен елемент и отравя ферментите и други биологично активни вещества.
Почвата може да се третира с формалин (40% формалдехид), който подобрява и обеззаразява. Внася се под формата на воден разтвор в съотношение 1:25 или 1:50 (до 10 л/м2) – предпазва основно от бактериози и сечене.
За дезинфекция се използва и хлорна вар. Хлорът е вреден за много растения, но при продължителното си действие той ще изчезне, но ще свърши работата си. Може да се разхвърля върху почвата, но е по-добре е да се разтвори във вода (250-500 г на 10 л вода за 5 м2) и да се полее, защото вдишването на този прах не е от “приятните удоволствия”.
За калиевия перманганат мненията са доста противоречиви – от много ефективен до напълно безполезен.
Ефективността на обработката намалява при понижаване на температурите под 10 градуса по Целзий.
От народните средства срещу болести е ефикасно използването на дървесна пепел, която обогатява и дезинфекцира почвата. Може да се прилага в сухо състояние, като се разпръсква върху вече обработената почва или се полива (300 г пепел се залива с 1 л вряща вода, загрява се 20 мин и се разрежда до 10 л).
